Определение № 36 от 09.06.2023, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Частно наказателно дело 226/2023
- Вид
- Определение № 36
- Подписан
- 09.06.2023
- В сила
- 04.07.2023
- Състав
- Иван Димитров Бедачев
Цитирани разпоредби
- чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 209 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.243 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36 гр. Асеновград, 09.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Д. Бедачев като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20235310200226 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от „***“ ЕООД , чрез повереника – адв. В. И., против Постановление за прекратяване на наказателното производство на РППловдив, ТО-Асеновград от 09.03.2023 г., с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 378/2021 г., по описа на Отдел „ИП“ при ОДМВР- Пловдив , водено за престъпление по чл.
209 ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че прекратяването на наказателното производство е неправилно и постановено при незаконосъобразен правен извод за наличието на прекратително основание поради липса на престъпление. Твърдят се различни фактически и правни положения от приетите от прокурора, а именно, че е наЛ. обективна и субективна съставомерност на престъплението измама. Искането към съда е за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото, с указания относно правилното прилагане на закона и защита правата на ОЮЛ.
Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и след анализ на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.243 ал.3 от НПК, от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановената форма.
Разгледана по същество същата e основателна.
Досъдебното производство е водено за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, касаещо извършена измама от Радостин Йорданов Карамфилов по отношение на „***“ ЕООД във връзка със сключен договор за отложено плащане на гориво по който издадените фактури за закупеното гориво не били заплатени, с което на дружеството била причинена имотна вреда в размер на 3 301,70 лева, формирана от стойността на три издадени но незаплатени фактури. В хода на разследването не е било привлечено Л. в качеството на обвиняем, а Радостин Карамфилов бил разпитан в качеството на свидетел, като в показанията си сочи, че не е заплатил зареденото гориво по трите фактури, тъй като през 2021 г. имал финансови затруднения, като те 1 започнали от месец ноември 2020 г. Същият твърди, че е имал намерение да заплати горивото от парични средства които е очаквал да получи от договори за строителство, но това не се случило.
В прекратителното постановление, след като е изложил фактическата обстановка и анализирал доказателствата, прокурорът е приел, че не е реализиран състава на престъплението по чл. 209 ал.1 от НК от обективна и субективна страна, поради което е прекратил наказателното производство.
Съдът, след преценка на доказателствата, събрани във фазата на досъдебното производство намира, че така направения извод от РП –Пловдив ТО-Асеновград е незаконосъобразен и неправилен, тъй като е от една страна е направен при непълнота на доказателствата без да са установени всички относими към предмета на доказване факти и от друга страна при непълен анализ на събраните до момента доказателства.
В теоретичен аспект, следва да се има в предвид, че измамата е резултатно увреждащо престъпление, което при всичките форми на изпълнително деяние може да се извърши при форма на вината пряк умисъл,съпроводен със специална /користна/ цел. Същественото е, че умисълът при измамата, следва да е изначален и да съществува още към момента на извършване на изпълнителното деяние - въвеждането в заблуждение на пострадалия.
Предвид изложените в постановлението факти, следва да се направи разграничение между гражданско-правната измама по чл. 29 от ЗЗД, която в случая несъмнено е наЛ. и наказателно-правната измама по чл. 209 от НК.
Принципно е възможно да съществуват паралелно и гражданско-правни, в случая договорни отношения между отделни страни, в рамките на които да се осъществи и престъпен състав и наличието на първите не изключва по дефиниция и реализацията на престъпния състав на измамата. В тази връзка, според съдебната практика деецът, който използва договорните отношения само като способ за измама поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях, като частичното или пълното неизпълнение не е достатъчно за да се квалифицира поведението на Л.то като измама. За да се направи това разграничение и да се прецени, дали е наЛ. или не извършено престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, следва да се установят конкретните причини за това неизпълнение и да се изследва, дали са наЛ. отделните елементи на престъпния състав и преди всичко тези от субективна страна.
