Решение № 4645 от 20.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4645 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330118280 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Делото е образувано по искова молба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „ Свети Георги” ЕАД, с ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от изпълнителния директор К. Д., против Е. И. К., ЕГН **********, от гр. ********* Твърди се в исковата молба , че ищцовото дружество е лечебно заведение по смисъла на чл. 5 и сл. от Закона за лечебните заведения, в което на 25.05.2018 год. ответника бил хоспитализиран по спешност, за стационарно болнично лечение с диагноза „Други бактериални пневмонии“ по клинична пътека № 229 „Диагностика и лечение на бронхопневмонии и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст“, чиито изисквания са посочени в Приложение № 16 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2017г. (НРД за МД 2017г.). При постъпването си в лечебното заведение К. подписала „Декларация за информирано съгласие“, съставена била История на заболяването (ИЗ), назначени и извършени лабораторни консултации и образни изследвания. На 28.05.2018 г. било установено, че пациентът напуснал лечебното заведение самоволно, преди да бъде довършена клиничната пътека, при което тя била изписана „дисциплинарно „ .

Изложени са също така и твърдения, че периода на болничното лечение ответника бил здравнонеосигурени и не възстановил правата си на здравно осигурено лице до деня на изписването й .

Тъй като Националната здравноосигурителна каса не плаща за лечение на неосигурени 1 лица , както и за лечение на такива , при които не е довършена цялата клинична пътека, то ищцовото заведение поканило К. да плати стойността на медицинските услуги, изчислена съобразно действащия към датата на хоспитализацията ценоразпис (500.07 лева ). Това не било направено . Затова УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД било снабдено от РС Пловдив със заповед за изпълнение на това парично задължение под номер 5897/22.08.2022г. , издадена по частното гражданско дело № 11973 по описа на този съд за 2022г. Заповедта била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

С оглед изложеното ищцовото дружество иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Е. К. дължи на УМБАЛ „Св. Георги ЕАД сумата от 500.07 лв., представляваща предоставени на ответника медицински услуги за три дни болничен престой в периода 25.05.2018 год. - 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на задължението, и да се присъдят направените разноски.

Чрез назначен от съда особен представител, ответника оспорва исковете и моли да се отхвърлят. Отрича задължение за заплащане на оказаната на К. болнична помощ , тъй като същата била хоспитализирана по спешност.

В първото открито съдебно заседание , ищецът не поддържа исковата си молба в частта над размер от 336.30 лева стойност на оказаните медицински услуги , до пълния размер от 500.07 лева. Пояснява , че първоначалната стойност е неправилно изчислена.

С оглед изложеното, водят се субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание в чл. 109 ал. 1 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 422 от ГПК, евентуално - чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има пълна идентичност между фактите, така, както са описани в заповедта за изпълнение, от една страна, и исковата молба , от друга.

По същество:

Според чл. 109 ал.1 изр. последно от Закона за здравното осигуряване, „лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ“. Тоест, доказаните по делото факти следва да са следните: К. да е бил лекувана в ищцовото заведение, и да е била здравнонеоосигурена за целия период на лечението си, без да е възстановила здравноосигурителните си права до края на същото. С оглед императивния характер на нормата, без значение за изхода на спора е дали ответника като пациент е дал съгласие да бъде лекуван и дали е напуснал самоволно лечебното заведение преди завършването на клиничната пътека, стига да са налице медицински показания за нужда от специализирана болнична помощ.

Хоспитализацията на К. в Клиника по УНГ към УМБАЛ „Свети Георги“ се установява от историята на заболяването под номер 33098; от същата история , в качеството й на доказателствена съвкупност, личи и реалното извършване на обема медицински дейности, 2 включени в последващата „сметка на пациент“ на л. 12 от делото. В тази връзка, по делото е представен лист за преглед на пациент в КДБ /СО, според който лист, именно ответника е била третиран в спешно отделение и насочен за хоспитализация. Този лист кореспондира с представената на л. 7 от делото епикриза за проведеното лечение , сама по себе си – издадена в изпълнение на законово задължение по смисъла на чл. 24 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания , на които трябва да отговарят устройството , дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико- социални грижи. Тази епикриза затова съставлява официален свидетелстващ документ, и констатациите в нея са задължителни за настоящия състав на основанието по чл. 179 от ГПК, включително в частта, която сочи именно ответника като пациент, получил съответен обем грижи и лечение. За реалното изпълнение на по – голямата част от тези дейности по лечение са съставени и отделни документи ( протоколи за резултати от образни изследвания , кръвни проби електрокардиограми и др. под.), приложени към историята на заболяването. Подписа на ответника в декларацията за информирано съгласие не е оспорен и затова и съдът приема, че хоспитализацията е извършена ; без значение е това, че в листа за преглед в спешното отделение не фигурира подпис на К. , доколкото от последващата документация личи , че е имало достатъчно медицински показания за приемане на болнично лечение. Авторството под подписа в декларацията за информирано съгласие не е оспорено и съдът приема , че описаните там медицински дейности са извършени; достатъчно за съда е това , че извършването им е удостоверено с подписа на извършилите ги медицински работници.

Представено е и копие от действалия към процесния период ценоразпис на болницата , от който личи , че извършеното е правилно остойностено.

Ответника , чиято е тежестта да докаже наличието на здравноосигурителни права за периода на лечение , не провежда такова доказване. Обратно, личи от представените на л . 9 и 10 от делото удостоверения ,че за същия период той е бил здравнонеосигурен и до момента на издаването на удостоверението през 2022 г здравноосигурителните му права не са възстановени .

Има осъществена хипотеза по чл. 109 от Закона за здравното осигуряване и иска е основателен.

По размера му трябва да се каже, че ищеца не поддържа искането си над размер от 336.30 лева до пълния размер от 500.07 лева, с мотив, че първоначалния размер на претенцията е бил неправилно изчислен. Действително, ответника не е намерен в стаята си на 28.05.2018 г, при което няма основание да му се начисли стойността на болничен престой за същия ден ( 100 лева), а влагането на медицински консумативи на стойност от 63.77 лева остана недоказано , тъй като такива не фигурират нито в историята на заболяването ,нито в сметката на пациент. В тази си част, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По евентуално съединения иск да се осъди ответника да заплати същата сума на договорно основание съдът няма да се произнесе; произнесъл се е по същество по първия предявен иск 3

Разноските се присъждат в тежест на ответника , предвид изхода на спора, по списък на л.

69 от делото, но пропорционално на уважената част от иска. При общ размер на направените разноски от 750 лева ,дължат се от ответника 504.38 лева разноски. Ответната страна не е направила собствени разноски, била е представлявана от особен представител.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Е. И. К., ЕГН **********, от гр. ********* че в отношенията между страните , дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, плащането на сума от 336.30 лева - главница , стойност на оказани й в периода на хоспитализация в клиника по УНГ към ответното дружество от 25.05.2018 год. - 28.05.2018 г., медицински услуги, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда , 22.08.2022г, до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за плащане № 5897/22.08.2022г. по частното дело № 11973 по описа на РПС за 2022г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над този размер до пълния такъв от 500.07 лева , като недоказан.

Осъжда Е. И. К., ЕГН **********, от гр. ********* да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско шосе” № 66, сумата от 504.38 лева разноски по двете дела.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4