Решение № 3840 от 13.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3784/2022
- Вид
- Решение № 3840
- Подписан
- 13.07.2023
- Състав
- Виолета Йовчева, Димитър Ковачев, СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3840 гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Димитър Ковачев
СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100503784 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на „Е.
Т.Б.“ЕООД срещу Решение 20005686 от 19.01.2022г., постановено по гр. д. № 57945/2020г. по описа на Софийски районен съд, 69 с-в, с което са уважени, предявените от Х. Е. Т. искове по чл 344, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ за отмяна на уволнението, възстановяване на длъжност и присъждане на обезщетение за времето на оставане без работа на ищеца.
Изложени са съображения за неправилност на решението поради неправилна преценка на събраните доказателства. Оспорват се изводите на СРС за липса на престой по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ и за злоупотреба с права. Сочи се произнасяне по исковете във основа на незаявени с исковата молбата доводи.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на 1 събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:
С исковата молба е оспорено прекратяването на ТПО между страните, извършено че със Заповед на работодателя от 24.09.2020 г., връчена на ищеца на 30.09.20г., считано от 01.10.2020 е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал.1. т.4 КТ. Твърдението е, че няма спиране на работата, което да засяга неговата дейност. Исковата молба е оставена без движение и с уточнителна молба ищецът е пояснил, че твърдението е му е, че изпълнява длъжност „мениджър проекти“, която от 08.03.2017г, включва и посочените функциите на „Главен оперативен директор на управляваните услуги /MSCOO/ и мениджър на клиентските операции /СОМ/ за България в рамките на клиентското звено за доставка на услуги в Югоизточна Европа, регион Средиземноморие“, а от м.09.2017г и функции на „Главен директор на менажирани услуги за Мтел България и Оперативен мениджър клиенти България“. С оглед на това е неоснователно оплакването, че съдът се произнесъл по ненаведени в срок основания за незаконност на уволнението.
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ съгласно трайната съдебна практика включва спиране на работата в определено звено (с определени функции и място в организационната структура на предприятието) и дали има спиране на работата и какви са били функциите на звеното и на работника се преценява при спор от съда, като работодателя трябва да установи, че съответните функции (както на звеното, така и на работника) са спрени и то всички функции в рамките на звеното и съгласно длъжностната характеристика на работника.. В този смисъл на преценка с оглед на доказателствата подлежи дали дадени функции продължават да се осъществяват или не. Такава преценка е извършвал СРС, а не е въвеждал служебно основания за незаконно уволнение.
СРС е приел, че липсват доказателства от които да се установи какви точно са били трудовите функции на ищеца. СГС споделя този извод. По делото няма представена длъжностна характеристика. Няма писмено споразумение след 2013г, с което да е променена длъжността на ищеца („мениджър проекти“). При това положение и с оглед на показанията на свидетеля Г. и на СТЕ, СГС приема за правилен извода на СРС, че функциите на „Главен директор на менажирани услуги за Мтел България и Оперативен мениджър клиенти България“ са допълнителни функции. От показанията на Г., които противно на твърденията в жалбата не са променени по смисъл след производството по поправка на съдебния протокол, се установява, че ищецът е отговарял не само за услуги и проекти на „Мтел“ (А1). Свидетеля е работил в отдела за предоставяне на полева поддръжка и познава неговата работа. Посочва, че ищецът не е бил пряко ангажиран с работата на този отдел, а имал контролни функции.
СТЕ (и основна и допълнителна) установява, че ищецът не е отчитал т.нар.
2
„продуктивни часове“ по проекти на „Мтел“, а е работил и по проекти на други мобилни оператори. Установява също така, че и след заповедта за спиране на дейността на този отдел, считано от 06.04.2020г. ищецът е отчел в системата на ответника „продуктивни часове“ по проект на друг мобилен оператор. СТЕ посочва, че в системата на ответника съответния горестоящ мениджър (лайн мениджър) може да коригира всякакви въведени данни от ищеца. Щом не го е направил по отношение отчетените часове след твърдяното спиране, следователно те са одобрени и не е налице спиране на дейността на ищеца и съответно звеното, а закона изисква пълно спиране на дейността и няма значение дали е обявено такова от работодателя (Решение № 26 от 4.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1785/2021 г., IV г. о., ГК). От щатното разписание се установява, че има и други звена менажиращи услуги („Service Delivery Management”), като няма описание на конкретните им функции.
Правилно СРС е приел, че не е ясно звеното за което ответника твърди да е спряло работа къде точно се позиционира в структурата на предприятието и какви са точно функциите му. Оттам не може да се провери дали функциите на ищеца се отнасят само към това звено съответно засегната ли е трудовата му функция от твърдяното спиране.
Всъщност са налице индиции за обратното с оглед коментираните по-горе показания на свидетеля Г. и СТЕ., която не е оспорвана от ответника. Свидетелката Ц. заявява, че не и било известно с какво точно се занимава ищеца. Показанията че ищецът бил поел на посочените от нея длъжности след приподписване на договор с „Мтел“ и само с оглед този договор се опровергават от представените електронни писма и представеното писмо от мобилния оператор за прекратяване на договори.
От ел.писма се установява, че ищецът е поел сочените от свидетеля функции още през Март и Септември 2017г., а видно от писмото на мобилния оператор (л. 106) т.нар. местен договор е от 2018г.
Невярно е твърдението за признание от ищеца в негова молба от 11.12.2020г, че длъжността му била свързана само с „Мтел“. Твърдението в тази молба е че дейността относно този мобилен оператор е допълнителна функция към длъжността му „мениджър проекти“. Тълкуванието на жалбоподателя е израз на неговата защитна теза.
Противно на тезата на жалбоподателя не е без значение установяването на функциите на ищеца. Именно при съпоставка на тези функции с функциите на звеното в цялостната структура на предприятието може да се установи дали работника е засегнат от твърдяното спиране на дейност в едно или друго звено и съответно е приложимо основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. В този смисъл е и съдебната практика) Решение № 26 от 4.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1785/2021 г., IV г. о., ГК).
Предвид изложеното решението е правилно и следва да се потвърди.
За пълнота следва да се добави, че не са налице доказателства за някакво 3 дискриминационно отношение към работника. Очевидното желание на работодателя да постигне прекратяване на ТПО с конкретен работник не означава дискриминация.
Няма доказателства да е изолиран от работния процес. От представени електронни писма се установява, че бил командирован, което не е изолиране от работния процес.
Твърденията относно личните му данни не са доказани и са ирелевантни за спора.
Предложението за прекратяване на ТПО срещу обезщетение също не може да се третира като дискриминация.
По разноските:
При този изход на делото във въззивна инстанция само ищецът има право на разноски за въззивното дело, като претендира и доказва 2000,00 лева за адвокатски хонорар.
По отношение на обусловените претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225 няма конкретни оплаквания
. Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20005686 от 19.01.2022г., постановено по гр. д. № 57945/2020г. по описа на Софийски районен съд, 69 с-в
ОСЪЖДА „Е. Т.Б." ЕООД, ЕИК: *******, да заплати на Х. Е. Т., ЕГН: ********** разноски по производството пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лв
Решението подлежи на обжалване пред върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4