Решение № 27 от 20.01.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500409 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

Обжалва се решение № 96 от 11.03.2024 г., постановено по гр. д. № 337/2022 г. по описа на РС – Костинброд, с което са отхвърлени предявените от Д. К. Р. срещу Р. Д. В., В.

К. М. и М. К. М. искове за делба на следните недвижими вещи: сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Костинброд, одобрени със заповед РД-18-42/13.08.2015 г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ от 34.00 кв. м., на един етаж, предназначение: друг вид сграда за обитаване, с адрес на сградата: гр. Костинброд, ***, намираща се в поземлен имот с идентификатор ***; сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Костинброд, одобрени със заповед РД- 1842/13.08.2015 г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ от 27.00 кв. м., на един етаж, предназначение: постройка на допълващо застрояване, с адрес на сградата: гр.

Костинброд, ***, намираща се в поземлен имот с идентификатор ***.

Решението е обжалвано изцяло от ищцата в първоинстанционното производство, като са изложени доводи за неговата неправилност и се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор от ответниците в първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена и е поискано 1 потвърждаване на решението.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел следното: сградите, чиято делба се иска, се намират в поземлен имот с идентификатор ***, който е съсобствен /придобит по наследство/ между страните при дялове от 1/2 ид. ч. за ищцата и общо 1/2 ид. ч. за ответниците; през 1982 г. е извършено по съдебен ред разпределение на ползването на поземления имот, както следва: К. И. и В. И.а /наследодатели на ищцата/ ползват северната половина на имота; К. В. /баща на ответниците В. К. М. и М. К. М./ и съпругата му - ответницата Р. В., ползват южната част от имота; през 1990 г. по принудителен ред е изпълнено съдебното решение за разпределение на ползването, като е била изградена телена ограда между двете части на поземления имот, ползвани съответно от наследодателите на ищцата и на ответниците, като няма данни тази ограда да е премествана; в съсобствения поземлен имот са налични и други сгради освен делбените - две жилищни сгради /източен и западен близнак/, които са самостоятелна собственост на страните, както следва: ищцата е собственик на едноетажната сграда западен близнак; ответниците са собственици на двуетажната сграда - източен близнак /през 1997 г. е извършена съдебна делба, съгласно която В. И.а и ищцата придобиват самостоятелно право на собственост върху едноетажната жилищна сграда - западен близнак, ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата, а К. В. и Р. В. придобиват самостоятелно право на собственост върху двуетажната жилищна сграда - източен близнак, ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата/; през 2021 г. ищцата се сдобила с констативен нотариален акт, с който била призната за собственик на къщата близнак, на ½ ид. ч. от дворното място и на всички подобрения и приращения върху имота, но доколкото в акта не са описани конкретните приращения или подобрения, не може да се направи извод, че е призната за собственик на ½ ид. ч. от делбените сгради; сграда с идентификатор *** се намира в частта от поземления имот, ползвана от ответниците съобразно извършеното разпределение на ползване, в нея живее ответницата Р. В. и по делото няма доказателства и дори данни през годините да е имало претенции за ползването й от други лица, като сградата е нанесена на скицата от 1982 г. на вещото лице по делото за разпределение на ползването на дворното място, както и на всички последващи скици /от 1984 г. и от 1997 г./; сграда с идентификатор *** се намира в частта от поземления имот, ползван от ищцата съобразно извършеното разпределение на ползване, ползвала се е за съхранение на инструменти и по делото няма доказателства и дори данни през годините да е имало претенции за ползването й от други лица, като сградата е нанесена на скиците от 1984 г. и от 1997 г.

При така приетото първоинстанционният съд е направил извод, че е основателно наведеното от ответниците възражение за изтекла в полза на страните продибивна давност 2 по отношение на съответната делбена сграда, намираща се в ползваната от всяка от страните част от поземления имот, поради което е отхвърлил исковете за делба, тъй като сградите, чиято делба се иска, не са съсобствени между страните по делото, а са тяхна самостоятелна собственост.

Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни, споделят се от въззивния съд, поради което същият, на основание чл. 272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Следва да се добави и следното с оглед изложеното във въззивната жалба:

Неоснователно е оплакването за неправилност на извода на първоинстанционния съд досежно изтеклата в полза на ответниците придобивна давност по отношение на сграда с идентификатор ***, основано на твърдението, че до датата на изграждане на оградата между двете части на поземления имот съсобствениците на същия имали достъп до всяка част от поземления имот и до построените в него сгради на допълващо застрояване, а доколкото датата на изграждане на оградата не била установена по делото, то не можело да се направи извод относно началния момент и съответно продължителността на периода на упражняване на фактическа власт от ответниците върху намиращата се в ползваната от тях част от поземления имот сграда. От представения по делото протокол за въвод /погрешно именуван като протокол за опис на недвижими имущества/ от 01.06.1990 г. по изп. д. № 272/1989 г. по описа на ДСИ при РС – Костинброд се установява, че постановеното през 1982 г. съдебно решение за разпределение на ползването на съсобствения поземлен имот е приведено в изпълнение по принудителен ред, като на 01.06.1990 г. съдебният изпълнител е разпределил ползването съобразно решението и скицата към заключението на вещото лице.

В протокола е отразено, че страните са се споразумели посочената на скицата на вещото лице ограда да остане по съществуващата на място ограда от ромбовидна мрежа. Това налага извод, че оградата е построена не по-късно от 01.06.1990 г. /доколкото към тази дата вече е съществувала/, а с изграждането й очевидно всяка от страните е целяла да ограничи достъпа на другата страна до частта от поземления имот, която ползва, и до сградите в тази част /в противен случай не би била поставяна ограда и не би се пристъпило към принудително изпълнение на съдебното решение/. Съответно не по-късно от тази дата съсобствениците /първоначално наследодателите на страните, впоследствие и самите страни/ са започнали да ползват своята част от поземления имот и да упражняват фактическа власт върху намиращите се в съответната част сгради на допълващо застрояване, като до датата на предявяване на исковете за делба очевидно е изтекъл срок, значително по-дълъг от законовоопределения такъв за придобиване на правото на собственост на основание давностно владение. По делото няма данни оградата да е местена и ползването на поземления имот и/или упражняването на фактическата власт върху сградите на допълващото застрояване да са променяни, както правилно е прието и от първоинстанционния съд.

Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд не е съобразил ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., съгласно което презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността 3 им произтича от юридически факт, различен от наследяването, като в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС, но когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща /както е в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала по наследство/, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Фактът, че това ТР не е обсъдено от първоинстанционния съд, не води до неправилност на изводите му за изтекла в полза на страните придобивна давност по отношение на сградите на допълващото застрояване. Съгласно така цитираното ТР независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение и ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. В случая се установява, че страните са извършили такива действия, с които са обективирали една спрямо друга намерението си да владеят чуждите идеални части от сградите на допълващото застрояване за себе си /ползвали са сградите, намиращи се в ползваната от всяка от страните половина от поземления имот, и са ги преустройвали, същевременно никоя от страните не се е противопоставяла на владението върху съответната сграда, упражнявано от другата страна, не е възразявала за извършените от другата страна преустройства, не е претендирала фактическата власт върху сградата, намираща се в частта от дворното място, ползвана от другата страна/, освен това всяка от страните е отблъснала фактическата власт на другата страна по отношение на намиращата се в ползваната от съответната страна част от поземления имот сграда /чрез поставянето на ограда, ограничаваща достъпа на всяка от страните до частта от поземления имот, ползвана от другата страна, и до всички сгради в нея/.

Съобразно гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивницата не следва да се присъждат разноски.

Въззиваемите не претендират разноски.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 96 от 11.03.2024 г., постановено по гр. д. № 337/2022 г. по описа на РС – Костинброд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5