Решение № 3070 от 06.04.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 3070

Бургас, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - X-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА административно дело № 20267040700306 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. В. К. с [ЕГН], чрез адвокат Х. К. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-7779-000012 издадена на 04.02.2026 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], РУ – Камено, с която на основание чл.171, т.1, б.“з“, п.б.“гг“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Прави искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], РУ – Камено – С. П. П., редовно уведомен, представя административната преписка и прави искане да се отхвърли жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1346074/04.02.2026 г. е съставен от инспектор към ОД на МВР [населено място], РУ – Камено, за това, че на 04.02.2026 г., около 09,57 ч. в [населено място], по [улица]срещу дом № 34, в посока на движение [населено място] е установен да управлява товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№ [рег. номер], собственост „Синхрон 64“ ЕООД, за който след справка е установено, че е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026 г. Към момента на приключване на съдебното дирене въз основа на АУАН не е издадено наказателно постановление.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-7779-000012 издадена на 04.02.2026 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], РУ – Камено, на основание чл.171, т.1, б.“з“, п.б.“гг“ от ЗДвП на С. К. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че лицето управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 04.02.2026 г. и е обжалвана по съдебен ред с жалба вх.№ 1920/09.02.2026 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед рег.№ 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОД на МВР [населено място], на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейските инспектори в група „Охранителна полиция“ в РУ към ОД на МВР [населено място], да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити.

Съгласно чл.171, т.1, б.“з“, п.б.„гг“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви „а“-„ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5.

За да бъде законосъобразно наложена ПАМ е необходимо административният орган да докаже, че водачът е извършил нарушение по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 от ЗДвП, извън хипотезите по б.“а“-„ж“, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.

В случая в заповедта за прилагане на ПАМ не е извършено нормативно препращане към нито една от нормите, изброени в буква „з“, п.б.“гг“ на чл.171, ал.1 от ЗДвП, но фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка са в хипотезата на чл.140, ал.1, предл.първо от ЗДвП за това, че жалбоподателят е установен да управлява МПС, което e с прекратена регистрация от 03.02.2026 г.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Установеното със съставения АУАН нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП попада в санкционната разпоредба на чл.175, ал.3 ЗДвП, за която ПАМ е приложима, но съставеният АУАН не е достатъчно доказателство за извършено нарушение.

В случая няма спор, че на 03.02.2026 г. жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с прекратена регистрация, т.е. осъществени са обективните елементи от състава на нарушението, но по делото не е доказана субективната страна на деянието – че той е управлявал автомобила при знание за неговата служебна дерегистрация.

Данните от административната преписка сочат, че С. К. е водач на процесния автомобил, а негов собственик е „Синхрон 64“ ЕООД. След като жалбоподателят не е собственик на автомобила, той не е имал задължението да сключи изискващата се застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо, след като автомобилът му е бил предоставен за ползване и е бил оборудван с два броя регистрационни табели, поставени на съответните места, следва да се приеме, че са липсвали каквито и да е външни признаци за прекратяване на неговата регистрация, които водачът би могъл да възприеме, преди да предприеме управлението му, за да осъществи виновно или непредпазливо подобно нарушение. Отсъствието на доказателства за осъществен субективен елемент от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП, обосновава извод за несъставомерност на деянието.

Според твърденията на свидетелката К. – управител на юридическото лице собственик на процесния автомобил, тя също не е знаела, че МПС е с прекратена регистрация, като сочи, че не е получавала уведомление за това от контролен орган или застраховател, като по делото не се твърди и не се установява да е изпращано такова уведомление. Ето защо, не остава съмнение, че реално жалбоподателят не само, че не е знаел за служебната дерегистрация на МПС, а и обективно не е имал възможност да разбере за това, което обуславя извод, че не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние по управление на МПС с прекратена регистрация и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици, т.е не е действал виновно, като липсват както умисъл, така и небрежност от негова страна.

След като административният орган не е доказал, че жалбоподателят е извършил виновно вмененото му административно нарушение на нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП следва да се приеме, че не е налице законово основание за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.“з“, п.б.“гг“ от ЗДвП, поради което заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Също така от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че в случая са били и налице основанията за прекратяване на регистрацията на МПС.

Съгласно чл.143, ал.10, изр.първо от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Съответно, съгласно чл.574, ал.10 от КЗ, Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, а съгласно ал.11, компетентните органи по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

По делото са представени две писма подписани от изпълнителния директор на Гаранционния фонд с изх.№ 09-00381/25.02.2026 г. изпратено до началника на РУ Камено (л.71 от делото) и изх.№ 10-00-64/06.03.2026 г. изпратено до Административен съд – Бургас (л.62 от делото). В първото писмо, по т.1 е посочено, че видно от представената справка „няма данни, че на мпс-то е изпратено уведомително писмо за липсваща полица „ГО“ до собственика на МПС с рег.№ [рег. номер], съгласно разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ“, като в приложената към писмото справка се сочи че няма данни както, че на МПС-то е изпратено уведомително писмо, така и че няма данни, че МПС-то е изпратено за служебно дерегистриране към КАТ. Към второто писмо е приложено уведомление № 044440/04.01.2026 г. по чл.574, ал.10 от КЗ до собственика на товарен автомобил с рег.№ [рег. номер], с посочена дата на изпращане 09.01.2026 г., както и справка съгласно която от ГФ е изпратен към МВР фаил за изпратени МПС към КАТ за дерегистрация с посочена дата 02.02.2026 г.

Видно от изложеното, в случай са налице две писма изхождащи от един и същ орган, с приложени справки, които са с противоположно съдържание, поради което не би могло да се установи по безспорен начин както че до собственика е изпратено уведомление по чл.574, ал.10 от КСО, така и че е изпратено уведомление по чл.143, ал.10 от ЗДвП, за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, тоест не се установява спазването и на двете предвидени от законодателя процедури за да се приеме, че са били налице основанията за прекратява на регистрацията на МПС.

С оглед на изложеното, обжалваната заповедта следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 225,11 евро, от които 5,11 евро държавна такса и 220,00 евро адвокатско възнаграждение,.