Решение № 5635 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5635 гр. С., 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110172226 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу И. Л. Л., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4026,08 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането; 702,21 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 11.07.2024 г.; 39,59 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането; 9,39 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 11.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2024г. по ч.гр.д. № 44920/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 8, ап. 44, която не била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86, том III, рег. № ***, дело № *** от **** г., се установява, че на посочената дата И. Л. Л. придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 44, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 8.

На следващо място, от представеното от ищеца заявление-декларация за открИ.е на партида (л.20-21 от делото), се установява, че И. Л. Л. отправил искане до ищеца за открИ.е на партида на негово име за процесния имот, като е декларирал, че ще го използва за жилищни нужди, както и че домакинството му се състои от 1 член. Това изявление представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел отправеното към него предложение на И. Л. Л., входирал го е, продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на посочения в заявлението абонатен номер на името на И. Л. Л., то следва да се приеме, че е сключен с И. Л. Л. облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия за жилището.

Това договорно правоотношение е продължило да съществува и за исковия период, поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано (в този смисъл е константната практика на СГС - Решение № 386 от 17.01.2018 г. на СГС по в. гр. д.

№ 5717/2017 г., Решение № 3172 от 18.05.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 13819/2017 г., Решение № 52 от 11.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9833/2020 г., Решение № 261855 от 18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2966/2020 г., Решение № 3736 от 10.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5072/2022 г., Решение № 1185 от 29.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5841/2023 г.).

При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че единствено И. Л. Л. e потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източникът) на вземанията, предмет на предявените искове – в този смисъл са и Решение № 3954 от 3.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2784/2020г., Решение № 261855 от 18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2966/2020 г., Решение № 3736 от 10.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5072/2022 г., и др.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват 2 най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът И. Л.

Л. е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем Сървисис” ЕООД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот радиаторите са били демонтирани преди исковия период; в банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред; за двата отчетни периода има служебно изчислена ТЕ за щранг-лирата на база инсталирана мощност, умножена по МСРС (максимален специфичен разход на сградата); през исковия период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по съответната формула на база пълната отопляема кубатура 156 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 10.10.2000г.; в процесния имот има монтиран един водомер за топла вода, 3 който е бил отчетен на 18.04.2022 г. и 22.05.2023 г., като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на вещото лице; технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлофикационното дружество; топломерът е преминал метрологична проверка през 29 месеца, вместо през 24 месеца, но при проверките на същия не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

На следващо място, установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за топлинна енергия, касаещи исковия период не са били погасявани.

По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 4055,27 лв., а претендираната от ищеца главница за ТЕ е в размер на 4026,08 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от И. Л. Л. главница за ТЕ за процесния период (01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.) възлиза в размер на 4026,08 лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК 23.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.