Решение № 82 от 28.03.2013, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е

Н И

Е № град

Свиленград, 28.03.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА и при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело №285 по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе взе предвид:

Производство по чл.422 от ГПК.

Образувано е по

Искова молба на „Прокредит къмпани” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управение: град София, район Възраждане, бул.”Тодор Александров” №26, със съдебен адрес: град София, ул.”Иван Денкоглу” №15а, етаж 3, ап.№5, представлявано от Изпълнителния директор Мартин Адолф Годеманн, роден на *** година, гражданин на Германия, чрез пълномощник – юрисконкулт Веселин Стефанов Михайлов с ЕГН **********, против ЕТ „Джи пи ей спед – Г.А.” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.”Х. ***, представляван от Г.П.А. и против Х.А.Р. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 6 533.81 евро – остатък по главница по издадена на 28.09.2009 година Запис на заповед, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.12.2010 година /датата на пощенското клеймо, поставено върху плика, с който е депозирано Заявлението по чл.417 от ГПК в Регистратурата на Районен съд – Свиленград/ до пълно погасяване на задължението.

Претендират се разноски по настоящото дело /представен е Списък на разноските/ и по ч.гр.д.№797/2010 година по описа на Районен съд - Свиленград /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.

Твърди се, че на 28.09.2009 година ЕТ – ответник издал процесната Запис на заповед за сумата от 7 746.58 евро, платима на предявяване, но не по – късно от 02.12.2010 година. Записът на заповед е предявен на 03.09.2010 година. Авалист по Записа на заповед е вторият ответник – Х.А.Р..

Сумата в размер на 6 533.81 евро не била платена от ответниците, поради което дружеството - ищец подало Заявление по чл.417 от ГПК до Районен съд – Свиленград, по което е образувано ч.гр.д. с №797 по описа на Съда за 2010 година за издаване Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист. Състав на Районен съд – Свиленград е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ с №1431 на дата 22.12.2010 година. Срещу Заповедта за изпълнение в срок е подадено Възражение от длъжниците ЕТ „Джи пи ей спед – Г.А.” и Х.А.Р. - ответници в настоящото производство, поради което е заведено настоящото гражданско дело /установителният иск по чл.422 от ГПК е подаден от „Прокредит къмпани” ЕАД в едномесечния срок/.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от ответниците, в които заявяват, че предявеният иск е неоснователен и недоказан – липсвали доказателства за плащане и фактическо предаване на сумата – предмет на процесната Запис на заповед, за датата на предаване на сумата, за лицето на което е предадена, за мястото на предаването и за договорното основание за дължимост на сумата.

Не претендират разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че е налице издадена от страна на ЕТ - ответник Запис на заповед от дата 28.09.2009 година, подписана от Г.П.А. – представляващ ЕТ за сумата от 7 746.58 евро, която Запис на заповед е с поемател ищцовото дружество „Прокредит къмпани” ЕАД. Авалист е Х.А.Р..

Спорно по делото е извършено ли е фактическо предаване на сумата – предмет на процесната Запис на заповед, датата на предаване на сумата, лицето на което е предадена, мястото на предаването и договорното основание за дължимост на сумата /каузалното отношение между страните/.

По делото са представени и приети

Договор за банков кредит №060-324282 от 13.06.2007 година между ЕТ – ответник в качеството на кредитополучател и ответника Х.Р. в качеството на солидарен длъжник от една страна и от друга страна – „Прокредит банк /България/ АД, за сумата от 20 000 евро, ведно с Общи условия и График за погасяване на кредита. В чл.4 от посочения Договор е отразено, че „Прокредит банк /България/” АД ще прехвърли всички вземания по този Договор /с изключение на комисионната за обработка/ на ищцовото дружество. Посочено е че прехвърлянето се извършва в момента на заверяване на банковата сметка на кредитополучателя със сумата по кредита. Цитираният Договор е подписан от кредитополучателя ЕТ „Джи пи ей спед – Г.А.” и от солидарния длъжник Х.А.Р.. За установяване на плащането на сумата е представен Отчет по сметка от дата 13.06.2007 година, от която е видно че на 13.06.2007 година по сметката на ЕТ – ответник в настоящото производство е постъпила сумата от 20 000 евро като е посочено основанието – усвояване на кредит. В същия ден е сключен Договор за цесия и е съставен Анекс към последния, според които „Прокредит банк /България/” АД е цедирало вземанията си по – посочения по – горе Договор за банков кредит на ищцовото дружество. На 28.09.2009 година е сключен Анекс №1 между ищцовото дружество и ответниците, според който ЕТ – ответник издава процесната Запис на заповед за сумата от 7 746.58 евро, от която сума в настоящото производство се претендира част в размер на 6 533.81 евро. Неразделна част от Анекс №1 е Графика за погасяване на кредита.

Приложено е и ч.гр.д. №797/2010 година по описа на Районен съд - Свиленград, по което е издадена Заповед №1431/22.12.2010 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист в полза на дружеството – заявител „Прокредит къмпани” ЕАД срещу длъжниците ЕТ „Джи пи ей спед – Г.А.” и Х.А.Р. за сумата от 6 533.81 евро, дължима по Запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2010 година до окончателното изплащане на вземането, както и за разноските по делото - сумата от 255.58 лв. за държавна такса и 595.58 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадена Заповед за незабавно изпълнение в срок са постъпили Възражения от страна на длъжниците, видно от приложените Покани за доброволно изпълнение, връчени съответно на 16.02.2011 година и на 14.02.2011 година, като Възраженията са подадени на 24.02.2011 година, т.е. в 2-седмичния законов срок по чл.414, ал.2 от ГПК. Исковата молба на ищцовото дружество също е подадена в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като Съобщението за предявяване на иска по чл.422 ГПК е получено на 15.03.2012 година, а Исковата молба е депозирана в Съда на 29.03.2012 година.

