Решение № 16364 от 19.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16364 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110111269 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявен от С. М. С. срещу „ВИГ-66“ ЕООД иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на имот представляващ на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № Х-424, от квартал 223 по плана на гр.София, местност „Овча купел“ целият с площ от 740 кв. м., при съседи по скица: улица, УПИ №VIII-422, УПИ № IХ-432, УПИ № XIV-424 и УПИ № ХI-426Б, който ПОЗЕМЛЕН ИМОТ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, община Столична, област София /столица/, одобрени със Заповед РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 03.07.2023 г. представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с адрес съгласно скица: АДРЕС с площ 760 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор ***, номер по предходен план 424, квартал 223, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***;

***;

***;

***

68134,4336.9593;

*** при квоти 74.643/100 ид.ч. за ответника и 25.357/100 ид.ч. за ищеца.

Ищецът твърди, че нотариален акт № 193, том IV, нот.дело №740/09.10.2006 г. на нотариус Ц.С. е учредено право на строеж за ответното търговско дружество. Впоследствие на 17.02.2008 г. с нотариален акт № 041, том VII, нот.дело №1160 на нотариус Ц.С. са му били прехвърлени и описаните по-горе 74.634 идеални части от правото на собственост върху новообразувания имот, следствие на извършена между учредителя и приемателя на доброволна делба, припадащи се към останалите в негова собственост обекти в новопостроена сграда. Твърди, че с нотариален акт № 69, том I, нот. дело №0064 от 30.05.2024 г. на нотариус М.Б. му е била прехвърлена собствеността на останалата част от поземления имот. Моли за присъждане на обезщетение за това, че е лишен от право на ползване на имота 1 в размер на 300 евро от датата на завеждане на исковата молба (26.02.2025 г.) до приключването на съдебната делба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Твърди, че делбата на земята е недопустима доколкото представлява обща част към сградата. Сочи, че сградата е изпълнена въз основа на нот. акт № 193/2006 г. по описа на Нотариус Симеонова с peг. № 030 в НК, район на действие СРС, като част от обектите са придобити от „ВИТ-66“ ЕООД, а друга част са станали собственост на учредителя А.Д.. Оспорва да е налице съсобственост между страните. Сочи, че сделката въз основа на която ищецът е придобил идеални части е нищожна, тъй като същата е в противоречие със закона – чл. 38 и 39 ЗС, а при евентуалност поради невъзможен предмет.

Счита, че дарението противоречи на закона, тъй като не е възможно да бъдат прехвърлени общи части, без да бъде прехвърлен обект в сградата. Оспорва искането по чл. 344, ал. 2 ГПК, тъй като липсва съсобственост между страните, а освен ищецът имал достъп до имота. Моли за прекратяването на делото или алтернативно за отхвърлянето на предявения иск.

В проведеното на 19.05.2026 г. о. с. з. ответникът е оспорил, че ищецът е станал собственик на 25,357 % ид. ч., доколкото неговият праводател не е притежавал толкова ид. ч. от процесния недвижим имот.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Съгласно приетия Предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на готов строителен продукт, сключен на 08.09.2006 г. между А.Н.Д. като собственикучредител и „ВИГ-66“ ЕООД като приемател страните са постигнали съгласие А.Н.Д. да учреди право на строеж в полза на приемателя върху процесния УПИ на жилищна сграда със застроена площ от 300,00 кв. м. и разгърната застроена площ от 1124,90 кв. м. съобразно възможното застрояване, като А.Н.Д. се е задължила да прехвърли на „ВИГ-66“ ЕООД толкова идеални части от правото на собственост върху поземления имот, колкото е съответната му част от правото на строеж.

По делото е приет Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на апартаменти, ателиета, магазини и гаражи, вписан в Служба по вписванията София на 09.10.2006 г. под акт № 93, том LLLXIV, вх. рег. № 66286/09.10.2006 г., от който се установява, че А.Н.Д., ЕГН ********** като собственик на процесния УПИ № X-424 от кв. 223 по плана на гр. София, местност „Овча купел“, целият с площ от 1213,00 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** е учредила на „ВИГ-66“ ЕООД право на строеж за построяване в северозападната част на описания имот на Триетажна жилищна сграда с два подпокривни етажа и сутерен със застроена площ от 300,00 кв. м. и разгърната застроена площ от 1124,90 кв. м., като „ВИГ-66“ ЕООД се е задължило да изгради сградата със свои средства, труд и материали, а А.Н.Д. си е запазила правото на строеж върху посочените четири самостоятелни обекта – апартаменти № 4, 5 и 6 и гараж № 3, като е уговорено, че А.Н.Д. ще стане изключителен собственик на тези обекти след построяването на сградата.

2

Във връзка с учреденото право на строеж по делото са приети Разрешение за строеж № 466 от 27.12.2006 г. и Акт за приемане на конструкция (Акт образец № 14) от 20.04.2008 г., от който се установява, че сградата, за която е учредено право на строеж е изградена в степен на завършеност „груб строеж“ към посочената дата.

