Решение № 2518 от 06.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2518 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20211110211888 по описа за 2021 година при участието на секретаря Бистра Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Йорданова НАХД № 11888 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на АНГ. СТ. М. ЕГН – ********** с адрес /адрес/, чрез адв. Г.Х. със съдебен адрес /адрес/ срещу Наказателно постановление /НП/ № 21- 4332- 012479 от 22.06.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че на посочената дата не е участвал в пътнотранспортно произшествие. При извършената маневра движение на заден ход 1 жалбоподателят е преустановил движението на управляваното от него превозно средство, поради което не се е стигнало до съприкосновение с намиращото се зад автомобила метално колче. От горното следва, че жалбоподателят не е имал никакво задължение по чл.123 от ЗДвП, доколкото не е участвал в пътнотранспортно произшествие. Отделно от това жалбоподателят изразява становището си, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита, свързани с липсата на ясно, пълно и точно описание на вмененото му нарушение, както и на обстоятелствата, при които е било извършено.

Въззиваемата страна – началник група към СДВР, отдел Пътна полиция – СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 888461 от 28.05.2021 г., съставен от мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция” при СДВР е установено, че на 29.09.2020 г. около 15.00 часа в гр.София на ул.“Калиманци“ № 33 като водач на т.а. „/ХХХ/“ /ХХ/ с рег.№ /номер/, при неподсигурена маневра движение на заден ход, жалб.АНГ. СТ. М. реализирал ПТП в метален кол, след което не изпълнил задълженията си като участник в ПТП.

В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл. 40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление /НП/ № 21- 4332- 012479 от 22.06.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ 2 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. Т. П. и М.Ц. М.а, както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Според същата преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Съгласно ал.2 на същата разпоредба по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Съгласно санкционната норма на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП наказва се с глоба 20 лв. водач, който нарушава правилата за движение назад.

Нарушението на посочената разпоредба е описано в акта и наказателното постановление изключително лаконично, като единствено е посочено, че при неподсигурена маневра движение на заден ход, жалб.АНГ.

СТ. М. реализирал ПТП в метален кол. Отразено е също така, че АУАН се съставя на основание чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН – „по сведение на г-н Н.“. По този начин не става ясно кои точно правила за движение същият е нарушил – тези по чл.40, ал.1 от ЗДвП, или тези по чл.40, ал.2 от ЗДвП.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление са издадени при неизяснена фактическа обстановка, което е рефлектирало върху отразеното в тях като описание на извършеното нарушение и дадената му правна квалификация. По този начин не са спазени изискванията на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на 3 крайния административен акт. В тази насока доводите на жалбоподателя се явяват основателни. Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В настоящия случай това не е сторено, поради което процесното пътнотранспортно произшествие и механизмът на неговото извършване са останали неизяснени.

На следващо място видно от изготвения протокол за ПТП по данни на свидетел –очевидец В. ИВ. Н., водач на МПС „/ХХХ/“ /ХХ/ с рег.№ /номер/, при неизяснени причини и обстоятелсва реализира леко ПТП в метално колче от оградата на къщата, находяща се в гр.София, ул.“Калиманци“ № 33 пред бл.101, след което напуска мястото. В изготвения протокол за ПТП е описано единствено, че на посоченото място има 1бр.метално колче, което е охлузено.

От показанията на разпитания свидетел П. Т. П. – мл.автоконтрольор при ОПП –СДВР, се установява, че той не е очевидец на инцидента, посетил е местопроизшествието по сигнал и е изготвил скица на твърдяното пътно произшествие по данни на установения на място очевидец, който е заявил, че за пореден път бутат оградата на неговия имот. Свидетелят П. си спомня, че е видял намиращата се на мястото ограда, която била леко наклонена. От показанията на свидетелката М.Ц. М.а – съпруга на жалбоподателя, е видно, че същата е била свидетел на спор между съпруга й и непознат господин относно паркирането на въпросното място. По думите й при паркирането на автомобила от страна на съпруга й нищо необичайно не се е случило. От събраните по делото доказателства съдът намира, че не се установява на процесната дата и място да е настъпило пътнотранспортно произшествие, в което да е участвал жалбоподателя. Ето защо неоснователно е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

На следващо място, относно вмененото на жалбоподателя нарушение п о чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП съдът намира от правна страна следното:

Съгласно цитираната разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП в одачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие 4 относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

На първо място, в издаденото наказателно постановление, не е отразено, че при произшествието са причинени само имуществени вреди. Такива дори не са описани в изготвените на място документи. Никъде не е отбелязано, че между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.

На следващо място не е очертано конкретно задължението, което жалбоподателят не е изпълнил като водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие.

Неизпълненото задължение от страна на жалбоподателя е очертано най-общо – „не изпълнява задължението си като участник в ПТП“.

По този начин липсва пълно, ясно и недвусмислено описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.

5

С оглед гореизложеното, атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, и направеното изрично искане от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебното производство, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН , въззиваемата страна - СДВР, следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща заплатено от последния адвокатско възнаграждение на адв.Г. Б. ХР. за процесуално представителство по настоящото дело (съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 24.01.2022 г. и вносна бележка за извършен превод).

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21- 4332- 012479 от 22.06.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя АНГ. СТ. М. ЕГН – ********** с адрес /адрес/, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на жалбоподателя АНГ. СТ. М. ЕГН – ********** с адрес /адрес/, сумата от 360, 00 /триста и шестдесет/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие в настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София 6 град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7