Решение № 261135 от 13.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

13.09.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Ива Нешева при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 5371 по описа за 2019 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 30.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 65 170/2017 г. по описа на СРС, II

ГО, 156 състав П.Л.В., ЕГН ********** и Л.Л.В., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******разделно по ½ част на основание чл.318, ал.2 ТЗ във връзка с чл.200 ЗЗД във връзка с чл.110, ал.2 ЗС сумата от 908,60 лева, представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“******, аб.№ 170761, за периода от м.09.2014 г. до м.04.2015 г., както и сумата от 16,20 лева, представляваща припадаща се част от услугата дялово разпределение за периода от м.09.2014 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 15.09.2017 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателно-то плащане, като искът за главницата за топлинна енергия за сумата над 908,60 лева до пълния предявен размер от 2 653,20 лева и за периода от м.05.2013 г. до м.08.2014 г., искът за припадащата се част от цената на услугата дялово разпределение за сумата над 16,20 лева до пълния предявен размер от 43,20 лева и за периода от м.05.2013 г. до м. 08.2014 г., както и предявените искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане от ответниците на сумата от 638,36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 08.08.2014 г. до 11.09.2017 г. и за сумата от 11,26 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014 г. до 11.09.2017 г. са отхвърлени.

Със същия съдебен акт П.Л.В. и Л.Л.В. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от 319,22 лева – деловодни разноски за исковото производство и за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ищеца „М.Е.” ООД, ***.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Т.С.“ ЕАД в отхвърлителните му части. В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и е постановено при нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че дължимите суми по фактури за периода от м.05.2013 г. до м.08.2014 г. не са погасени по давност, тъй като същата е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.12.2017 г. По отношение на отхвърлената сума за дялово разпределение се сочи, че се дължи изцяло тъй като топлинната енергия е реално доставена и след края на отоплителния сезон са изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинната енергия в сградата на база реален отчет на уредите в съответствие с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа се, че неправилно е отхвърлена и претенцията за законна лихва за забава, тъй като съгласно чл.32, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ – 002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ на 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г., купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Съобразно с изложеното се твърди, че ответниците са длъжни да заплащат дължимите от тях суми най – късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия, като се релевират оплаквания, че това обстоятелство не е съобразено от първата инстанция, а ответниците са в забава и дължат претендираната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Моли въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваните от дружеството части и да уважи изцяло предявените срещу ответниците искове. Претендира присъждането на направените по делото разноски.

Ответниците по тази жалба

– П.Л.В. и Л.Л.В., чрез назначения им особен представител адвокат А.А., в срока по чл.263, ал.1 ГПК са подали отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата изцяло по изложените в нея оплаквания за неправилност на решението в обжалваните от ищеца отхвърлителни части.

Претендират присъждане на разноски за въззивното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила насрещна въззивна жалба от ответниците П.Л.В. и Л.Л.В., действащи чрез особения им представител адвокат – в частта, в която е уважен частично предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск за разделно плащане на по ½ част от сумата 908,60 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода: м.09.2014 г. – м.04. 2015 г., ведно със сумата от 16,20 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение, заедно със законната лихва върху двете главници от 15.09.2017 г. до окончателното плащане. Инвокирани са доводи за неправилност на решението в атакуваната от тях част, поради необоснованост, противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Наведени са оплаквания, че от първата инстанция не е изследвано наличието на валидна облигационна връзка между ищеца и ответниците, като в тази връзка излагат доводи, че няма доказателства по делото, които да сочат на извод за наличие на договорни отношения между страните.

Молят въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваните от същите части и да отхвърли изцяло предявените срещу жалбоподателите-ответници искове, като им се присъдят направените по делото разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „М.Е.” ООД, *** не е взело становище по жалбите.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са допустими

– същите са подадени от легитимирани страни в процеса, съотв. в сроковете по чл.259, ал.1 ГПК и чл.263, ал.2 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваните части, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбите доводи и изиск-ванията на приложимите в случая императивни материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно кумулативно съеди-нени осъдителни искове с правно основание чл.318, ал.2 ТЗ във връзка с чл.200 ЗЗД във връзка с чл.100, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Отношенията между доставчиците и потребителите/клиентите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „пот-ребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквива-лентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия период – от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. вкл., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъеди-нени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. От представения в производството нотариален акт за продажба на недвижим имот № 62, том III, рег.№ 5441, дело № 423 от 2003 г. на нотариус А. Г., рег.№ 031 на Нот.камара, неоспорен от ответ-ниците, е установено, че на 30.12.2003 г. наследодателят на ответниците Л. А.В. /починал на

02.08.2009 г./ е придобил от останалите съсобственици правото на собственост върху недвижимия имот, находящ се гр.София, ж.к.“Света Троица“, ул.“******– предмет на спора като купувач по договора за покупко-продажба, като притежаването на това вещно право върху този имот от визираното лице се потвърждава и от направеното от същото извънсъдебно признание на този факт в приложеното в производството заявление-декларация с вх.№ 3032 от 07.10.2005 г., подадено до „Топлофикация София” АД за откриване на партида на негово име относно топлоснаб-дяването на този имот. От удостоверение за наследници № РНД17 – УФ01-779/3 от 18.10.2017 г. на длъжностно лице по гражданско състояние при Район “Надежда“, Община Столична, е видно, че Л. А.В. е починал на 02.08.2009 г., оставяйки за свои наследници по закон ответниците П.Л.В. и Л.Л.В., както и съпруга му Ж.М.В., починала на 08.04.2016 г.

Последната, съгласно удостовереното в цитирания документ, има за свой наследник по закон – Р.М.Г., брат. Като съсобственици на процесния апартамент при липсата на твърдения и представени доказателства за вписани откази от наследството на починалия Л.В., посочените лица – двамата ответници и Р.Г.имат качеството на клиенти на топлинна енергия в исковия период: м.05.2013 г.

– м.04.2015 г. вкл.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топло-преносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топ-лопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на

ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01. 2008 г., в сила от 13.02.2008 г., приложими за исковия период от м.05.2013 г. до м.01.2014 г. вкл. и Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., приложими за периода: м.02.2014 г. – м.04.2015 г., вкл.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.