Решение № 764 от 27.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Казанлък, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510102729 по описа за 2025 година

ЗЗД. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.86, ал.1 от Ищецът твърди, че ответникът бил инвеститор на строителство на жилищни сгради. В това си качество през 2022г. и 2023г. същият възложил извършването на доставки на бетонови разтвори на негови обекти, със съответния за тези доставки транспорт. Извършените доставки отразявали в експедиционни листи, въз основа на които издавали и връчвали на ответника данъчни фактури. Към 29.12.2023г. по възлагане на ответника извършили продажба и доставка на Бетон клас С20/25 S3 – 227.13 куб. м., за което била издадена данъчна фактура №***/29.12.2023г. на стойност 31071.38 лева, оригиналът на която бил получен от ответника. Задължението по тази фактура бил платено от ответното дружество със закъснение - на 27.12.2024г. Страните не се договаряли за разсрочено плащане на задължението по фактурата, поради което падежът му бил на датата на издаване на фактурата. От следващия ден длъжникът бил в забава и дължал мораторни лихви на основание чл.86 от ЗЗД. За периода на забава: 30.12.2023г. – 27.12.2024г. натрупаната и дължима на основание чл.86 от ЗЗД мораторна лихва била в размер на 4300.00 лева. Въпреки изискуемостта и неоспоримостта на задължението, дължимата сума не била платена доброволно. На 02.10.2025г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№2591/2025г. по описа на РСМонтана. На 30.10.2025г. получили съобщение от съда, че постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед и може да предяви установителен иск за вземането си. В срока за предявяване на иск, доброволно плащане от длъжника не било извършено и това породило правен интерес от 1 предявяване на иска за установяване на вземането. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.86 от ЗЗД да признае за установено по реда на чл.422 от ГПК, че “ИК-ИНВЕСТ 22“ ЕООД с ЕИК:206774047, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“Ал.С.Пушкин“ №5, вх.Д, ет.2, ап.101, представлявано от управителя И.Б.К. дължи на “БРИГАДА” ЕООД, с ЕИК:123738419 със седалище и адрес на управление гр.Павел баня, ул.“Братан” №24, представлявано от Н. Х. Х. – управител сумата от 4300.00 лв. мораторни лихви за периода от 30.12.2023г. до 27.12.2024г. за забавеното изплащане на сумата 31071.38 лв. главница по фактура №***/29.12.2023г. за продажба и доставка на бетон. Претендира съдебни разноски в настоящото в заповедното производство. Сочи банковата си сметка: *** по която всички суми, дължими по дело, могат да бъдат платени.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска като недопустим при условията на евентуалност, и като неоснователен и недоказан. Между страните действително съществували търговски отношения във връзка с доставка и продажба на бетон. Реалните доставки били извършвани през 2022 г. и началото на 2023 г. във връзка със строителството на сграда на ответника в гр. Казанлък. От самото начало страните постигнали договорка стойността на доставения бетон да бъде уредена не чрез незабавно парично плащане, а чрез прехвърляне (замяна) на конкретни недвижими имоти от сградата на ответника като след завършване на сградата да се извърши прихващане/компенсация между стойността на имотите и стойността на доставките. Именно поради тази уговорка за отложено уреждане и отсъствие на изискуемо парично задължение към момента на доставките, ищецът не издавал фактури към датите на доставките (в обичайния за търговския оборот кратък срок след доставката), а фактурирането било извършено значително по-късно - една-две години след реалните доставки. По-късно ищецът обяснявал фактурирането с необходимост от счетоводно-данъчно „изписване“ на бетон във връзка с предстояща проверка, което ответникът не можел да потвърди като причина, но фактът на късното издаване оставал безспорен. Независимо от датата, изписана във фактурите, същите не били предоставени на ответника към момента на издаването им. Процесиите фактури били получени едва през април 2024 г., като именно тогава били осчетоводени и включени в справкадекларацията по ЗДДС за съответния данъчен период (за м. март 2024 г.).

Поради това не можело да се приеме, че към 30.12.2023 г. е разполагал с фактурата и дължал изискуемо парично плащане по нея. След предоставяне на фактурите през април 2024 г. между страните била потвърдена договорката фактурите да бъдат осчетоводени, но да не се заплащат, тъй като първоначалната уговорка за уреждане чрез имоти и прихващане оставала в сила. В края на 2024 г., по настояване на ищеца и във връзка с възникнал спор, ответникът заплатил сумите по фактурите на части, като изричната уговорка била отношенията по прехвърляне/ уреждане на имотите да се финализират впоследствие (вкл. ищецът да заплати стойността на имотите/да се извърши компенсация). До сделка по имотите не се стигнало, тъй като ищецът се отказал и насочил към покупката им на трето лице Александър Алеканов като към настоящия момент бил налице висящ спор между Алеканов и ответника във връзка със закупуване на тези имоти, по който имало данни за участие на 2 ищеца в преговорите/сделката. Отделно от гореизложеното, не било ясно и доказано как е формирана сумата по процесната фактура №***/29.12.2023г. за 31071.38 лв. и кога били извършени конкретните доставки, включени в нея, тъй като към исковата молба не били представени всички съпътстващи документи за доставка и приемане. В случая забава не настъпила, тъй като между страните била уговорена схема на уреждане чрез прехвърляне на имоти и прихващане/компенсация, поради което парично плащане не било изискуемо към датите на доставките и към датата, от която ищецът твърди забава.

