Решение № 1059 от 02.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100504096 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20000844/06.01.2022 г., постановено по гр. д. № 60748/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 126 състав , са отхвърлени предявените от „Г.К.“ ООД срещу И. Г. Д. искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 20 ЗЗД, за установяване на задължения за следните суми, платени от ищеца в качеството му на поръчител на ответника, а именно: 200 лева – главница по договор за потребителски кредит № 000-KLZ-45008060/15062018, сключен на 15.06.2018 г. с „Ф.И К.“ ООД – клон София, заедно със законната лихва от 07.07.2020 г. до погасяване; 6,89 лева – възнаградителна лихва за периода 15.06.2018 г. – 16.07.2018 г., 31,67 лева – мораторна лихва върху просрочената главница за периода 12.12.2018 г. – 03.07.2020 г., както и сумата 22 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, заедно със законната лихва от 07.07.2020 г. до погасяване.

Срещу първоинстанционното съдебно решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Г.К.“ ООД, чрез адвокат И. И.. В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Поддържа се, че решаващият съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, при съвкупен анализ на които се установявало обективирано от страна на ответника съгласие за встъпване в договорни отношения по процесния договор за потребителски кредит, както и за усвояване на сумата по него. Твърди се, че в разглеждания случай, за да се пристъпи към сключване на договор за потребителски кредит и евентуално на договор за предоставяне на поръчителство, необходимо било кредитополучателят да попълни онлайн заявление за кредит на сайта на дружеството – кредитор, след което следвали следните стъпки: избор на сума и срок, запознаване с Общите условия на дружеството и със стандартния европейски формуляр /СЕФ/, попълване на лични данни, предоставяне на лица за контакт, избор на начин за усвояване на сумата. Във връзка с тяхното изпълнение по делото била представена извадка от системата на кредитора с данните от онлайн заявката за кредит – данни за клиент при подаване на заявката – клиентски профил. Встъпването в договорни отношения в този 1 случай било осъществено по реда на чл. 6 ЗПФУР. Според предвиденото в чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документа била спазена, ако бил съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, а съгласно чл. 4 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление било физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Предвид легалната дефиниция на „електронния документ“ в съдебната практика се приемало, че същият не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл.

13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. В конкретната хипотеза по делото бил представен заверен препис на хартиен носител на съдържанието на договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променяло характеристиките му. Този препис бил годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание, и имал значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи – чл. 180 ГПК.

Въвеждането на лични данни от кредитополучателя при кандидатстване в електронната система за администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснати такива, съгласяването с ОУ по потребителски кредити на кредитора „Ф.Б.“ ООД – клон София и СЕФ, потвърждаването на договора за потребителски кредит с натискане на линк, изпратен на електронната поща на кредитополучателя, въвеждането на цифров код в поле, което се визуализирало след натискането на линка, било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ.

Съдържащите се в договора за потребителски кредит лични данни на ответника били достатъчни, за да се приеме, че договорът установявал размяна на изявления и обективирал съгласие на страните за неговото сключване по смисъла на ЗПФУР. Според чл. 12 ЗПФУР кредитополучателят имал възможност да се откаже от договора, без да сочи причина и без за дължи обезщетение и неустойка в 14-дневен срок от сключването на договора, от която възможност ответникът не се бил възползвал. В случая последният бил избрал да предостави обезпечение по кредита чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство, като на посочения от него email адрес бил изпратен договор за предоставяне на поръчителство с ищеца и погасителен план към него. Потвърждаването се осъществявало отново посредством натискане на линк. Поради специфичния начин на сключване на процесните договори, съгласно ЗПФУР, документите били в електронна форма и това била причината, поради която не били подписани със саморъчен подпис на кредитополучателя, и нямало как да бъдат представени в такъв вид. Освен това основен белег на договора за кредит бил, че той е реален договор и се считал за сключен от момента, в който заемодателят даде, а кредитополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията, т. е. фактическият състав бил осъществен и приключен с предаване на парите или заместимите вещи. По делото била представена разписка за извършено плащане чрез електронната система за разплащания на „Изипей“ АД, от която било видно, че сумата по потребителския кредит в размер на 200 лева била платена на ответника от страна на дружеството-кредитор. В разписката били отбелязани личните данни на получателя, посочен бил и номерът на договора за потребителски кредит, посочено било, че документът се генерира чрез системата за електронни плащания на ePay.bg. Паричният превод към каса на „Изипей“ АД бил извършен чрез електронна платформа, която нямало как да генерира подписани документи от получателя на превода. Приложено било и електронно съобщение с писмена кореспонденция по електронната поща между „Ф.Б.“ ООД и „Изипей“ АД, в която последното потвърждавало усвояването на сумата от ответника.