От приетия Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, вписан в Служба по вписванията София на 17.12.2008 г. под акт № 142, том CCXLV, вх. рег. № 94776/17.12.2008 г., от който се установява, че А.Н.Д., ЕГН ********** е продала на „ВИГ-66“ ЕООД 74,643/100 ид. ч. от процесния УПИ № X-424 от кв. 223 по плана на гр. София, местност „Овча купел“, целият с площ от 1213,00 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор ***.

Съгласно приетото Удостоверение за наследници изх. № РОК26-ВК08582/1 от 07.05.2026 г., издадено от Столична община се установява, че А.Н.Д. е починала на 19.01.2023 г., като е оставила за наследници по закон Н.С.Д. – племенник и А.С.Д. – племенник, както и че А.С.Д. е починал на 01.11.2023 г. и е оставил за наследник по закон Б.А.Д. – майка.

От приетия Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията София на 30.05.2024 г. под акт № 56, том XCIV, вх. рег. № 41101/30.05.2024 г., от който се установява, че Б.А.Д., ЕГН ********** е дарила на С. М. С. 25,357/100 ид. ч. от процесния УПИ № X-424 от кв. 223 по плана на гр. София, местност „Овча купел“, целият с площ от 1213,00 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор ***.

Представени са скица и удостоверение за данъчна оценка на поземления имот, нотариална покана, с която ищецът е поканил ответника да уредят отношенията си във връзка с процесния имот на посочената дата, час и място, с удостоверяване на връчването й, констативен протокол за неявяването на представител на ответника, както и уведомление на ответника до ищеца във връзка с връчената му нотариална покана.

Съгласно показанията на свидетеля М.С.Н. същият е баща на ищеца.

Ищецът правил опити през 2024 г. да се свърже с представителя на ответното дружество, за да уредят отношенията си във връзка с процесния поземлен имот, като в тази връзка декември месец на 2024 г. била проведена среща между ищеца и управителя на ответното дружество, но без резултат. Ищецът не бил ползвал имота, като се наложило влизане в него само за ремонт на водопроводна тръба. Свободната част около сградата се ползвала за паркинг от управителя на ответното дружество и дъщеря му. Ищецът поставил разделителна ограда между делбения имот и този имот, който бил изцяло негова собственост. Съдът преценява показанията на свидетеля Н. съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, като отчита възможната му заинтересуваност от изхода на спора, доколкото същият е баща на ищеца.

Свидетеля А.Д.И. заяви, че е собственик на апартамент в сградата, изградена в делбения имот, като има само право на строеж върху мястото, няма собствено парко място, респ. ид. ч. от поземления имот. Делбеният имот бил ограден, като загражденията били поставени от ищеца. Незастроената част от имота се ползвала от всички живущи в жилищната сграда.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът намира за обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че процесният имот е застроен и ограден, а 3 незастроената част от имота била с настилка, върху която имало паркирани автомобили. Посочено е, че за ид. ч. на ищеца средната месечна пазарна наемна стойност възлиза на 209,00 евро.

Други доказателства от значение за решаване на спора не са представени, а необсъдените доказателства съдът счита за неотносими.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) страните да са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху процесните недвижими имоти;

2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост; и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.

В тежест на ответника е да докаже, че процесният недвижим имот представлява обща част и е неделим.

От представените писмени доказателства – Нотариални актове, се установи, че ищецът е придобил собствеността върху 25,357/100 ид. ч., а ответникът – върху 74,643/100 ид. ч., т. е. по делото принципно се установи, че страните притежават заедно 100 % от правото на собственост върху делбения имот.

В отношенията между страните по делото е безспорно, а и се установи от представените писмени доказателства и заключението на СТЕ, че процесният делбен имот е застроен от ответното дружество, съгласно учреденото му право на строеж.

На първо място, следва да се посочи, че договорът за дарение, обективиран в нотариалния акт от 30.05.2024 г. не е нищожен поради противоречие със закона или поради невъзможен предмет. Същият не противоречи на закона, в частност на разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 ЗС.

Действително от договорните отношения между А.Н.Д. и „ВИГ-66“ ЕООД следва, че действителната им воля е била всеки от тях да притежава толкова ид. ч. от поземления имот колкото права има в новоизградената сграда в режим на етажна собственост, която воля е била надлежно обективирана и реализирана с изграждането на жилищната сграда, за която е учредено правото на строеж, както и с прехвърлянето на ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот на ответното дружество. Впоследствие обаче не е определено каква ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот съответства за всеки един конкретен самостоятелен обект от етажната собственост. Не се твърди от страните, а и не бяха събрани доказателства ответното дружество да е прехвърляло собствеността върху отделните самостоятелни обекти заедно със съответните ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот. Ответното дружество не оспорва и че към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция притежава 74,643/100 ид. ч. от правото на собственост върху делбения имот. Индиция за този извод е и заявеното от свидетеля И., че придобил самостоятелен обект – апартамент и право на строеж върху земята, но не и ид. ч. от земята.

По делото не е спорно и че ищецът не притежава самостоятелен обект в 4 жилищната сграда, изградена в имота, предмет на делба в настоящото производство. Противното не се установи от събраните по делото доказателства, а и не се твърди от страните.