Решение № 260239 от 01.04.2022, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е № 260239 гр. Пловдив, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14910 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Г.М.П. против

„***, ЕИК: ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. - недължимо платена по договор за паричен заем от 28.01.2019 г., неразделна част от който е договор за допълнителни услуги от 28.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем от *** г. По силата на договора ищецът получил в заем сумата от 800 лева. Била уговорена възнаградителна лихва от 40,68% и ГПР – 49,903%. В договора било посочено, че общата сума за плащане била 920,88 лева. Към договора бил приложен втори договор от същата дата, според който ищецът следвало да заплати и следните суми: 172,80 лв. – пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсключване на сключена с посредничеството на ответника застраховка пакет „***“; 475,20 лв. – застраховка „Защита пакет Премуим живот“.

Всички описани суми следвало да бъдат погасени с изплащането на 36 седмични погасителни вноски, всяка от 43,58 лв. за периода от 08.02.2019 г. до 11.10.2019 г. Ищецът счита, че договорът бил недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Навежда нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като размерът на шрифта бил по-малък от 12. Посочва, че в договора не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен процент, което нарушавало разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Поддържа, че договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Твърди и нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради липса на посочване на начина на изчисляване на ГПР и каквато и да е яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общата сума по него. Поддържа, че договорът е недействителен, като съгласно чл.23 ЗПК се връща единствено заемната сума.

Всичко платено над тази сума било получено при начална липса на основание.

Поради това предявява настоящия иск за осъждане на ответника да му върне недължимо платената сума. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „*** – гр. ***, е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията в исковата молба, че договорът за допълнителни услуги е неразделна част от договора за заем, като твърди, че този договор няма характер на потребителски. Предмет на последния е предоставянето на услуги, поради което правоотношенията се регулират от ЗЗД. Услугите, които се предоставят по силата на този договор, не били свързани с усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК и спрямо тях не се прилагала нормата на чл.10а, ал.4 ЗПК. Поради това счита, че евентуалното прогласяване на договора за заем за недействителен не водело до недействителност и на договора за допълнителни услуги. Оспорва наведените твърдения, че шрифтът на договора бил под изискуемия от закона минимум от 12. Счита, че не е налице нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Сочи, че определената лихва в размер на 40,68 % не противоречи на добрите нрави. Твърди, че по процесният договор за заем ГПР бил фиксиран, като е посочена и общата сума за погасяване – 920,88 лв. Намира, че договорът за допълнителни услуги не следва да отговаря на изискванията на ЗПК или ЗЗП. Сочи, че сключването на застраховка не е предпоставка за отпускане на кредита. Счита, че договорът за кредит е можело да бъде сключен и без процесните допълнителни услуги, поради което разходите за премията не следвало да се добавят към ГПР по договора за заем. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В откритото съдебно заседание, проведено на 22.03.2022 г. ищецът, чрез процесуалния си представител прави изменение на размера на иска, на основание чл.214, ал.1 ГПК, чрез неговото увеличение, като същият да се счита предявен за сумата от 267 лв. В протоколно определение от 22.03.2022 г. така заявеното изменение е прието от съда, като искът се счита предявен за сумата от 267 лв., представляваща недължимо платена по договор за паричен заем от 28.01.2019 г., неразделна част от който е договор за допълнителни услуги от 28.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество по процесния договор за заем, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че договорът за заем е действителен.

Между страните не е спорно, че на 28.01.2019 г. е сключен процесният договор за заем ***, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 800 лв., с уговорен фиксиран лихвен процент от 40,68 % и ГПР от 49,90 %. Общата дължима сума в размер на 920,88 лв. следвало да се върне на 36 седмични вноски, всяка в размер на 25,58 лв. с дата на първо плащане – 08.02.2019 г. Не е спорно също, че между страните бил сключен договор за допълнителни услуги към заем *** г. По силата на този договор *** предоставя на клиента, при условията на този договор, пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „*** застраховка, както следва: 1) Пакет „***“ със срок от 36 седмици и вноска от 4,80 лв. и 2) Застраховка Защита Пакет „***“ със срок от 36 седмици и размер на вноската от 13,20 лв. Съгласно чл.4.1 от договора допълнителните услуги, съгласно този договор, се предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заем *** и след попълване и подписване на формуляр Искане за допълнителни услуги. Посочено е изрично, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договор за заем и/или за получаване на заем. Видно от график на плащанията към договор за заем и услуги *** в общият размер на дължимата седмична вноска от 43,58 лв., се включва сумата от 25,58 лв. – размер на вноската по договора за заем, сумата от 4,80 лв. – услуги и 13,20 лв. – застраховки.

