Акт от 01.12.2017, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Радомир, 01.12.2017 г.

В И М Е

Т О НА Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 531 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителени искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че за периода от м. октомври 2013 г. до м. декември 2014 г. доставяло топлинна енергия на ответника за обект, находящ се в гр. София, общ. Т., ЖК „Г.Д.“, бл. ., вх. „.“, апартамент . (преустроен от апартамент.), на стойност 1363,27 лева - главница, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 128,70 лева, начислена за периода от 30.11.2013 г. – 01.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù изплащане. Сочи, че по смисъла на §1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката потребител на ТЕ за стопански нужди било физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Ответникът притежавал качеството „потребител на ТЕ“ и за него важало действащото за този период законодателство в областта на енергетиката.

Посочва, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ било регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала на основата на писмени договори при Общи условия (ОУ), които се сключвали между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвяли от „Т.С.” ЕАД и се одобрявали от КЕВР към Министерски съвет. С тези Общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и пр.

За процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.” ЕАД ***, одобрени с решения на ДКЕВР.

Между ищцовото дружество и ответника нямало сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, от което следвало, че ответникът е ползвал топлиннна енергия, предоставяна от „Т.С.” ЕАД, като не е заплащал консумираната топлинна енергия, с което се бил обогатил без основание за сметка на дружеството, до размера на обедняването.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Ищецът твърди, че в глава IV от ОУ -

„Заплащане на ТЕ”, в чл. 40, ал. 1 бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичането на последния ден от този срок ответникът изпадал в забава за сумата по фактурата. Посочва, че в случай, че ответникът е имал възражения относно стойността на начислената ТЕ, то всеки месец е имал регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение, но такова не било постъпвало.

На ответника била връчена покана, с която същият бил информиран за размера на неплатените суми и периода, за който се отнасят, както и че ако не заплати същите в 7-дневен срок от получаване на писмото, „Т.С.” ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране, но въпреки това плащане не било извършено.

От съда се иска да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1363,27 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. октомври 2013 г. до м. декември 2014 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и мораторна лихва за забава в размер на 128,70 лева, начислена за периода от 30.11.2013 г. до 01.11.2016 г. Претендира присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответната страна твърди, че искът е предявен срещу нелегитимиран ответник, тъй като последният нямал качеството на потребител на топлинна енергия.

Освен това, недоказан бил и правният интерес от предявяване на иска, тъй като от една страна бил предявен иск за неоснователно обогатяване, а от друга – установителен иск по чл. 422 ГПК. Твърди, че ответникът никога не е сключвал договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че „Т.С.“ ЕАД не е извършвала реална доставка на твърдяното количество топлинна енергия. Твърди, че имотът бил ползван през процесния период от друго търговско дружество, а не от ответника. Поради факта, че ответникът не се явявал потребител на ТЕ, липсвало основание същият да дължи и такса за извършване на дялово разпределение.

Наред с това ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания от ищеца.

С определение от 18.09.2017 г. съдът е конституирал „П.И.“ ООД в качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация

- София“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът „Етоал България“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

Третото лице – помагач – „П.И.“ ООД, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 16.11.2016 г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника „Е.Б.“ ООД за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. София, общ. Триадица, ЖК „Гоце Делчев“, бл. 51-Е, вх. „А“, апартамент 8 Аб, за периода от м. октомври 2013 г. до м. декември

2014 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № ./2016 г. на СРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № .09.05.2017 г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.С.“ ЕАД предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото са представени и приети

Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, договор от 01.06.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД *** ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и протокол от 28.02.2012 г., от който е видно, че на проведено общо събрание на собствениците в процесната сграда е взето решение „П.И.“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия, договор от 14.03.2012 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „П.И.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, учредителен акт на „Е.Б.“ ООД, от който е видно, че процесният имот е включен като апортна вноска в капитала на дружеството, както и нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ., том ., рег. №

., дело № ./2015 г. по описа на нотариус А. Ч., с район на действие РС – София, от който е видно, че на 18.03.2015 г. „Е.Б.“

ООД е продал на „ВС ИНВЕСТ И ФИНАНСИ“ ЕООД недвижим имот, представляващ апартамент ., находящо се в гр. София, общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., жилищна сграда „.“.

Представено е по делото и писмо от „Т.С.“

ЕАД до „Е.Б.“ ООД, изпратено на 17.08.2016 г. и получено на 19.08.2016 г. и съдържащо в себе си покана до ответното дружество за сключване на договор във връзка с доставяната топлинна енергия. По делото са събрани и други писмени доказателства, издадени от ищцовото дружество и касаещи размера на незаплатената от ответника топлинна енергия. По делото са представени от конституираното трето лице – помагач справки за използвана топлинна енергия за процесния имот от 04.07.2014 г. и

22.07.2015 г., протоколи за отчет на уреди от 29.05.2014 г. и 25.05.2015 г., както и протоколи за предаване на изравнителни сметки от 25.06.2014 г. и 24.07.2015 г.

По делото са представени фактури, издавани от ищцовото дружество за периода от

31.10.2013 г. до 31.12.2014 г. на името на „Аспекти плюс“ ООД за ползвана топлинна енергия за обект, находящ се в гр. София, общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., ап. ., аб. № ..

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. В заключението си вещото лице е посочило, че за периода от м. октомври 2013 г. до м. декември 2014 г. стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния недвижим имот, е както следва: главница в размер на 1236,21 лева и лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2013 г. до 01.11.2016 г. в размер на 120,10 лева.

По делото е назначена и изслушана и съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че отчетените показания по общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване. Вещото лице посочва още, че начислените суми за разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. София. Вещото лице е посочило, че в имота на ответника за процесния период е имало монтирани, свързани към СИ и работещи отоплителни тела, като топлоенергията, отдадена от тях, е отчитана ежемесечно от монтиран един брой индивидуален (апартаментен) топломер. След осигурен достъп до индивидуалния топломер, служител на фирмата за дялово разпределение е отчел следните показания: 18 975 кВтч на 29.05.2014 г. и

24 926 кВтч на 25.05.2015 г., което е потвърдено с подпис на представител от имота на абоната по партида. По същия начин са били отчетени и водомерите за топла вода, с показания на същите, съответно – 59 куб. м - на 29.05.2014 г. и 82 куб. м - на 25.05.2015 г. Вещото лице посочва, че задължението на ответника за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния период е в размер на 1236,21 лева.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Според нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

В случая ответникът е юридическо лице - еднолично дружество с ограничена отговорност. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при Общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между страните, че договор между тях не е сключен, като това обстоятелство е отделено за безспорно в изготвения от съда проект на доклад по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание. Подаването на молба за откриването на партида не поражда облигационно правоотношение и не може да замести писмения договор, с оглед на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл. 59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС).