Решение № 43 от 26.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. гр. Хасково, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200975 по описа за 2025 година Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят – С. А. А., ЕГН **********, от гр.Хасково, е депозирал жалба против Наказателно постановление №25-1253-002183/11.08.2025г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция, с което за това, че:

„ на 25.07.2025г. в 16:45 часа, в община Хасково, на път Общински № HKV2121, като водач на лек автомобил „********“ ******** България, при обстоятелства: на 08.07.2025г около 15:43, по път номер NKV 1123, км 8+200, управлява собствения си лек автомобил „********“ с рег.№ ********, като при разминаване водачът навлиза частично в съседна пътна лента и удря в лявата странична страна движещия се по нея лек автомобил „********“ с рег.

№ ********, с което реА.зира ПТП с материални щети, водачът не остава на место и не уведомява органите на МВР, с което за виновното нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и съответно на чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание «Глоба» в размер на 200лв., и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание «Глоба» в размер на 50лева и наказание «Лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

Излага доводи за незаконосъобразност на Наказателното постановление, необоснованост на същото, моли същото да бъде отменено.

Жалбоподателят в съдебно заседание, заедно с упълномощения си процесуален представител, поддържа депозираната жалба, моли да се приемат приложените към нея писмени доказателства, представя нови доказателства чрез показания на водено от него лице, счита наказателното постановление за недоказано, моли да бъде отменено наказателното постановление, както и да 1 бъдат присъдени направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКА по жалбата- Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД.-МВРХасково- редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 25.07.2025г. бил получен сигнал в Сектор «Пътна полиция» при ОД-МВРХасково, като на място в сградата дошли двама водачи с твърдение за настъпило ПТП. Били извикани полицейските служители Ц. Б. и И. Ч., които разговаряли с водачите, всеки от които имал своя версия за случилото се.

От разказите на участниците, полицейските служители установили, че около 20 дни по-рано, на 08.07.2025г. около 15ч., по път между селата Сираково и Въгларово, се движели в противоположна посока два автомобила- „********“ с рег.№ ********, управляван от жалбоподателя С. А., и „********“ с рег.№ ********, с описан като водач В.Д.П.. При разминаване в завой, между двата автомобила възникнало съприкосновение със страничните огледала. Според двамата водачи, всеки по отделно спрял след разстояние и не видял другия водач да спира.

Водачът на л.а.»********» с рег.№ ******** представил видеозапис, без да е изяснено от къде и как е заснет.

Въз основа на така установените данни, полицейските служители съставили на водача С. А. акт за установяване на административно нарушение № GA 4370810/25.07.2025г., в който описА., че на 08.07.2025г. в 15:43 часа, в община Хасково, на път Общински III-506- Минерални бани- Караманци/СпахиевоСираково- № HKV2121, км 8+200, управлява собствения си лек автомобил „********“ с рег.№ ********, като при разминаване водачът навлиза частично в съседна пътна лента и удря в лявата странична страна движещия се по нея лек автомобил „********“ с рег.№ ********, с което реА.зира ПТП с материални щети, водачът не остава на место и не уведомява органите на МВР. Като нарушени разпоредби на закона са описани тези на чл.44, ал.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съставеният акт бил връчен на жалбоподателя А. и подписан от последния без възражения.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено предметното на делото Наказателно постановление №25-1253-002183/11.08.2025г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция, с което за виновното нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание «Глоба» в размер на 200лв., и за нарушението на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание «Глоба» в размер на 50лева и наказание «Лишаване от право да управлява МПС» за 1 месец.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 02.12.2025г., видно от неразделната разписка към него, а жалбата против него е депозирана пред съда на 04.12.2025г. – т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение № GA 4370810/25.07.2025г., Наказателно постановление №251253-002183/11.08.2025г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция, показанията на разпитаните свидетели Ц. Б. и И. Ч., както и на доведения от процесуалния представител на жалбоподателя като свидетел Ф.Ю.К., от останА.те писмени документи- приложени и приети като доказателства по делото.

2

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

При съставяне на акт за установяване на административно нарушение № GA 4370810/25.07.2025г., са спазени като цяло изискванията на чл.42 от ЗАНН, изключвайки следното допуснато процесуално нарушение: -не е отразена местоработата на нарушителя- нарушение на чл.42, т.6 от ЗАНН. Това нарушение на закона обаче не се явява съществено досежно констатациите в акта.

Относно констатациите в акта, възприети в последствие и при издаването на обжалваното наказателно постановление, съдът намира следното: както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление са били допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон, досежно един от основните елементи от фактическия състав на описаните административни нарушения.

Следва да се подчертае също, че за да бъде доказано едно административно нарушение, същото следва да е установено по безспорен начин по време, място и начин на извършването му, както и безспорно да е установен нарушителя. В случая контролните органи са допуснА. съществено нарушение на процесуалните правила, което нарушение е преповторено и от адм.-наказващия орган. Текстът на описанието на допуснатото от водача А. адм.нарушение е следният: „на 25.07.2025г. в 16:45 часа, в община Хасково, на път Общински № HKV2121, като водач на лек автомобил „********“ ******** България, при обстоятелства: на 08.07.2025г около 15:43, по път номер NKV 1123, км 8+200…».

