Определение № 258 от 30.03.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. гр. Добрич, 30.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Деница Б. Петкова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500161 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК:

Въззивно частно гражданско дело №161/2023 г. по описа на Окръжен съд - Добрич е образувано по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК: 207172780 срещу Разпореждане № 143 от 03.02.2023г., постановено по ч.гр. дело № 76/2023г. по описа на БРС, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 410 от ГПК срещу М. Д. А. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: гр.Б. за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: за сумата в размер на 570,82 лв. представляваща главница; за сумата в размер на 76,82 лв. представляваща договорна лихва и за сумата в размер на 84,76 лв. представляваща законна лихва по договор за паричен заем № 3979898/17.11.2020 г., както и за сторените по делото разноски.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, а доводите на заповедния съд за необосновани. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането изцяло и да постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените суми.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 от ГПК, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Същата е и редовна.

На осн. чл. 413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

1

Ч.гр.д. №76/2023г. по описа на БРС е образувано по депозирано от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД ЕИК:

207172780 срещу М. Д. А. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: гр.Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК за следните суми: за сумата в размер на 570,82 лв. представляваща главница; за сумата в размер на 76,82 лв. представляваща договорна лихва и за сумата в размер на 84,76 лв. представляваща законна лихва по договор за паричен заем № 3979898/17.11.2020 г., както и за направените по заповедното производство разноски.

Искането се основава на сключен между М. Д. А., като заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател, договор за паричен заем № 3979898 от 17.11.2020г. за сумата от 600 лева с краен срок за издължаване 30.07.201г.

На същата дата 17.11.2020г. между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за поръчителство, по силата на който М. А. възлага, а „Файненшъл България“ ЕООД се съгласява да сключи договор за поръчителство със заемодателя, по силата на който да отговаря солидарно с главния длъжник по процесния договор за заем. Поради забавата на М. А.

„Файненшъл България“ ЕООД, като поръчител по договора за паричен заем № 3979898 от 17.11.2020г., е заплатило на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 02.06.2022г. сумата от 696,60 лева. По силата на сключен Рамков договор за цесия и Приложение № 1 към него от 02.06.2022г., сключен с платилия поръчител, вземането по процесния договор е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“. Твърди се длъжникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.

С разпореждане №143 от 03.02.2023г., постановено по ч.гр. дело № 76/2023г. по описа на БРС заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 410 от ГПК, приемайки че не са налице доказателства за надлежната процесуална легитимация на заявителя , поради това че към заявлението не е представен договора за поръчителство между главния длъжник и „Файненшъл България“ ЕООД, за който по закон се изисква писмена форма за действителност. Наред с това заповедният съд е приел, че в договора за поръчителство се съдържа неравноправна клауза, а именно чл. 4 от същия, предвиждаща, че главният длъжник дължи на поръчителя възнаграждение, която клауза от своя страна обуславя нищожността на целия договор . В заключение е прието, че цесионерът – „Агенция за контрол на просрочени задължения“, освен че не разполага с активна процесуална легитимация, е придобил и вземане по нищожен договор, който не поражда правни последици за потребителя и не го обвързва.

Обжалваното разпореждане е неправилно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Според препращата норма на чл. 410, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, която е приложима и в заповедното производство, заявителят следва да изложи обстоятелствата, на които основава искането си, които обстоятелства са различни с оглед различния характер на конкретното вземане. Това 2 означава, че последният следва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В т. 2. б. на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 г., е прието, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В настоящия случай предявеното вземане е надлежно индивидуализирано от заявителя чрез подробно посочване на фактите, от които то произтича - Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 17.11.2020г. между "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и М. Д. А., обезпечаващ изпълнение на задължението на последната, възникнало по силата на сключен между нея и "Изи Асет Мениджмънт" АД Договор за паричен заем № 3979898 от 17.11.2020 г., в качеството му на заемодател, съответно договор за прехвърляне на вземането в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения". Твърди се, че заемателят не е погасил задължението по кредита, като "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е заплатило всички негови задължения към кредитодателя, което обосновава правото на заявителя да встъпи в правата му.

Противно на твърденията на заповедния съд, по делото са представени доказателства относно материалната легитимация на заявителя, вкл. и Договора за представяне на поръчителство № 3979898/17.11.2020г., сключен между "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и М. Д. А., находящ се на л. 10 и л. 11 от ч.гр.д. № 76/23г. по описа на БРС. Наред с това по делото не се претендира заплащането на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство , а вземания, произтичащи единствено от договор за заем № 3979898 от 17.11.2020г. – главница, договорна лихва и обезщетение за забава.

Действително, ако заповеден съд, прецени, че част от вземането на кредитора се основава на неравноправна клауза в договор за поръчителство, той следва да остави без уважение искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съответната част, но настоящата хипотеза не е такава, доколкото претенция за заплащане за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не е релевирана.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд се явява неравилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен изцяло.

Така мотивиран, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане № 143 от 03.02.2023г., постановено по ч.гр. дело № 76/2023г. по описа на Районем съд - Балчик, с която е отхвърлено 3 подаденото от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК: 207172780 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Д. А. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: гр.Б. за следните суми: за сумата в размер на 570,82 лв., представляваща главница, дължима главница по Договор за паричен заем № 3979898, сключен на 17.11.2020 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК 131576434 и М. Д. А. и платена на заемодателя от "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202513690 в качеството му на поръчител по договор за предоставяне на поръчителство № 3979898 от 17.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на дълга; за сумата в размер на 76,82 лв. представляваща договорна лихва за периода 04.12.2020г. – 30.07.2021г. и за сумата в размер на 84,76 лв. представляваща законна лихва за периода 31.07.2021г. – 24.01.2023г по договор за паричен заем № 3979898/17.11.2020 г., които вземания са прехвърлени на "Агенция за контрол на просрочени задължения", ЕИК 202527341 с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 02.06.2022 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ от Районен съд – Балчик заповед за изпълнение на парично задължение в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения", ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Панайот Волов" № 29 ет. 3 срещу М. Д. А. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: гр.Б. за следните суми: за сумата в размер на 570,82 лв. представляваща главница, дължима главница по Договор за паричен заем № 33979898, сключен на 17.11.2020 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК 131576434 и М. Д. А. и платена на заемодателя от "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202513690 в качеството му на поръчител по договор за предоставяне на поръчителство № 3979898 от 17.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на дълга; за сумата в размер на 76,82 лв., представляваща договорна лихва за периода 04.12.2020г. – 30.07.2021г. и за сумата в размер на 84,76 лв., представляваща законна лихва по договор за паричен заем № 3979898/17.11.2020 г. за периода 31.07.2021г. – 24.01.2023г , които вземания са прехвърлени на "Агенция за контрол на просрочени задължения", ЕИК 202527341 с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 02.06.2022 г.; 25 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Балчик за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5