За изясняване на делото от фактическа и правна страна бе назначена и изслушана Съдебно - икономическа експертиза, от която става ясно, че дължимата сума по процесната Запис на заповед е в размер на 7 746.58 евро, преизчислена в български левове е в размер на 15 150.99 лв. В съдебно заседание вещото лице Е.М. поддържа изцяло заключението си.

Приложени са и Справки от Търговския регистър относно актуалното състояние на страните по делото.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр.чл.505, ал.1, вр.чл.535 и сл. от ТЗ за установяване на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№797/2010 година по описа на Районен съд - Свиленград, по което има издадена срещу ответниците Заповед №1431/22.12.2010 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист за процесната сума от 6 533.81 евро, дължима по Запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2010 година до окончателното изплащане на вземането, както и за разноските по делото - сумата от 255.58 лв. за държавна такса и 595.58 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу Заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК са подадени Възражения от длъжниците ЕТ „Джи пи ей спед – Г.А.” и Х.А.Р., за което кредиторът е уведомен редовно със Съобщение, връчено на 15.03.2012 година. Исковата молба е подадена в Съда на 29.03.2013 година, т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

Предмет на установяване в настоящото производство е съществува ли действително, ликвидно и изискуемо вземане на ищцовото дружество срещу ответниците за ангажиране на отговорността им по Запис на заповед от 28.09.2009 година за част от сумата, посочена в Записа на заповед – 6 533.81 евро. В настоящия случай, с оглед твърденията на ищцовото дружество, Записът на заповед от 28.09.2009 година има гаранционна функция, целяща да обезпечи изпълнение на облигационното задължение по каузалната сделка, а именно задължението за връщане на сумата по сключен Договор за банков заем от дата 13.06.2007 година, в последствие цедиран на ищцовото дружество, поради което приложение намират и разпоредбите на чл.240 и на чл.99 от ЗЗД.

Във връзка с изпълнението на задължението по чл.99, ал.3 от ЗЗД ищцовото дружество представи доказателства, че ответниците са уведомени за цесията съгласно чл.4 от Договора за банков кредит. Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжниците от деня, когато предишния кредитор им съобщи за станалото прехвърляне. По делото са представени доказателства, че предишния кредитор „Прокредит банк /България/” АД е уведомил длъжниците за цесията - чл.4 от Договора за банков кредит, където е посочено изрично за какви точно задължения става дума и кои са изключени от приложното поле на цесията. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД Съдът намира, че длъжниците – ответници в настоящото производство са уведомени надлежно за извършената цесия. След като цесията има действие спрямо длъжниците, то и длъжниците са задължени спрямо цесионера – ищец в настоящото производство, а не спрямо цедента „Прокрдит банк /България/” АД.

Съдът счита, че между страните по делото е възникнало валидно менителничното правоотношение по процесната Запис на заповед от 28.09.2009 година. Спазена е предвидена писмена форма. Записът на заповед съдържа реквизитите по чл.535 от ТЗ, поради което следва да се приеме, че ценната книга е валидна и се ползва с менителнична сила.

Безспорно е, че Записът на заповед е абстрактна сделка и сключването й не се обуславя от някакво основание. Абстрактният характер на Записа на заповед не дава основание той да се разглежда откъснато от каузалните отношения между страните, тъй като не може да има сделка, лишена от основание. Записът на заповед е абстрактна сделка, но в случая, предвид твърденията на ищцовото дружество, тази абстрактна сделка е във връзка с каузалната такава, поради което и Записът за заповед служи за обезпечаване на вземането, произтичащо от това друго каузално правоотношение.

Наличието на каузално правоотношение, послужило за издаване на процесната Запис на заповед от 28.09.2009 година, се твърди от ищеца, че е издаден във връзка с Договор за банков заем на сумата от 20 000 евро. И тъй като в случая наред с абстрактната сделка съществува и каузално отношение, произтичащо от Договор за заем, то претенцията на ищеца, произтичаща от тази каузална сделка, изисква доказване на основанието й и на връзката на обусловеност между казуалното облигационно задължение и менителничния ефект. Това следва и от чл.154, ал.1 ГПК, съгласно който всяка от страните следва да докаже изгодните за нея факти, които твърди. Следователно ищцовото дружество следва да докаже не само валидност на Записа на заповед като ценна книга, годна да поради менителничен ефект, но предвид оспорване съществуването на каузалното правоотношение между страните по делото, направено с Отговорите на исковата молба, то в тежест на ищеца е да докаже и основанието на вземането си чрез доказване съществуването на валидно каузално правоотношение между страните, възникнало по силата на Договор за заем. Това е така, тъй като, както вече се посочи, в конкретната хипотеза Записът за заповед се твърди, че е издаден с цел да обезпечи Договора за заем, сключен с „Прокредит банк /България/” АД и цедиран на ищцовото дружество, поради което, за да се погаси менителничното задължение по абстрактната сделка, следва да се погаси и облигационното задължение по каузалната сделка.