Съотнесено към конретиката на случая, предмет на доказване в настоящия казус е фактът, дали към момента на сключване на договора на 10.12.2020 г. св. Радостин Карамфилов в качеството му на управител на „Кейтинкс“ ЕООД /възложител по договора/ е имал намерение изобщо да заплаща доставеното гориво по уговорената схема за периодична покупка с безналично плащане или още към този момент същият умишлено е въвел в заблуждение съконтрахента по договора – представителя на „***“ ЕООД по отношение на това обстоятелство, именно с цел да набави за себе си и за управляваното от него дружество имотна облага, като причини на дружеството - доставчик имотна вреда. Като част от умисъла, следва да се установи и дали същият изобщо е имал обективна възможност и налични средства да престира по договора като заплаща полученото гориво или такава възможност по принцип с оглед финансовото състояние на дружеството към този момент не е съществувала и дали същият е съзнавал това обстоятелство. Тъй като 2 умисълът е част от психичната дейност, той не подлежи на пряко установяване, но се обективира и доказва от действията на дееца, както и от обективните наличности като финансови активи на дружеството. В случая Радостин Карамфилов като управител на „Кейтинкс“ ЕООД, въпреки, че активно зареждал гориво на автомобили на дружеството веднага след сключването на договора, не извършил плащане по нито една от издадените фактури. Освен това неколкократно в телефонни разговори поддържал заблуждението, че ще плати, което обаче не се случило и в крайна сметка това принудило „***“ ЕООД да предприеме съответни съдебни процедури за защита на правата им.
За целта, следва да се установят следните обстоятелства. До момента на сключване на договора за безналично плащане, освен свидетелят Радостин Карамфилов зареждали ли са и други лица автомобили, собственост на „Кейтинкс“ ЕООД, в брой ли са извършвани разплащанията и издавани ли са фактури за тях, по какъв начин са осчетоводявани покупките на гориво в счетоводството на дружеството. След сключване на договора на 10.12.2020 г., когато не се е плащало в брой, има ли отчетлива промяна в броя на зареждащите автомобили и количеството на зареденото гориво. Имало ли е дружеството „Кейтинкс“ ЕООД запорирани сметки към този момент и респективно имало ли е незапорирани активни сметки, чрез които е извършвало разплащания. Имало ли е сключени договори за закупуване на гориво чрез отложено плащане с други доставчици към този момент и извършвало ли е плащания по тях. Като се има в предвид приетата по ТД № 188/2021 г.на Окръжен съд – Пловдив дата на неплатежоспособност на дружеството – 30.09.2020 г., когато същото обективно не е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения с наличните си активи и тъй като неплатежоспособността е настъпила повече от два месеца преди сключването на договора със „***“ ЕООД да се установи чрез доказателствени средства събрани в настоящото производство,кога фактически дружеството е преустановило външните си плащания поради липса на финансови активи и извършвало ли е изобщо разплащания /извън рамките на изпълнителните дела/ към свои съконтрахенти към процесния период. На коя дата е последното плащане преди 10.12.2020 г. Следва да се установи в настоящия процес и коментираното в Решение № 260437 на Окръжен съд – Пловдив, Търговско отделение обстоятелство, че съгласно ССЕ-за не са установени данни за плащания на дружеството към кредитори през третото тримесечие на 2020 г. С оглед на събиране на данни, относими към умисъла към въвеждане и поддържане на заблуждение, следва да се проведат допълнителни разпити с цел установяване какви са били конкретните обяснения на Карамфилов относно причините за неплащането на фактурите давани при телефонните му разговори с К. Г., както и да се установи и анализира факта дали той целенасочено е прекъснал комуникацията с нея и на практика е започнал да се укрива от кредитора, което е и станало причина за спирането на зарежданията на автомобилите на „Кейтинкс“ ЕООД и предприемането на съдебни действия срещу него.
Горните факти следва да се установят чрез събирането на допълнителни гласни и писмени доказателства, като се проведе допълнителен разпит на свидетели, включително и свидетелят К. Т., който е водел 3 счетоводството на дружеството към процесния период, следва да се приобщят и съдебните актове по водените между страните граждански и търговски дела с цел преценка на тяхната относимост към доказването на главния факт, както и при необходимост назначаването на ССЕ-за,като всички тези действия касаещи тактиката на разследване относно тяхната конкретика са от компетентността на наблюдаващия прокурор и разследващите органи.
Ето защо, с оглед на изложените съображения, съдът намира, че изводите на прокурора, вследствие на които е прекратил наказателното производство са неправилни и незаконосъобразни, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде отменено, а делото върнато на РП-Пловдив ТОАсеновград за събиране на горните доказателства, след което да се извърши нова преценка по същество от решаващия прокурор.
Поради горните съображения и на основание чл. 243 ал.5 т.3, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Пловдив, ТО-Асеновград от 09.03.2023 г., с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 378/2021 г., по описа на Отдел „ИП“ при ОДМВР- Пловдив, водено за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
ВРЪЩА делото на РП-Пловдив, ТО-Асеновград за изпълнение на указанията в мотивната част на определението.
Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив, ТО-Асеновград, и на ОЮЛ „***“ ЕООД .
Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4