Решение № 1036 от 23.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100506674 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 9.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 36518/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 30 състав, са отхвърлени като неоснователни: предявеният от Д. Г.

К. /ЕГН **********/ срещу ИНСТИТУТ ЗА Я.И. И Я.Е. /ИЯИЯЕ/ при БАН- гр. София /БУЛСТАТ *******/ иск по чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ за признаване за установено, че ответникът ИЯИЯЕ при БАН, като е прекратил на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ трудовото правоотношение на ищеца Д.

Г. К., е поставил същия в неравноправно положение спрямо други служители, на които трудовите правоотношения не са прекратени, въпреки наличието на изискуемите условия по чл.328, ал.1, т.10а КТ; предявеният от Д. Г. К. /ЕГН **********/ срещу Д.

В. Т.- Директор на ИЯИЯЕ при БАН към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и явяващ се в това качество длъжностно лице, иск по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр за признаване за установено, че като е осъществил заплашителни коментари спрямо ищеца, като е постановил изричен отказ да допусне ищеца за упражняване правомощията му по чл.406 КТ и като е осъществил системно неглижиране на постъпвалите многобройни сигнали и предложения във връзка с обезпечаване сигурността на ЯНЕУБ, е осъществил тормоз спрямо ищеца Д. К.; предявеният от Д. Г. К. /ЕГН **********/ срещу ИЯИЯЕ при БАН- гр. София 1

/БУЛСТАТ *******/ и Д. В. Т. /ЕГН **********/ иск по чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение от 5 000 лв.- за причинените му неимуществени вреди, вследствие на допуснатата дискриминация и тормоз, както и искането за заплащане на сторените съдебни и деловодни разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Д. Г. К. е осъден да заплати на ответника ИЯИЯЕ при БАН сумата 300 лв.- разноски по делото, и на ответника Д. В. Т. сумата 750 лв.- разноски.

С определение 4.03.2022 г., постановено в процедура по чл.248 ГПК, е „оставено без разглеждане“ искане на Д. К. /обективирано в подадена на 7.12.2020 г. частна жалба срещу решението в частта за разноските/ за изменение на решението от 9.11.2020 г. в частта за разноските чрез освобождаването му от отговорността да заплати разноски от 750 лв. /за адв. възнаграждение/ на ответника Д. Т..

Постъпила е въззивна жалба от Д. Г. К. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на предявените установителни искове по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр и осъдителни искове по чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Институт за Я.И. и Я.Е. /ИЯИЯЕ/ при БАН- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна Д. В. Т. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Постъпила е и частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК от ищеца Д.

Г. К., с искане да бъде постановена отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по частната жалба Д. В. Т. оспорва същата и моли да бъде постановено определение за оставянето й без уважение като неоснователна.

Предявени са искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от Д. К. искове по чл.71, ал.1, т.1 и чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ като неоснователничл.272 ГПК.

Според фактическите твърдения на ищеца Д. К., позоваващ се на неравноправно /дискриминационно/ третиране, осъществено от ответника ИЯИЯЕ при БАН и от ответника Д. Т.- лично и в качеството му на длъжностно лице- Директор на ИЯИЯЕБАН, неравноправното му третиране се изразява в това, че: ответникът ИЯИЯЕ при БАН, представляван от Директора Д. Т. и явяващ се негов работодател, прекратил трудовото му правоотношение поради възраст, като на работа били оставени повъзрастни от него служители, също ръководители на отдели. От своя страна ответникът Д. Т.- в лично качество като физическо лице и в качеството му на длъжностно лице /тогава Директор на ИЯИЯЕ- БАН/ осъществил дискриминационен тормоз, изразяващ се в заплашителни изявления по адрес на ищеца за предстоящото му освобождаване поради възраст и „прекаляване“ с подаваните сигнали и предложения във връзка с работата; неотразяване на подадени от него сигнали и предложения, въпреки същественото им значение за работата; препятстване изпълнението на синдикалните му функции чрез недопускане до места, където се полага наемен труд.