В случая е нА.це противоречие както в мястото, така и във времето на описаното нарушение, което е вменено като извършено от водача А.. Описани са две различни дати – веднъж е описано като извършено на 08.07.2025г., а в следващото изречение, че е извършено на 25.07.2025г. Също така, веднъж нарушението е описано като извършено на «път Общински № HKV2121», а в следващото изречение е описано като извършено на « ..път номер NKV 1123, км 8+200…».

Т.е. нА.це е неяснота както за времето на извършване, така и за мястото на твърдяното нарушение. При така допуснатите разминавания и неяснота, е нА.це съществено нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила, които се явяват съществени, доколкото в значителна степен ограничават правото на защита на жалбоподателя и същият е бил поставен в невъзможност за адекватна защита, предвид неясното време и неясното място на извършване на твърдяното нарушение. Така констатираните нарушения са съществени и са достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото липсва каквато и да било възможност за санирането на тези пропуски в съдебната фаза на административно-наказателното производство.

За пълнота следва да се допълнят и други основания, водещи до отмяна на наказателното постановление, а именно:

3

- разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗДвП гласи: „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.“.

- следващата разпоредба, описана като нарушена е тази на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, гласи: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;“.

В случая контролните органи и адм.-наказващия орган са приели, че водачът А. е навлязъл частично в съседната пътна лента за движение и е ударил в страничната страна движещият се насрещно автомобил, след което е продължил, без да спре и да установи последиците от произшествието.

Така възприетите обстоятелства обаче не са безспорно установени, като не се установиха обективни факти, въз основа на които да се направи извода за така извършени деяния. Тук следва да се отбележат три отделни момента: - на първо място, съобщението за настъпването на ПТП е станало значително време след твърдяното произшествие. През което време нито е запазена обстановката, нито настъпилите щети. Което от своя страна води до неустановяване на всички относими към случая елементи.

На следващо място следва да се отбележи, че за съставянето на АУАН и съответно на НП, са били използвани видеозаписи, предоставени от водача, който се счита за повече пострадал, видно от материА.те по преписката.

Изисканите видеозаписи от адм.-наказващия орган бяха прегледани в съда, като не бяха констатирани видими нарушения, още повече съприкосновение между каквито и да било автомобили, доколкото записът е направен от неизвестно къде поставена камера, която заснема част от пътна лента, по която се движат различни автомобили през големи отрязъци от време. От така предоставения запис единственият извод е за несъответствие между заснетото на видеозаписа и описаното в АУАН и НП. Преминаването на отделни автомобили по различно време- дори и тези на жалбоподателя и на „пострадА.я“, не доказва нищо друго, освен преминаването на тези автомобили по някакъв участък от някакъв път, без дори да има и индиция за съприкосновение между два автомобила.

На трето място следва да се отбележат показанията на св.Ф.К.- очевидец на описаното нарушение, пътуващ в автомобила на жалб.А.. Според него, не жалб.А. е навлязъл в лентата за движение на насрещно движещият се автомобил, а обратното- водачът А. е избегнал настъпването на по-сериозен удар, предприемайки маневра за завой на дясно, доколкото насрещно движещият се автомобил е навлязъл в тяхната лента за движение. Заявява също, че на така описаното място не си спомня да е имало пътна маркировка, отграничаваща двете ленти за движение. Категоричен е, че водач на отсрещно движещият се автомобил е била млада жена на около 25-30 години, а не описаната в последствие като водач жена на над 60г. Също така е категоричен, че след съприкосновението с огледалата на двата автомобила, водачът А. е спрял и се е върнал, като са слезли от автомобила и не са установили и видели другият автомобил да е спрял.

По отношение заявеното от св.К., съдът няма причини да изразява съмнения или да констатира зависимости или противоречия с други събрани доказателства. Показанията на този свидетел са последователни и логични, дадени от лице, което е очевидец на деянието, поради което и съдът ги възприе и кредитира като достоверни. Всъщност тези показания не влизат в 4 противоречие с останА.те събрани по делото доказателства, доколкото почти липсват такива, които да са в подкрепа на административното обвинение. На практика контролните органи са възприели и са се доверили при възприемането на фактическата обстановка от обясненията само на единия от участниците в това съприкосновение. Тези обяснения обаче не се подкрепиха нито от предоставения видеозапис, въз основа на който е съставен АУАН и НП, нито от показанията на разпитаните свидетели. Т.е. нА.це са достатъчни съмнения в приетия от контролните органи механизъм на възникване на ПТП, както и действията на участниците след съприкосновението. При неустановеност и внесени съмнения в така описаната фактическа обстановка, административното обвинение е разколебано до степен приемането на недоказаност. На практика липсва каквото и да било обективно обстоятелство или факт, който да подкрепя описания от контролните органи механизъм на настъпване на съприкосновение между двата автомобила.