Решение № 261688 от 15.12.2020, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 261688/15.12.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАСНКО

ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ К.

При участието на секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4078 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ц.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Б. срещу ЗАД „О. “ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на ПТП от 16.07.2019 г., настъпило на паркинга на магазин за хранителни стоки на фирма „М. и К.“ ООД в к.к. „Св.

Св. К. и Е.“, по вина на водача на лек автомобил „М. С.“ с per. № ***, Р. Ц. Д. и обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица ***, издадена от ЗАД „О. “ със срок на действие от 04.04.2019 г. до 03.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, от които претърпени загуби, както следва: 40,60 лева за престой в отделението по „Ортопедия и травматология“ при МБАЛ „Св.

Анна-Варна“ АД, 105 лева за заплатена рехабилитация и 11,97 лева за заплатени лекарствени продукти; и пропуснати ползи - сумата от 68,04 лева, представляваща разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на 662,99 лева и полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 227,56 лева, както и получената от ищеца заплата за 16 работни дни в размер на 367,39 лева за м. юли; сумата от 309 лева, представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение в размер на 662,99 лева и полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 353,99 лева за м. август; сумата от 460,72 лева, представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение в размер на 662,99 лева и полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 202,27 лева за м. септември, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането 16.07.2019 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 16.07.2019 г. на паркинга на магазин за хранителни стоки на фирма „М. и К.“ ООД в к.к. „Св.

Св. К. и Е.“, водачът Р. Ц. Д. на лек автомобил „М. С.“ с peг. № **, нарушил правилата за движение по пътищата, като не е оставил достатъчно странично разстояние между автомобила и входна врата, в резултат, на което премазал показалеца на лявата ръка на ищеца Ц.К.. Твърди се, че ищецът получил много силни болки и посетил МБАЛ „С. А. – В.“ АД, където били направени оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник. Бил изписан от болницата на 21.07.2019 г. Твърди, че нараняването довело до принудителното отстраняване на част от пръст на ръката – частична ампутация на пръст, втори в ляво, от което последвало трайно затруднение движението на ръката за продължителен период от време. Твърди се, че към датата на настъпване на събитието виновният водач е имал сключена задължителна застраховка ГО при ответника със срок на валидност до 03.04.2020 г. Твърди, че в резултат на произшествието са му причинени имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че по повод първите ищецът е претърпял болки и страдания, изразяващи се в силни болки в лявата ръка. Излага, че инцидентът се отразил негативно на психическото му състояние и на самочувствието му. Остойностява причинените му вреди на 15000лв. Твърди, че е във влошено здравословно състояние и към настоящия момент. Сочи, че приема болкоуспокояващи, не може да се обслужва сам и бързо се изморява. Занапред щял да бъде органичен във възможността да полага труд. Твърди, че щяло се наложи провеждане на допълнителни оперативни интервенции. В тази връзка излага, че до момента е сторил разходи в размер на 1362.72лв. Увреждането на пръста му, довело до временна неработоспособност, като с това претърпял вреди, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и обезщетение за временна неработоспособност. Подробно обосновава твърдените имуществени вреди поотделно. При тези съображения моли за уважаване на предявените исковете и присъждане на сторените разноски.

Претенциите се поддържат в съдебно заседание от процесуален представител, който претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ЗАД „О. “, който признава иска за неимуществени вреди до размера от 10000лв., а в останалата част – за разликата до претендираните

15000лв. и за имуществени вреди от 1362,72лв. оспорва като неоснователни.

Поддържа, че 22.10.2019 г. ответникът е изразил готовност за сключване на извънсъдебно споразумение, като намира, че признатият размер съответства на критерия за справедливост. На 06.11.2019 г. получил отказ от ищеца, поради несъгласие с размера. По иска за заплащане на имуществени вреди изразява, че същият е допустим с оглед заявената застрахователна претенция, но неоснователен. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО с водача Р. Д. и факта на настъпване на инцидента. Настоява се, че липсва медицинска документация, която да удостоверява причините за настъпилите усложнения, поради което оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и последващите оперативни намеси. Намира, че лечението на ищеца е приключило и не са налице данни за влошено здравословно състояние и необходимост от допълнителни операции. Оспорва твърдението, че ищецът се нуждае от чужда помощ и не може да се обслужва сам, както и че не може да упражнява трудова дейност, доколкото трудовото му правоотношение с „Пр.“ ЕООД не било прекратено.

Оспорва твърденията за понесена психотравма, продължаваща понастоящем, като настоява, че липсват доказателства за посещение на психолог, психиатър или да е приемал медикаменти. Оспорва вида, характера и продължителността на твърдените неимуществени вреди. Оспорва се иска за имуществени, поради несъответствие на общия размер на претенцията и твърдените отделни разходи. Настоява се, че в хода на застрахователната преписка и настоящото производство не са ангажирани доказателства за сторени разходи в твърдяните размери, в това число за ползван отпуск, поради временна неработоспособност,неговия период и размера на обезщетението. Оспорва началния момент на претендираната законна лихва, като счита, че най-ранният такъв е 05.12.2019г., позовавайки се на чл. 497, ал. 1 от КЗ. По тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове в оспорената част. Претендират се и сторените разноски.