Предвид така изложените фактически обстоятелства, съдът намира, че двата договора – този за заем *** и за допълнителни услуги към заем *** и двата от дата 28.01.2019 г. се намират в неразривна връзка помежду си, като основание за съществуването на втория договор е наличието на договорно заемно правоотношение между страните. Това е изрично посочено в самия договор за допълнителни услуги, като обстоятелството, че неговото сключване не е задължителна предпоставка за сключване на договора за заем и получаване на заемната сума, не би могло да доведе до извода, че двата договора се подчиняват на различни правила. Съдът приема, че макар договорът за допълнителни услуги да е оформен като самостоятелно съглашение, той се намира в такава тясна и неразривна връзка с договора за заем, че следва да се тълкува съвместно с него с оглед целите на съглашението. Допълнителен аргумент за това е, че графикът за плащания, който представлява по своя характер погасителен план, е съставен общо за двата договора, като в размера на седмичните погасителни вноски се включват вземанията за главница и лихви по заемното правоотношение, както и предоставените услуги и застраховки. В този смисъл, съдът намира за несъстоятелни възраженията на ответната страна, че се касае за отделно, различно правоотношение по договора за предоставяне на услуги. Не се споделят и доводите, че за това второ съглашение не може да намери приложение Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребители. В приложното поле и на двата закона попадат обществените отношения, които се отнасят до потребителските договори, по които една от страните има качеството на потребител. Легалната дефиниция за „потребител“ съгласно §13 от ДР към ЗЗП е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договора по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Договорът за допълнителни услуги е сключен с потребител, поради което и по отношение на него се прилагат ЗЗП и ЗПК.

За установяване на факта на плащане, по делото са изслушани две заключения на съдебно-счетоводната експертиза на *** М.. Съгласно първото заключение за периода от сключване на двата процесни договора от 28.01.2019 г. до момента на входиране на исковата молба в съда на 10.11.2020 г. и до датата на проверката на експертизата – 18.03.2021 г., при ответното дружество са отразени постъпили плащания от заемополучателя Г.М.П. в брой или чрез системата *** по дати и размер, посочени в таблица

№ 2 в раздел III oт заключението в общ размер от

1067,70 лв. Тази сума включва главница от 800 лв., договорна лихва от 58,90 лв., такса за допълнителна услуга „Комфорт“ по договора за допълнителни услуги от 52,80 лв., застрахователна премия от 151,56 лв., такса предсрочно погасяване от 3,00 лв. и законна лихва за забава от 0,77 лв. Размерът на годишния процент на разходите е 49,90 %, като в него е включена само договорната лихва. Процентът, с който се оскъпява заемът с постигната между страните договорка за заплащане на такса за допълнителни услуги Комфорт по договора за допълнителни услуги и застрахователната премия, изчислен на годишна база е 108 %, а на месечна база – 12%. Съгласно допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза ищецът е извършвал плащания в брой, в офис на заемодателя или чрез системата ***, като при нито едно от плащанията не са удържани такси от заемополучателя. Заемополучателят се е възползвал от предоставените допълнителни услуги от пакет „Комфорт“ спрямо сключения договор за допълнителни услуги към договора за заем, а именно: преференционално одобрение, безплатно внасяне на вноски от името и за сметка на заемополучателя по банкова сметка на ***, безплатно внасяне на вноски директно в офис на ***, СМС известяване за направено плащане.

Предвид така установените обстоятелства, по делото се доказа плащането на претендирата от ищеца сума в размер на 267 лв. Общият размер на плащанията по договора възлиза на сумата от 1067,70 лв., като ищецът претендира всички суми, над предоставената заемна сума от 800 лв., или 267,70 лв. С това фактът на плащане се доказа се по делото.

За да е основателен предявеният иск обаче, следва да се установи, че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл.22 ЗПК, наведени от ищеца в исковата молба. На първо място ищецът се позовава на нарушение на нормата на чл.10, ал.1 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. За установяване на твърдението, че договорът е с шрифт по-малък от 12, по делото са приети две заключения на СТЕ.