Решение № 1555 от 17.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1555 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330206443 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-008464/ 25.10.2024г., с което на А. В. Д. са наложени глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл.

21, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯЗА ОТМЯНА НА НП.

В НП нарушението е описано по следния начин: „На 16.07.2024г. в 1

09:29 часа, в гр. П., на бул. „****“ №*, с посока на движение от север към юг, А. В. Д. като законен представител на фирма ДИ ЕЛ ЕЙ КЪНСТРАКШЪН ООД, не може да посочи на кого е предоставено управлението на лек автомобил *****с рег. № ****, собственост на цитираното юридическо лице, чиито водач го е управлявал със скорост 118 km/h, при максимална разрешена скорост за движение в населено място от 50 km/ h. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3%. Наказуема скорост 114 km/h. Наказуемо превишение 64 km/h. Нарушението е установено с техническо средство тип TRF1-M №581 и фиксирано в клип № 37491, показан на собственика преди съставянето на акта.“ Това съдържание на НП индикира на допуснати съществени процесуални нарушения, които : накърняват правото на защита на наказания субект; затрудняват до степен на невъзможност контролните правомощия на съда да провери правилността на установените от наказващия орган фактически положения и правни норми, доколкото същите не са изложени с необходимата степен на яснота.

От текста на АУАН и НП е видна вътрешна противоречивост във волята на наказващия орган. От една страна цифрово се вменява нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП, а от друга страна словно му се вменява във вина това, че: „като законен представител на фирма *** ** ООД, не може да посочи на кого е предоставено управлението на лек автомобил ****с рег.№ ****.“

Налице е пълно разминаване между формата на изпълнителното деяние според сочената за нарушена норма и словното описание на нарушението, което представлява съществено процесуално нарушение.

На следващо място, дори да се приеме, че е допусната просто редакционна грешка в начина на описание на нарушението и че действителната воля на наказващия орган е деецът да бъде наказан за допуснатото управление на МПС с превишена скорост, то отново е налице СПН, доколкото в АУАН и НП липсват изложени твърдения за датата, на която е извършено визираното нарушение на режима на скоростта.

Това е така, доколкото в НП е посочено, че на 16.07.2024г. в 09:29 часа, 2 деецът не може да посочи кой е управлявал МПС, но липсват каквито и да било твърдения кога е извършено вмененото управление с превишена скорост.

Датата на извършване на деянието, освен че е основен реквизит на АУАН и НП, е и основен атрибут на деянието, като основание за отговорността, доколкото според трайната съдебна практика деянието се разбира като съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място. От цитираното определение следва, че мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния. Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние.

В този смисъл посочването на датата на извършване на деянието, освен чисто формално изискване за индивидуализация на същото, се явява гаранция и за спазване на сроковете по чл. 34, ал.1 ЗАНН и за спазване на принципа не бис ин идем.

Действително би могло да се предполага, че вмененото управление е извършено на същата дата като невъзможността да се посочи кой е управлявал МПС- на 16.07.2024г. Както е добре известно обаче, наказателната и административно -наказателната отговорност не може да почива на предположения, а още по-малко могат да боравят с предположения актовете, с които се повдига административното обвинение и се реализира административно наказателната отговорност, каквито са АУАН и НП.

Допуснатият порок при описание на съставомерните фактически обстоятелства, а именно дата на извършване на вмененото деяние, е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено административно обвинение.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти 3 нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При липса на каквото и да било посочване на основани съставомерни обстоятелства в сезиращите съда документи- дата на извършване на деянието, обаче единственото правомощие на съда е да отмени НП, дори всъщност датата на вмененото нарушение да е установима от събраните по делото писмени доказателства.

ПО

ПАСИВНАТА

НАКАЗАНИЯ СУБЕКТ.

МАТЕРИАЛНА

ЛЕГИТИМАЦИЯ

НА

Налице е и допълнително основание за отмяна на НП. Видно от текста на същото, отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.

188, ал.2 от ЗДвП, в качеството му на управител на ЮЛ, което е собственик на МПС, доколкото не е могъл да посочи на кого е предоставил управлението му.

От приложената по делото справка от търговски регистър се установява обаче че ***** ООД има вписани трима управители, като те могат да представляват юридическото лице заедно и поотделно.

Не подлежи на съмнение в трайната съдебна практика, че когато отговорността за превишение на разрешената скорост се ангажира чрез ЕФ, той може да бъде издаден на всеки от управителите, като той не може да се защитава с възражение, че ЮЛ има и други управители. Това е така, доколкото при ЕФ:

-принципът е, че той се издава автоматично на собственика на МПС, респективно на представляващия ЮЛ (ако МПС е собственост на ЮЛ);

-всички управители са равнопоставени и всеки от тях може да понесе отговорността за извършеното нарушение на режима на скоростта;

-редът за снемане на отговорност от собственика /управителя на ЮЛ е като посочат действителния водач на МПС с приложено негово СУМПС.

Съвсем различен е принципът, ако отговорността се ангажира с 4

АУАН и НП. В този случай важи принципът за лична отговорност, като отговорността на собственика на МПС е субсидиарна. Тоест правилото е, че се наказва действителният водач и едва ако той не може да се установи, санкцията се налага на собственика/управителя на ЮЛ.

В процесния случай, при положение че ЮЛ, което е собственик на МПС, има трима вписани управители и един от тях е попълнил декларация, че не може да посочи действителния водач, законосъобразното процедиране е изисквало първо да бъдат разпитани и тримата управители (доколкото е възможно МПС да е предоставено за управление от някои от другите двама, действащи заедно и поотделно и затова жалбоподателят да не може да посочи на кого е предоставено МПС) и едва ако никой от управителите не може да установи на кого е предоставено МПС за управление, може да бъде реализирана на основание чл. 188, ал.2 от ЗДвП отговорността на всеки един от управителите. В този смисъл бяха показанията на актосъставителя, че пред него се е явил и той е разпитал само 1 от управителите.

Тоест принципът на процедиране при АУАН и НП е различен от този при ЕФ.

Като не е процедирал по този начин наказващият орган е допуснал СПН, изразяващо се в липса на пълно, обективно и всестранно разследване, което е допълнително основание за отмяна на НП.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 600 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, в която връзка следва да се отбележи, че уговореният размер съдът намира за справедлив и обоснован, доколкото в случая има наложено и кумулативно наказание лишаване от права, което в чувствително по-голяма степен засяга интересите на наказания субект.

5

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-008464/ 25.10.2024г., с което на А. В. Д. са наложени глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати в полза на А. В. Д., ЕГН ********** сумата 600 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6