Късното фактуриране и късното предоставяне на фактурите (едва през април 2024 г.) потвърждавало, че страните не третирали задължението като изискуемо към 29.12.2023 г., поради което претенцията за мораторна лихва за периода 30.12.2023 г. - 27.12.2024 г. била неоснователна. Плащането в края на 2024 г. било извършено по настояване на ищеца и при уговорка за последващо уреждане по имотите, поради което не представлявало признание, че ответникът бил в забава за целия претендиран период. Отказът на ищеца да финализира сделката с имотите и насочването към трето лице, както и последвалият спор относно тези имоти, допълнително подкрепяли твърдението за договорения механизъм на уреждане чрез имоти, а не за изискуемо парично задължение към 30.12.2023 г. Моли съда да отхвърли иска.

Претендира съдебни разноски.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№2591/2025 г. по описа на РС-Монтана се установява, че по подадено от “Бригада“ ЕООД с ЕИК:123738419 със седалище и адрес на управление гр.Павел баня, ул.“Братан“ №24, заявление по чл.410 от ГПК е издадена заповед рег.№1571/02.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника “ИК-ИНВЕСТ 22“ ЕООД, с ЕИК:206774047, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.“Александър Серг.Пушкин“ №5, вх.Д, ет.2, ап.101, за сумата от 4300 лв., представляваща мораторна лихва за забавеното плащане на задължението по фактура №3000000 139/29.12.2023г. за доставка (продажба) на бетон, на стойност 31071.38 лв. за периода от 30.12.2023 г. до 27.12.2024 г., както и направените в производството разноски: за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и държавна такса в размер на 73.10 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 14.10.2025 г. и на 29.10.2025 г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. В изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил в срока по чл.415, ал.4 от ГПК иск за установяване съществуването на вземанията по издадената заповед рег.№1571/02.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

По делото не е спорно, че между ищеца “Бригада“ ЕООД и ответника “Ик–Инвест 22“ ЕООД са съществували дълготрайни търговски отношения във връзка с продажба на бетон като ответното дружество е възлагало на ищеца извършването на доставки на бетон на негови обекти, със съответния за тези доставки транспорт. Приети по делото 29 броя експедиционни бележи, издадени в периода 06.10.2023 г.- 12.12.2023 г. /л.91-105 от делото/, неоспорени, в които са отразени: наименованието на стоката, вид, количество/обем, транспорт /рег.номер на автомобила и водач/, час на доставка, приемател.

3

Приета е фактура №***/29.12.2023 г., издадена от “Бригада“ ЕООД за доставка на бетон С20/25S3 – 227.13 куб.м., на стойност 25892.82 лв. без ДДС, респ. 31071.38 лв. с ДДС, в която е посочена дата на данъчното събитие 29.12.2023 г. и номер на банковата сметка на получателя.

Приети по делото са заверени преписи от исковата молба с приложенията по гр.д.№585/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, отговор на исковата молба с приложенията към него и препис от вписана искова молба, от които е видно, че е налице висящ съдебен спор между А.В.О. и “Ик – Инвест 22“ ЕООД по предявен иск за обявяване на предварителен договор за покупко - продажба на недвижими имоти за окончателен.

По делото са разпитани две групи свидетели: на ищеца- свидетелят М.Щ.Я и на ответника- свидетелят А.Г.Ч. и свидетелят К.Л.Т.

Съгласно показанията на св.М.Щ.Я, в периода 2022г.-2024г. е работела в “Бригада“ ЕООД, на длъжност “експерт финансово планиране“, като част от задълженията й било издаване на фактури.Фактурите изготвяла след предварително уточняване с клиентите на доставките и след одобрението на клиента, издавала фактурата и му я предавала. В периода 2022г.- 2024г.

“Бригада“ ЕООД извършвала доставки на бетон и услуги с механизация на обект на "Ик Инвест" в гр.Казанлък, на ул.“Орешака“. През м.12.2023 г. издала фактура №***/ 29.12.2023г., която съгласувала и уточнила с управителя на Ик Инвест всички доставки на бетон, дата за издаване на фактурата, общата сума на количеството на доставения бетон по цената на съответния продукт по справка от бетоновия възел и го поканила да я получи или да даде имейл, на който да му я изпрати като по негово настояване му я изпратила по вайбър в същия ден, в който издала процесната фактура и в последствие той я получил лично, в офиса на ищеца в гр.Казанлък. За този обект на "Ик Инвест" били фактурите били 6-8 броя като всяка фактура се случвала по този начин.

Информация за доставките получавала от бетоновия център със справки, а след съгласуване с управителя на "Ик Инвест" и съгласно получената справка издавала фактурите. Справките идвали по различно време. Всички издадени фактури предавала на ден- два лично на управителя, който невъзразявал при получаването им. Между 29.12.2023г. и 31.12.2023г. дружеството работело и в този период управителят на ответника дошъл и получил процесната фактура.

В показанията си свидетелят К.Л.Т. сочи, че И.К. му е приятел и кум.

През м.април 2024г. бил на рожден ден на И.К.. Със самото пристигане Колев бил ядосан и афектиран. От него знаел, че бетонът, който е взимал и взел е от някаква фирма „Бригада“ с някакъв управител Н.. Казал му, че получил фактури от фирма „Бригада“ за бетона, че Н. му пращал сега фактурите, защото имал да изписва някакви материали за бетона. През месец декември 2024г. бил заедно с И.К. и семейството му в гр.Пловдив в хотел Марково и адвоката на дружеството се обадил, за да го помоли да плати фактурите. И.К. пред него започнал да нарежда фактурите по банков път през телефон, но не можал да преведе цялата сума.

В показанията си свидетелят А.Г.Ч., сочи че през 2022г. Колев започнал да строи обект в гр.Казанлък, на ул.Орешака. Проявил със съпругата си интерес към обекта и коментирали този етаж от апартамента, който бил на дневен ред. Обектът бил кооперации в затворен комплекс. През април 2024г.