Определение № 2161 от 29.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2161 гр. София, 29.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Диана Коледжикова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Касационно гражданско дело № 20248002103659 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби вх. № 4908 от 18.04.2024 г. и вх. № 7947 от 01.07.2024 г., подадени от името на А. Е. Н. чрез пълномощника адв. К. А..

С първата е атакувано решение № 145 от 14.03.2024 г., постановено по в.гр.д. № 895/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 410/12.06.2023 г. по гр. д. № 1112/2022 г. на Горнооряховския районен съд за допускане извършването на съдебна делба на движими и недвижими вещи и за отхвърляне на насрещните искове за установяване право на собственост, предявени от касатора по отношение на недвижимите имоти и на част от подробно индивидуализираните в решението движими вещи. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи. По отношение исковете за трансформация на лично имущество се сочи липса на съвкупен преглед и анализ на приетите писмени доказателства. Твърди се необоснованост на решаващия извод на въззивния съд за авторството върху софтуерния продукт „DJ Java Decomplier” поради непроизнасяне по възражения, касаещи пороци в доклада по делото. Във връзка с установителния иск за собственост по давност касаторът навежда оплаквания за необоснованост на решението в тази му част поради недопускане на относими писмени и гласни доказателствени средства, целящи установяването на релевантни факти във връзка с упражняваната фактическа власт върху имота в [населено място]. Произнасянето по иска за делба намира за очевидно неправилно като постановено при приложение на отменена правна норма по СК от 1985 г. Във връзка с частта от въззивното решение, с което е потвърден отказът на районния съд да допусне поправка на ОФГ, касаторът излага 1 съображения за неправилно отразяване в диспозитива на решението на делбения апартамент съобразно точните му индивидуализиращи признаци. Сочи, че е налице непълнота или грешка в кадастралната карта. Моли за отмяна на решението в обжалваните части, уважаване на насрещните искове и частично отхвърляне на иска за делба. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поддържа наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. Формулирани са следните правни въпроси, сочени като значими за крайния изход на делото:

1/ Следва ли въззивният съд да приложи императивната разпоредба на чл. 75, ал.2 ЗН?

Въпросът е зададен във връзка със становището на касатора, че недвижимият имот в [населено място] е съсобствен с трето лице.

2/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?

3/ Свободен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение само върху част от доказателствата, без да наведе съображения за изключването на останалите допустими доказателства?

4/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства или чрез препращане по чл. 272 ГПК мотивите на първата инстанция са мотиви на въззивното решение?

5/ При наличие писмени доказателства, сочещи, че дадено лице е автор на даден софтуерен продукт и при липса на възражение в тази насока от другата страна в производството, следва ли съда да се съобрази с презумпцията за авторство по чл. 6, ал.1 от ЗАПСП или следва изисква от позоваващата се страна извършването на пълно и главно доказване?

6/ При липса на изрично оспорване от насрещната страна и при липса на указания от съда, представените 61 броя платежни документи/персонални чекове и "Извлечение-списък с ползвателите на продукта", в които изрично е посочено като основание за плащането "Наименование на продукта" и името на автора достатъчни ли са да установят авторството на даден софтуерен продукт?

7/ При липса на изрично оспорване от насрещната страна и при липса на указания от съда следва ли да се счита оборена презумпцията на чл. 6, ал. 1 и ал.2 ЗАПСП относно предположението за авторство, както и тази на чл. 2 алинея 1 от Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. относно правната закрила на компютърните програми?

8/ Длъжен ли е бил съдът да включи в доклада си по делото въпроса за авторството на компютърната програма и да даде указания за прилагането на относими и необходими доказателства за авторство, при липса на изрично оспорване от насрещната страна и пасивното й процесуално поведение, относно въведените предположения за авторство на компютърна програма?

9/ Какъв е статутът на средствата, получени от съпруг при действието на СК от 1985 г. и 2 придобити в резултат на авторски права върху компютърна програма, създадена преди сключването на брака, във връзка с приложението на "Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми?