Според ищеца К. признаците, по които били осъществени твърдените от него дискриминация и тормоз, били: „възраст“, „образование“, „професионални убеждения“ и „синдикална принадлежност“, и се изразявали в следното: запазено било трудовото правоотношение с по- възрастен служител- В.В., който не отправял сигнали и предложения за подобряване на работата; на освободената от ищеца позиция било назначено лице, което не притежава изискуемото висше военно или полицейско образование; отнет бил служебният телефон на ищеца преди издаване на заповедта за приемо- предаване на поверено служебно имущество, при положение, че на други освободени служители била дадена възможност да запазят служебните си номера за лично ползване; регулярно били допускани всякакви други лица до територията на Ядрената научно- експериментална и учебна база /ЯНЕУБ/, вкл. без наличието на строга служебна причина, за разлика от ищеца, който не бил допускан, въпреки обществените му функции като синдикален лидер и правомощията му по чл.406 КТ; правени били многократни подмятания от длъжностното лице Д. Т., че ищецът „прекалил с подаваните писма“ /сигнали, жалби/ и че „все още го търпи“, въпреки придобития стаж и навършената възраст.

Ответниците Институт за Я.И. и Я.Е. /ИЯИЯЕ/ при БАН и Д. В. Т. /бивш Директор на института/ оспорват исковете, като поддържат, че не било налице 3 дискриминационно отношение спрямо ищеца. С прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя ИЯИЯЕ било упражнено потестативното му право да прекрати правоотношение със служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ответникът Д. Т. оспорва качеството на ищеца на синдикален лидер и Председател на БС „Подкрепа“ при БАН. Оспорва и твърдението на ищеца, че не му била дадена възможност да осъществява трудовите си функции съобразно заеманата при прекратяване на трудовото правоотношение длъжност при ответника ИЯИЯЕ при БАН.

По дефиниция дискриминацията представлява несправедливо

/понеблагоприятно/ отношение /неравенство, унижаване или подценяване/ към един или повече членове на определена група в сравнение с други хора според определени критерии /защитени признаци/: народност, раса, пол, религия и етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна /чл.4, ал.1 ЗЗДискр/.

По смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко понеблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал.1 в по- неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими- чл.4, ал.3 ЗЗДискр.

Дискриминацията се разглежда като различие, изключение, ограничение или предпочитание по някой от визираните в закона признаци, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането. Забраната за дискриминация е установена в чл.6, ал.2 КРБ и доразвита в разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр, с която се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на изброените в нея признаци или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р България е страна. Антидискриминационното законо-дателство и в частност Законът за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ целят установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р България е страна. ЗЗДискр защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Р България, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл.4, ал.1 4

ЗЗДискр.

За да е налице нарушение по Закона за защита от дискриминация, следва да се установи не какво да е по- неблагоприятно третиране на лице или група от лица, а понеблагоприятно третиране въз основа на критерий, изрично формулиран в ЗЗДискр, друг закон или международен договор, по който държавата е страна. Принципът на равенство изисква обективно еднаквите фактически обстоятелства да бъдат третирани по еднакъв начин. Равното третиране обаче не означава идентично третиране, тъй като индивидуалните особености различават хората един от друг.

В настоящия случай ищецът К. твърди, че бил дискриминиран на основа защитените признаци „възраст“, „образование“, „професионални убеждения“ и „синдикална принадлежност“.

Съгласно разпоредбата на чл.9 ЗЗДискр, установяваща специално правило за разпределяне на доказателствената тежест, в производството за защита от дискриминация страната, която твърди, че е била жертва на дискриминация, следва да докаже само фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а от своя страна ответникът следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. За да бъде прехвърлена тежестта на доказване върху ответната странасъобразно правилото на чл.9 ЗЗДискр, трябва да има съмнение за дискриминация, което означава, че ищецът следва да проведе доказване на фактите, при които съмнението възниква. Доказване на такова съмнение, което може да е непълно, по делото не е осъществено.

Въз основа на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал се установява, че ищецът Д. К. и ответникът ИЯИЯЕ при БАН са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен на 7.11.2011 г. трудов договор, по което ищецът заемал длъжността „ръководител отдел“ на отдел „Физическа защита и сигурност“ на Ядрената научно- експериментална и учебна база /ЯНЕУБ/ на ИЯИЯЕ при БАН. Това правоотношение е прекратено с издадена от Директора на ИЯИЯЕ при БАН на 3.06.2014 г. Заповед № 71/ 3.06.2014 г., считано от 5.06.2014 г., на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ /ред. ДВ- бр.100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г./, тъй като трудовото правоотношение е възникнало, след като ищецът К. е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заповедта е връчена на 3.06.3014 г. при отказ на служителя, удостоверен с подписите на двама свидетели, поради което и прекратителният й ефект е настъпил на 5.06.2014 г.