Като не бил указал на ищеца с доклада си по делото, че не счита тази кореспонденция за доказателство досежно получаване на сумата, респ. че ищецът не сочи доказателства за предаването на процесната сума, СРС бил допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК. Необоснован бил изводът на съда, че сключването на договор за поръчителство съставлявало задължително условие за отпускане на потребителски кредит, като в тази насока се твърди, че в чл. 4, ал. 3 от договора за кредит била предвидена възможност за неговото сключване и без обезпечение. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което исковете да бъдат уважени в тяхната цялост. Претендират се сторените разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът И. Г. Д. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 15.06.2018 г. между „Ф.И К.“ ООД – като кредитодател, и И. Г.

Д. – като кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № 000-КZ45008060/15062018, по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), неразделна част от който били Приложение № 1 към него, съдържащо погасителен план, стандартен европейски формуляр и Общите условия. По силата на сключения договор кредитодателят се бил задължил да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 200 лева, а кредитополучателят – да същата върне в срок до 31 дни. При сключване на договора кредитополучателят бил избрал да обезпечи задълженията си по него посредством поръчителство от трето одобрено от кредитодателя лице – ищеца „Г.К.“ ООД. Договорът с ищеца за предоставяне на поръчителство бил сключен на 15.06.2018 г. – отново по реда на чл. 6 ЗПФУР. По силата на този договор поръчителят се бил съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички негови задължения по договора за потребителски кредит и за последиците от неизпълнението им, срещу което от своя страна кредитополучателят се бил задължил да му заплати възнаграждение в общ размер на 99,50 лева. Усвояването на сумата по кредита от страна на кредитополучателя се удостоверявало с представено по делото заверено копие на разписка за извършено плащане чрез системата на „Изипей“ АД. За погасяване на задълженията си ответникът бил извършил едно плащане в размер на сумата от 77,50 лева, с което на основание чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство частично било погасено задължението за възнаграждение на поръчителя. Други плащания не били извършени. Поради това на 29.05.2020 г. кредитодателят бил отправил искане до ищеца, в качеството му на поръчител, за плащане на неизплатената главница по процесния договор за кредит в размер на 200 лева, ведно с договорната лихва за периода 15.06.2018 г. – 16.07.2018 г. и законната лихва в размер на 31,67 лева, дължима за периода 12.12.2018 г. – 03.07.2020 г. Видно от приложено към исковата молба платежно нареждане от 24.06.2020 г. било, че „Г.К.“ ООД е погасил всички задължения на ответника по договора за потребителски кредит. За тези вземания, както и за дължимия остатък от възнаграждението за поръчителство в размер на сумата от 22 лева, ищецът се бил снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29272/2020 г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК било депозирано възражение, поради което дружеството е входирало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта. При изложените аргументи се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на длъжника съществуването на посочените вземания.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

От приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 29272/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 126 състав, се установява, че на 07.07.2020 г. „Г.К.“ ООД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. Д. за следните суми: 1./ 200 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 000-КZ-45008060/15062018, сключен на 15.06.2018 г. между длъжника и „Ф.И К.“ ООД, която е погасена от заявителя на 24.06.2020 г., като поръчител на длъжника; 2./ 22 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между страните на 15.06.2018 г.; 3./ 6,89 лева – договорна лихва върху главницата по Договора за кредит № 000-КZ-45008060/15062018, дължима за периода 15.06.2018 г. – 16.07.2018 г.; 4./ 31,67 лева – обезщетение за забава върху главницата по Договор за кредит № 000-КZ45008060/15062018 г., за периода 12.12.2018 г. – 03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното плащане. В т. 12 от заявлението "Обстоятелства, от които произтича вземането", са заявени същите обстоятелства, като посочените в обстоятелствената част на исковата молба.