Решение № 7143 от 17.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7143

Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIII Касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

ЙОРДАН РУСЕВ

При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА канд № 20267180701128 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Ш. М. от [населено място] срещу решение № 208 от 25.02.2026 г., постановено по АНД № 4032 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, ХХ н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 25-1030-003724 от 16.06.2025 г. на началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП на М. Ш. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът не взема становище по основателността на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за безспорно установена от събраните писмени и гласни доказателства фактическата обстановка, като не са кредитирани изцяло свидетелските показания на разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели, защото контролните органи също са били очевидци на случилото си и работата им е била да наблюдават движението на водачите на контролирания участък на 24.05.2025 г., както и защото констатациите на контролните органи са, че поднасянето на автомобила е в резултат на умишлено увеличаване на скоростта, а не на несъобразена скорост. Отделно от това, районният съд е приел, че износените гуми, каквато е защитната теза на жалбоподателя, означава износени предни и задни гуми, което би могло да доведе до загуба на контрол на цялото МПС, а не само до загуба на сцепление на задните гуми, и затова е направен извод, че водачът е увеличил оборотите на двигателя с цел да доведе до целения от него ефект – загуба на сцеплението на задните гуми, за да използва пътя не за превоз на хора и товари, каквото е основното му предназначение, а да други цели. Въз основа на тази преценка на свидетелските показания районният съд е приел, че описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка и обективно и правилно установена. Според районния съд правилно е приложен материалния закон и съответната на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП санкционна норма на чл. 175а, ал. 1, пр.3 ЗДвП. Като неприложима към случая е приета нормата на чл. 28 ЗАНН, защото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо останалите случаи на нарушения от същия вид, както и защото са налице множество отегчаващи обстоятелства предвид мястото, където е извършено нарушението, и датата на извършване – официален празник, по време на абитуриентските балове, като с поведението си жалбоподателят е демонстрирал несъобразяване с едно от основните задължения на водачите – пътищата, отворени за обществено ползване, да бъдат използвани за придвижване на хора и товари, а не за други цели. При извършената служебна проверка районният съд не е констатирал съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН, а нарушението е описано по ясен начин.

Решението е правилно.

Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Противно на заявеното от касатора, в обжалваното решение са обсъдени всички правнорелевантни факти и възраженията на страната, изложени са в достатъчна степен ясни и конкретни мотиви относно частичното кредитиране на свидетелските показания и мотиви по всяко възражение след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което касационната инстанция намира, че от страна на районния съд не е допуснато такова съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага отмяна на решението само на това основание.

Правилно е приложен от районния съд материалния закон. Правилен е изводът, че процесното нарушение е безспорно доказано, правилно квалифицирано и санкционирано. В хода на съдебното производство пред районния съд касаторът не е представил убедителни доказателства, установяващи различни факти и налагащи различен правен извод от направения от административнонаказващия орган. Не се сочат такива доказателства и в настоящото касационно производство.

Нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, поради което техническото състояние на МПС не представлява елемент от фактическия състав на деянието – неспазване на така въведената от закона забрана, поради което на районния съд не е съществувало задължение за събиране на доказателства и установяване на правно ирелевантен факт.

От друга страна, умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата за превоз на хора и товари. Правилна е преценката на районния съд, че наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на наказателното постановление всички елементи от обективната страна на нарушението. Без правно значение за законосъобразността на наказателното постановление е въпросът по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за да се постигне ефектът на поднасяне на задната част на автомобила. Ноторно известно е, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила – рязко подаване на газ, изпускане на съединителя, завъртане на волана, активиране на ръчната спирачка и други, в съчетание или поотделно, се наблюдава именно ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на МПС и други ефекти, известни като форсиране, „дрифт“ в разговорния език, и без съмнение е видно кога се цели този ефект, тъй като той не може да настъпи при нормално управление на МПС, без значение от начина, по който е постигнат от водача на автомобила. В този смисъл преценката на фактите от страна на районния съд е правилна и се споделя от касационната инстанция, че в случая не се касае за случайно деяние, а за умишлено използване на конкретния пътен участък за други цели, а не съобразно неговото предназначение. Не е нужно за целите на съдебното производство да се установи как е постигнат конкретният ефект, след като неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното движение на автомобила (поднасяне на задните колела на автомобила и поднасяне странично) на платното за движение, предназначено за движение на всички други ППС. Т.е. умишленото и съзнателно опасно шофиране, изразяващо се в поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата, всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена опасност за движението и за участниците (водачите, пътниците, пешеходците, лицата, работещи на пътя) в движението. В този смисъл изводите на районния съд са обосновани и правилни, правилно е приложен материалния закон.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. При този изход на делото на касатора не се дължат разноски. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208 от 25.02.2026 г., постановено по АНД № 4032 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, ХХ н.с.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