Решение № 1093 от 15.05.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1093

Перник, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

Членове:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора БИСЕР ИГНАТОВ КОВАЧКИ като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ канд № 20267160600215 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И. С. П., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. ***, ап.***, срещу Решение № 63 от 10.02.2026 г., постановено по АНД № 1373 по описа за 2025 г. на Районен съд – Перник.

С обжалвания съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) № 9561 от 21.08.2025 г., издадено на началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа (ООККРПМ), дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК), при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на И. С. П., за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от Закона за пътищата (ЗП), във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11 от 03.07.2001 г.), във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева)/1 533.88 евро (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евро цента), като за същото нарушение размерът на административното наказание „глоба“ е намален на 766.94 евро (седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евро цента)/1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Касаторът изразява несъгласие с решението на първата съдебна инстанция. Излага доводи, основани в Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г., по т. д. № 5/2023 г., на ОСС от НК на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС, съответно твърди, че подобен тип нарушение може да бъде вменено на превозвач или на собственик на извънгабаритно ППС, но не и на водача на такова ППС, тъй като последният няма отговорност за издаване, ползване и изпълнение на разрешителен режим, съответно пледира приложимост разпоредбите на ЗДвП (Закон за движението по пътищата) – чл. 177, ал. 3.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор чрез главен юрисконсулт М. М., пълномощник на началника на ООККРПМ – ДАРОК – АПИ, която оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 29.04.2026 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки вх. № 1193 от 22.04.2026 г., в които касационният жалбоподател заявява, че поддържа жалбата по изложените в същата аргументи и излага допълнителни доводи за липса на яснота в съдебния акт по отношение на основанието за изменение на глобата, наложена с наказателното постановление.

В проведеното на 29.04.2026 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – началникът на ООККРПМ – ДАРОК – АПИ, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт С. Т.. Процесуланият представител поддържа изложените доводи в отговора по касационната жалба. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора, въпреки липсата на данни по делото за поискано, съответно заплатено такова.

В проведеното на 29.04.2026 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да се остави в сила.

Административен съд – Перник, като прецени наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

С НП № 9561 от 21.08.2025 г., началникът на ООККРПМ – ДАРОК – АПИ, налага на И. С. П. административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв./1 533.88 евро, затова, че на 28.07.2025 г., в 09:51 часа, на път – АМ (автомагистрала „С.“), км 30+700, пътен възел „***“, в посока [населено място] – [населено място], управлява/извършва превоз на товари – фракция 0/63 м, ППС (пътно превозно средство) с четири оси, с две управляеми оси, [Марка], модел „***“, с рег. № [рег. номер], „тежко“ по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., тъй като ППС е със следните параметри: при разстояние между осите на ППС – 1.44 м, сумата от натоварването на ос на ППС е 31.110 т, при максимално допустимо натоварване на ос на ППС – 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., т.е. с превишаване от 12.110 т., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Параметрите на ППС са установени посредством извършени измервания с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5 м. Въз основа на установеното е прието, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от ЗП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.

С Решение № 63 от 10.02.2026 г., постановено по АНД № 1373 по описа за 2025 г. на Районен съд – Перник, предмет на настоящия касационен съдебен контрол, НП е изменено, като за същото нарушение – по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от ЗП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, размерът на административното наказание „глоба“ е намален на 766.94 евро (седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евро цента/1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд, в резултат на извършената служебно проверка за законосъобразност на производството приема същото за водено от компетентни органи, за съобразено от формална страна с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, за проведено без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, установени в ЗАНН, включително при яснота и разбираемост на формулираното административнонаказателно обвинение и обстоятелствата по извършване на процесното нарушение, както за наказаното лице, така и за целите на осъществявания съдебен контрол за законосъобразност.

По същество, въз основа на приобщените по делото и в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства в решението се приема, че фактическата обстановка, описана в съставения за процесното нарушение АУАН и издаденото въз основа на него НП е установена по безспорен начин, включително с надлежно сертифицирани, съответни с одобрения тип и с метрологичните изисквания средства за измерване. Решаващият състав приема също, че правилно е приложен и материалният закон, предвид отчетените при извършената пътна проверка параметри на процесното ППС, които несъмнено установяват, че превозното средство е „тежко“ съгласно нормите, установени в чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., тъй като превишаването на допустимото натоварване на 2-ра ос на ППС е с 12.110 т. Движението на такова ППС, според районният съд, е в нарушение на забраната установена в чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, а нарушението не е маловажно в смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Наложеното административно наказание „глоба“ е прието от решаващия състав на Районен съд – Перник, за съответно по вид, но в размер, несъответен на правилата установени в чл. 27 от ЗАНН, предвид определянето му в рамките на средния към максимума размер, при липса на данни за други нарушения, настъпили неблагоприятни последици и др., поради което размерът на глобата е намален на 766.94 евро/1 500 лв.

Решението е неправилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но по същество не споделя изводите за правилно приложен в производството по издаване на процесното наказателно постановление материален закон, в каквато посока са аргументите и в касационната жалба.

Съобразно чл. 220 от АПК касационният съд възприема изцяло установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. Напълно в тази връзка се споделя и формираният в обжалваното решение извод, по който въпрос не е и формиран спор между страните, че по делото е доказано, че имено касаторът е управлявал процесното ППС на посочените дата и час, на посоченото място, по път, отворен за обществено ползване, както и че това ППС към момента на проверката е било „тежко“ по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., такова с натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата. Не е предмет на спор и обстоятелството, че движението на процесното „тежко“ ППС е осъществявано без разрешението на администрацията, управляваща пътя – дали чрез издадено разрешително съгласно чл. 8, във вр. с чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, дали чрез дадено разрешение за движение след заплащане само на дължимата такса в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Във връзка с последното обаче спорен по делото е въпросът, кой е приложимият материален административнонаказателен закон, що се отнася до физическото лице – водач по смисъла на ЗДвП, извършващо фактическото управление на „тежко“ ППС, по пътищата отворени за обществено ползване без нужното разрешение. Респективно кой е субектът, който следва да понесе административнонаказателна отговорност за нарушение, съдържащо като елемент от обективния си фактически състав изпълнителното деяние – управление на „тежко“ ППС по пътищата, отворени за обществено ползване без разрешителен режим.

Основателни във връзка с последното са доводите на касатора свързани с приложимия материален закон.

С Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г., по т. д. № 5/2023 г., на ОСС от НК на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС, се даде тълкуване в отговор на въпроса „Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?“ Тълкувателното постановление е задължително, включително за органите на съдебната власт съгласно императива на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (Закон за съдебната власт).

Върховните магистрати приемат, че „Водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.“ Отговорът на поставения въпрос е мотивиран с различните обществени отношения, предмет на регулация в ЗДвП и ЗП, които на свой ред предполагат и разлики в елементите на фактическия състав (субекти и изпълнително деяние) на установените в чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съответно в чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, правила за поведение, що се отнася до движението на „тежки“ ППС, чието нарушаване е административно наказуемо съответно на основание чл. 177, ал, 3, т 1 от ЗДвП и чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.