В съдебно заседание ответникът поддържа направеното признание на част от иска и направените оспорвания и настоява, че искът за неимуществени вреди е завишен по размер и не отговаряща на критерия за справедливост, доколкото нанесените травматични увреждания не са препятствали ищеца да води предишния си начин на живот, а възстановителният период е продължил два месеца и половина. Претендира се изцяло отхвърляне на иска за имуществени вреди, поради недоказаност на същия. Моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица ***, издадена от ЗАД „О. “ със срок на действие от 04.04.2019 г. до 03.04.2020 г..

Липсва спор между страните, а и от представения констативен протокол за ПТП се установява, настъпило на 16.07.2019 г. на паркинга на магазин за хранителни стоки на фирма „М. и К.“ ООД в к.к. „Св.

Св. К. и Ел.“ ПТП по вина на водача на лек автомобил „М.

С.“ с per. № ***, Р. Ц. Д., при което Ц.К. получил контузно-разкъсна рана на показалеца.

Не е спорно, че пред застрахователя на виновния водач е образувана засдтрахователна преписка по уведомление от Ц.К. и е заявена претенция от 15000лв. за претърпени неимуществени вреди и 3500лв. имуществени вреди, входирана при застрахователя на 05.09.2019г., видно от приложеното на л. 53 от делото уведомление.

Видно от представения трудов договор от 02.07.2018 г. и допълнителни споразумения към него от 02.01.2019 г. и 01.04.2019 г., ищецът полага труд при работодател „П.“ ЕООД на длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“ , при основно месечно възнаграждение от 800лв.

От представената по делото епикриза от 21.07.2019 г., издадена от МБАЛ „С. А.-В.“ АД, се установява, че Ц.К. е с поставена диагноза „травматична ампутация на друг пръст на ръката (частична) II-ри в ляво, като е предвидена подготовка за оперативно лечение.

Видно от епикриза от 30.08.2019г., издадена от МБАЛ „Св.А.В.“ АД, Ц.К. е с поставена диагноза локални инфекции на кожата и подкожна тъкан II-ри пръст на лявата ръка.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че разликата между полученото от ищеца трудово възнараждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от 16.07.2019 г. до 30.09.2019 г. е в размер на 247,04лв. общо, или както следва: за м.юли 2019 г. - 27,79лв, за м. август 2019г. – 75,69лв., м. септември 2019г- 143,56лв.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, се установява, че на Ц.К. е причинено счупване на крайна фаланга на показалец на лява ръка с размачкване на меките тъкани в тази област и загуба на нокътна плочка, наложило ампутация

/отстраняване/ на голяма част от крайната фаланга на показалеца. Установената травма е резултат на притискане на показалеца на лява ръка, съчетана с взаимно преместване на двете притискащи повърхности, което е обусловило размачкването на меките тъкани, счупване на крайна фаланга и изтръгване на нокътя. Установява се още от заключението, че по повод на получената травма К. е бил двукратно на лечение в клиника по ортопедия и травматология и е извършена двукратно оперативна интервенция с премахване на част от крайната фаланга на показалеца на лява ръка и предприето медикаментозно лечение, наложили се, поради спецификата на получената травма. Вещото лице заключава, че възстановителният период след получената травма е приключил около месец след втората операция, като крайният резултат е загуба на почти цялата крайна фаланга на показалеца на лява ръка за цял живот. Според заключението установената травма предизвиква силни и мъчителни болки, както към момента на получаване така и в по-продължителен срок от време в рамките на няколко месеца.

По време на възстановителния период хватателната функция на лява ръка е била затруднена, поради болките, които е изпитвал. През този период К. е могъл самостоятелно да се обслужва, но в известна степен е бил затруднен. Установява се, че към датата на изготвяне на експертизата лечебният процес е приключил, като откъм отрязания край се е оформило бледорозово чуканче. К. е напълно работоспособен за професията на шофьор на лекотоварен автомобил, като не се налага повече приемането на медикаменти или лечение. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че самият лечебен процес е приключил, в рамките на около два месеца и половина, но не и по отношение на внезапно възникващи болки на мястото на увреждането, доколкото нервните окончания са прекръснати на нивото на отрязаната фаланга, като не може да се заключи с категоричност дали същите ще продължат. Подчертава, че хватателната функция на ръката е затруднена, но не е в невъзможност да упражнява професията си.

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на един свидетел при режим на водене В. Д.Б., от чиито показания се установява, че след инцидента К. е изпитвал болки, чувствал несигурност в себе си, спаднало самочувствието му, изпаднал в депресия, не искал да говори и да излиза навън около три седмици след инцидента. Изпитвал притеснения за работата и доходите си, както и приемането му от околните. При студено време травмата продължавала да го боли.