Решение № 18862 от 16.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18862 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110112584 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 65279/09.03.2023 г. на А. Н. И., ЕГН **********, срещу „.... ЕООД, ЕИК ........., с която са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: 1./ установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 12, ал. 4 от Договор за заем № ..........., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на сумата от 154,99 евро или левовата равностойност от 303,14 лева при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, като протИ.речаща или заобикаляща закона, евентуално протИ.речаща на добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза, както и 2./ осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 40,14 лева /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 08.11.2023 г./, предявен като частичен от сума в общ размер на 303,14 лева – недължимо платена сума по нищожната клауза на чл. 12, ал. 4 от Договор за заем № ..........., предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 11.01.2023 г. е бил сключен Договор за паричен заем № ........... между „.... ЕООД – като заемодател, и А. Н. И. – като заемател, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата от 255,65 евро или левовата равностойност от 500,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 12 броя двуседмични погасителни вноски, всяка от които на стойност от по 23,53 евро или левовата равностойност от 46,02 лева. Съгласно чл. 12, ал. 4 от договора при непредставяне на обезпечение, отговарящо на условията на заемодателя, на заемополучателя се начислявала неустойка в размер на сумата от 154,99 евро или левовата равностойност от 303,14 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в инкорпориран договора за паричен заем погасителен план. На същата дата – 11.01.2023 г., между страните бил сключен и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с договор за паричен заем № ..........., съгласно който на заемателя се предоставяли допълнителни услуги – „Избягване на предсрочна изискуемост“ и „Възможна промяна на погасителен план“. Ищцата твърди, че макар формално да била предоставена възможност да предостави обезпечение в определен срок, още при сключване на договора за заем била начислена неустойка в размер на 303,14 лева. Твърди, че изцяло е погасила задълженията си по договора за заем. Поддържа, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при 1 непредоставяне на обезпечение, е нищожна на множество основания – чрез нея по същество се целяло заобикаляне на максималния размер на ГПР, поради което била нищожна на основание чл. 21 ЗПК; отделно от това същата излизала извън присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, поради което нарушавала добрите нрави, съответно заобикаляла закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК; клаузата била и неравноправна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължавала потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано висока неустойка. При тези аргументи ищцата счита за нищожен целия договор за паричен заем, но моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде прогласена нищожността само на неусточната клауза. На следващо място, с оглед твърденията си за заплащане в цялост задълженията по договора за паричен заем, вкл. стойността на начислената неустойка, моли и за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 50,00 лева – част от вземане в общ размер на 303,14 лева – недължимо платена сума по нищожната клауза на чл. 12, ал. 4 от процесния договор за паричен заем. Претендира разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „.... ЕООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че между страните по делото е сключен договор за заем № ..........., въз основа на който на ищцата е бил предоставен заем в размер на сумата от 500,00 лева, при уговорка, че същата ще бъде върната на 12 броя двуседмични погасителни вноски в размер на по 46,02 лева всяка, ведно с договорна лихва в размер на 52,24 лева. Не оспорва също и обстоятелството, че в изпълнение на сключения договор за заем ищцата е погасила изцяло и предсрочно задълженията си по него в общ размер на 547,06 лева, от които 500,00 лева – главница, 6,92 лева – лихва, и 40,14 лева – неустойка, както и че в посочения в договор ГПР се включва единствено договорната лихва в размер на 52,24 лева. По същество развива доводи, че в договора за заем е посочен правилно размерът на ГПР и същият е в рамките на допустимия максимален размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че добрите нрави не са накърнени, както и че налице еквивалентност на престацията. Оспорва твърденията за заобикаляне на закона и за нарушения на ЗЗП. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а се установява от приетия като доказателство Договор за заем № ..........., че между „.... ЕООД – като заемодател, и А. Н. И. – като заемател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата 255,65 евро или левовата равностойност от 500,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 12 броя двуседмични погасителни вноски, първата от които платима на 25.01.2023 г., а последната – на 28.06.2023 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,91 % и годишен процент на разходите от 43,61 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 282,36 евро или левовата равностойност от 552,24 лева.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора за заем заемателят се задължава в тридневен срок след сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ солидарно поемане на задълженията на кредитополучателя от физическо или юридическо лице, като съгласно чл. 12, ал. 3 третото лице – поръчител трябва да отговаря кумулативно минимум на следните изисквания: дееспособно физическо лице на възраст 25 години с минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора, от 1 500 лева на месец, получавани по валидно трудово правоотношение от поне шест месеца преди сключването на този договор, със стабилна кредитна история, който не е активен потребител на заемни продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя, или търговско дружество, което да е с изцяло внесен капитал, да има минимална печалба от 10 000 лева за последните три години съгласно годишните финансови отчети, да не е обявено в несъстоятелност и/или ликвидация, да няма задължения към държавата и/или общината; 2./ надлежно издадена банкова гаранция или ипотека на недвижимо имущество, собственост на длъжника. Съгласно чл. 12, ал. 4 от договора страните се съгласяват, че при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение, на заемодателя ще бъдат причинени 2 вреди, които уговорена в тази клауза неустойка ще ги обезщети – и конкретно, че при неизпълнение в срок на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят ще дължи на заемодателя заплащане на неустойка в размер на сумата 154,99 евро или левовата равностойност от 303,14 лева. Според посоченото в чл. 12, ал. 6 страните се съгласяват при възникване на задължението за плащане на уговорената неустойка, същата да бъде платима на части съгласно инкорпориран в договора погасителен план.

По делото е приета като писмено доказателство разписка от 11.01.2023 г., съгласно която с подписването

А. Н. И., в качеството на заемател по договор за паричен заем

..........., удостоверява получаването лично и в брой на сумата в размер на 500,00 лева.

Разписката е саморъчно подписана от ищцата, чийто подпис не се оспорва по делото.

Фактът на усвояване в цялост на сумата по процесния договор за заем в размер на сумата от 500,00 лева по същество не се оспорва от ищцата и се признава в исковата молба.

Пред настоящата съдебна инстанция е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК заключението на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. От експертното заключение, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че общият размер на сумата, платена от А. Н. И. по процесния договор за заем № ..........., възлиза на 547,06 лева. След справка в счетоводството на ответното дружество експертът е констатирал, че посочената сума е послужила за погасяване по пера на следните задължения по договора: 500,00 лева – платена главница, 6,92 лева – платена лихва, 40,14 лева – платена неустойка. Вещото лице е посочило, че при включване в ГПР на платената неустойка, то ГПР би бил в размер на 943,38 %.

С протоколно определение от 08.11.2023 г. Софийски районен съд е допуснал изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез намаление на неговия размер от сумата 50,00 лева на сумата 40,14 лева.

Със същото определение съдът е прекратил производство по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 40,14 лева до 50,00 лева, поради отказ от иска в посочената част.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В разглеждания случай ищцата релевира различни основания за нищожност на неустоечна клауза от договор за потребителски кредит. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, която настоящият състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, както и че оспорената клауза за неустойка е неравноправна, протИ.речи на императивна законова разпоредба, заобикаля закона или протИ.речи на добрите нрави, което обуславя нищожността на клаузата.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза от договора е уговорена индивидуално.