Решение № 245 от 08.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. **, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – **, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20255501000140 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №1098/20.12.2024г., постановено по гр.д.

№2282/2024г. по описа на Районен съд – **, с което са отхвърлени предявените от ** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 9 ЗПК, чл.

240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на П. Т. М., че дължи на **, следните суми: 500 лв., представляваща неплатена главница по договор за паричен заем кредирект № 601769/03.12.2021 г., 59,09 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 03.12.2021 г. – 03.05.2022 г., и 27,33 лв. представляваща лихва за забава за периода 03.05.2022 г. – 13.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното плащане, което вземане произтича от неизпълнено задължение по договор за паричен заем кредирект № 601769/03.12.2021 г., сключен между ** и П. Т. М., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2317/29.11.2023 г. по ч.гр.д. №4629/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Въззивникът ** излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на 1 постановеното решение. Изложени са подробни оплаквания. Направено е искане да се постанови решение, с което да се уважат предявените искове срещу ответника П. Т. М.. Претендират се сторените разноски пред двете инстанции.

В законния срок отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Окръжен съд – гр. **, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ** моли съда да признае за установено по отношение на ответника П. Т. М., че дължи на *** сумата в общ размер от 586,42 лева, формирана както следва: 1/ главница в размер на 500 лева; 2/ договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 59,09 лева за периода от 03.12.2021г. до 03.05.2022 г.; 3/ законна лихва за забава върху главницата в размер на 27,33 лева за период от 03.05.2022г. до 13.10.2023г.; 4/както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията /вследствие на образуваното ч.гр.д.

№4629/2023г. по описа на Старозагорски районен съд/.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. И. М., назначен за особен представител на ответника, в който заема становище за допустимост и неоснователност на исковете.

По делото е представен договор за паричен заем кредирект №601769/03.12.2021 г., с приложение към него Общи условия /л. 9-21 от делото/, лог файл по договор за паричен заем /л. 11-12 от делото/, от които се установява, че ** е предоставило на П. Т. М. сумата от 500 лв. за срок от пет месеца, при годишен фиксиран лихвен процент от 40,05%, и годишен процент на разходите от 48,38 %. Месечният размер на вноската по кредита е посочен в погасителния план към договора, а общата дължима сума 559,09 лв. В чл.5 от договора изрично е посочено, че при изчисляване на ГПР е включена единствено договорната лихва, тъй като не са включени възможни разходи, които заемателят може да се задължи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения. В чл.6 от договора е уредено задължение за 2 длъжника в тридневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение за изпълнение на задължението си – поръчители, отговарящи на определени изисквания или предоставяне на банкова гаранция, като е уговорено при неизпълнение на това задължение заемателят да дължи неустойка в размер на 295,91 лв. /неустойка за неизпълнение на задължение/, която кредиторът е разсрочил в погасителния план чрез добавяне на суми към всяка от анюитетните вноски и така всяка анюитетна вноска е в размер на 171 лв. Съгласно погасителния план, последната падежна вноска е на 03.05.2022 г., поради което следва да се приеме, че е настъпил крайният падеж на задължението. Към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящатата инстанция, цялото задължение по договора е станало изискуемо По делото е представен договор от 05.04.2023г. за прехвърляне на вземания, сключен между ** и ** /л. 25-30 от делото/. ** и ** са договорили в целия пар. 4 на договора за прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., че **, в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Представено е уведомление за цесия, без данни да е връчено на ответника /л. 33 от делото/.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4629/2023 г. по описа на Районен съд – **, в полза на ** е издадена заповед № 2317/29.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено П. Т. М. да заплати на ** сумата от 500 лв. - главница, 59,09 лв. - договорно възнаграждение за периода 03.12.2021 г. до 03.05.2022 г. и 27,33 лв. – обезщетение за забава за периода 03.05.2022 г. – 13.10.2023 г., по сключен между страните договор за паричен заем кредирект №601769/03.12.2021 г., ведно със законната лихва от 17.11.2023 г. до окончателното плащане. С разпореждане № 7196/29.11.2023 г. заявлението е отхвърлено по отношение на претендирани такси и неустойка по чл. 6 от договора. Исковата молба е подадена в едномесечния срок, като паричните вземания, предмет на исковата молба са идентични на паричните вземания по заповедта за изпълнение, поради което установителните искове са допустими.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от 3 разстояние (ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По делото е доказано сключването чрез средствата за комуникация от разстояние на договор за паричен заем кредирект № 601769/03.12.2021 г., съобразно изискванията на ЗПФУР. По възражението, че няма положен подпис от потребителя, съответно съгласие за сключването му, съдът приема, че такова съгласие е налице, доколкото договорът за заем е реален и се счита сключен с получаване на сумата по него, а насрещните волеизявления относно съществените му условия са отправени "от разстояние" по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), чиито особени изисквания към самия договор са изпълнени. Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6 вр. пар. 1, т.

2 от ДР на ЗПФУР ) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал.1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017 г.). Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл.

4, ал. 1 вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр.чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис.

За "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 4 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

В настоящия случай от представения по делото лог файл от 03.12.2021 г.

/датата на сключване на договора/ се установява, че * * е изпълнил задължението си да преведе предоставения от него потребителски кредит в размер от 500 лв. на ответника чрез ***. Установено е също относно процедурата по кандидатстване, че ответникът е имал регистриран профил в системата на дружеството, за което и се прилагала информация на хартиен носител, ответникът е предоставил лични данни и са му изпратени имейли в хода на процедурата по сключване на договора за кредит, както и изпратени SMS с уникален код за сключването на договора за кредит на посочен от него телефонен номер. Поради това следва да се приеме, че по делото е безспорно установено, че между ** и П. Т. М. е възникнало облигационно правоотношение.

Сключеният между ** и П. Т. М. договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК , спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор е посочен ГПР в размер на 48, 38%, поради което формално е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК . Размерът на посочения в договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв, съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.

19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, 5 дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Видно от чл.6 от договора, длъжникът П. Т. М. се е задължил да заплати неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, която се начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. В случая от съдържанието на договора е видно, че уговорената в договора неустойката за непредоставяне на обезпечение не е била включена в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането й са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и §1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. Действително, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т. от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя - да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения. Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка за неизпълнението му, разходите за която не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите.