Решение № 253 от 04.10.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. П., 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230100330 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът „В. Г. - 2“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. „В.“ № 3, ЕИК ***, твърди, че между него (като продавач) и ответника (като купувач) е бил сключен договор за покупко-продажба на 32,332 куб. м. дървен материал (иглолистни детайли), във връзка с което е издал фактура с № **********/29.05.2021 г., на стойност 10 266,04 лв. Поддържа, че е доставил стоката на купувача, но същият не е заплатил нейната цена. Изтъква, че за това вземане е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът (в качеството му на длъжник в заповедната процедура) е депозирал възражение. Заявява, че след започване на заповедното дело купувачът е направил частично погасяване на дълга (от 4 000 лв.), в резултат на което понастоящем неплатеният остатък е 6 266,04 лв. Иска постановяване на съдебно решение, с което дължимостта на последната сума да бъде призната за установена. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът „С. 19“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Г.

Д.“ № 17, ЕИК ***, изразява позиция, че размерът на цената по сделката не отговаря на онзи, сочен от ищеца.

Съдът приема следното:

1. От фактическа и правна страна:

1

Предмет на разглеждане е установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 318, ал. 1 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Претендираното вземане попада в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 12/10.01.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 1819/21 г. на Районен съд – гр. П., което е приложено към сегашното такова.

Настоящият ответник – като длъжник по заповедта, е подал възражение срещу нея, по реда на чл. 414 ГПК.

Уважаването на предявената искова претенция е последица от фактически състав, включващ кумулативната даденост на определени предпоставки, които се свеждат до: 1/ валидно облигационно отношение, породено от твърдения договор за продажба и обвързващо ищеца (като продавач) и ответника (в качеството му на купувач); 2/ реално предоставяне на продадената стока от продавача в полза на купувача; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо заплащане на продажната цена, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на купувача в тази връзка.

С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи положителните предпоставки на иска си, а в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на дълга.

Сключването на процесния договор, материализиран в горецитираната фактура, която е част от доказателствения материал по делото, не само не се оспорва от ответника, но и практически се признава от него. Довод в тази насока е обстоятелството, че според приложените към исковата молба 2 броя платежни документи (ордер за касова операция от 31.01.2022 г. и платежно нареждане от 10.02.2022 г.), ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 4 000 лв. по коментираната фактура, след като му е бил връчен препис от заповедта за изпълнение (на 14.01.2022 г.).

Според превозен билет № 2 115 554 381/29.05.2021 г., издаден от дружеството ищец, то е изпратило на ответника дървесината, до която се отнася продажбената сделка, с местоназначение – обект в гр. П., ПИ № 024008. Обсъжданото писмено доказателство обаче не съдържа волеизявление на купувача, свидетелстващо за получаването на стоката. В тази връзка е нужно да се отчете, че по искане на ищцовата страна, направено по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, ответникът е бил задължен да представи копие от неговия дневник по чл. 206, ал. 1, т. 1 ЗГ – за дървесината, постъпила на 29 и на 30 май 2021 г. в обекта му, до който процесният дървен материал е бил изпратен. Ответникът, без да релевира извинителна причина, не е изпълнил така вмененото му процесуално задължение, въпреки че е бил предупреден за последиците по чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 161 ГПК. Ето защо и в съответствие с тези законови разпоредби трябва да се приеме за доказан фактът, че той реално е получил стоката по 2 продажбата, на която се базира разглежданият иск.

От разпита на свидетелката М. Т. става ясно, че: тя е съпруга на управителя на дружеството ищец и понякога му помага в оформянето на документите, свързани с продажбата на дървен материал – превозни билети и фактури; ищецът доставя на ответника такъв материал от около 3 години, тъй като са в трайни търговски отношения; единичната цена на дървесината, с която ищцовото дружество търгува, е предварително определена и се вписва във фактурата при всяка една продажба; по този начин е било процедирано и при продажбата, станала повод за сегашното дело, при която уговорената цена е онази, отразена във фактурата, издадена на 29.05.2021 г.

(10 266,04 лв.). Свидетелските показания следва да бъда изцяло кредитирани, тъй като се основават на лични впечатления и по никакъв начин не се опровергават от другите елементи на доказателствената маса. Те са и процесуално допустими, доколкото няма нормативна забрана цената по една търговска продажба да бъде доказвана със свидетели, щом като съществуването на самата сделка е установено (по аргумент от чл. 326, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 164, ал. 1 ГПК).

Задължението на купувача за заплащането на продажната цена на стоката е с настъпила изискуемост, защото приложим се явява регламентът на чл. 303а, ал. 3, изр.

2 ТЗ, а предвиденият в него 14-дневен срок, считано от деня на получаването на стоката, очевидно е изтекъл понастоящем.

Макар да е носител на доказателствената тежест за погасяване на търсеното вземане, ответната страна не е провела подобно доказване.

В обобщение на казаното дотук се налага финалният извод, че искът, поставен за решаване, е доказан както от гледна точка на неговото основание, така и по отношение на размера му, поради което трябва да бъде уважен.

2. По съдебните разноски:

Изходът от спора дава право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебноделоводните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).

Деловодните разноски, полагащи се на ищцовото дружество, са:

- 1 047,25 лв. – за заповедното дело, изчислени на основата на заплатена държавна такса (217,25 лв.) и платено възнаграждение за адвокат (830 лв.);

- 625,32 лв. – за исковия процес, формирани на базата на заплатена държавна такса (125,32 лв.) и платен адвокатски хонорар (500 лв.).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че „С. 19“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Г. Д.“ № 17, ЕИК ***, дължи на „В.

Г. - 2“ ЕООД , със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. „В.“ № 3, ЕИК ***, следната сума, която попада в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл.

410 ГПК с № 12/10.01.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 1819/21 г. на Районен съд – гр.

П., а именно: 6 266,04 лв., представляваща непогасената част от главницата (цената) по договор за покупко-продажба на 32,332 куб. м. дървен материал (иглолистни детайли), сключен между „В. Г. - 2“ ЕООД (като продавач) и „С. 19“ ЕООД (като купувач), за което продавачът е издал фактура с № **********/29.05.2021 г., на обща стойност 10 266,04 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С. 19“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Г. Д.“ № 17, ЕИК ***, да заплати на „В. Г. - 2“ ЕООД , със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. „В.“ № 3, ЕИК ***, съдебни разноски, както следва:

- 1 047,25 лв., представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1819/21 г. на Районен съд – гр. П.), и - 625,32 лв., представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 330/22 г. на Районен съд – гр. П.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4