10/ Вземанията от авторски права, получени от единия съпруг, представляват ли обект на СИО по смисъла на СК от 1985 година?

С втората касационна жалба е атакувано решение № 287 от 17.05.2024 г. по същото дело, с което Окръжен съд – Велико Търново е оставил без уважение молба на касатора за допълване и поправка на ОФГ на въззивното решение от 14.03.2024 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради неговата необоснованост. Неправилно въззивният съд изложил, че се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя с въззивната му жалба, доколкото не било налице произнасяне по иска за частична трансформация, отразен и в доклада по делото. Моли се за отмяна на решението и уважаване на молбата по чл. 250 ГПК. Претендират се разноски.

В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се сочи наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси:

1/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?

2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?

3/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с диспозитива на решението по иск, който е приет, отразен и присъства в представения на страните доклад по делото?

4/ Допустимо ли е въззивният съд да изменя в диспозитива на решението си правната квалификация и основание на иска в отразен, приет от съда и представен на страните доклад по делото?

5/ Непълно ли е съдебно решение, в диспозитива и мотивите на което липсва произнасяне на съда по надлежно предявени с отговора на исковата молба искове, с насрещната искова молба, в петитума на въззивната жалба, със становище по делото и поддържани в открито съдебно заседание, присъстващи със съответната правна квалификация и основание в доклада по делото, предявени в условието на евентуалност при отхвърлен главния иск?

Ответникът по касация Д. Ц. К. излага в отговори на двете касационни жалби чрез адв. П.

П. становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Сочи, че решенията на въззивния съд са правилни и постановени в съответствие с процесуалния и материален закон. Претендира разноски.

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са в срок, от надлежна страна, срещу решения на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният 3 касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното:

Съдът е бил сезиран с иск за делба на недвижими имоти и движими вещи, предявен от Д. Ц.

К. против А. Е. Н., и с насрещни установителни искове с право основание чл.23, ал.1 СК главен и чл.23, ал.2 СК - евентуален за установяване собствеността му върху имотите в [населено място]; с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.79, ал.2 ЗС относно правото му на собственост върху имота в [населено място] и посочени движими вещи, а в условията на евентуалност – поради трансформация на лично имущество (чл.23, ал.1 и ал.2 СК). Личното имущество, с което имотите били придобити, представлява извънсемейни средства – доходи от авторски хонорари, авторски права, дарения, спестовни влогове преди сключването на брака.

Прието е от фактическа страна, че страните са били съпрузи, сключили граждански брак на 15.10.2004 г. Бракът бил прекратен на 21.04.2017 г. с влязло в сила решение № 211/21.04.2017 г., постановено по гр.д. № 449/2016 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. По време на брака между страните с договор за покупко-продажба между „Е.Он България мрежи“ АД и А. Е. Н., извършен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 592, том III, рег.№ 7724/20.05.2009 г., нот.д. № 497/2009 г. на Нотариус № *-НК, дружеството прехвърлило собствеността върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица] – АПАРТАМЕНТ № 2 и ГАРАЖ № 2. Имотите в [населено място] са закупени след търг, проведен от „Е.Он.България мрежи“ АД, в който единствен наддавач е бил А. Н. с предложена цена 81500 лв., преведена на купувача по следния начин: на 08.04.2009 г. от своя банкова сметна с IBAN: [банкова сметка] А. Н. е превел 4075 лв. – депозит за участие в търга (преводно нареждане № BORD02991494/08.04.2009 г. на „Юробанк И Еф Джи България“ АД), на 11.05.2009 г. – 77 425 лв. от банкова сметка [банкова сметка] (преводно нареждане за кредитен превод от 11.05.2009 г., издадено от „Райфайзенбанк“ АД), с което цената била заплатена изцяло. Въз основа на приетите писмени доказателства и в частност извлечения от банкови сметки, съдът приел за установено, че сметка IBAN: [банкова сметка] в лева при „Юробанк И Еф Джи България“ АД имала характер на спестовен влог, като към момента на сключване на брака наличността е била 38,38 лв. По същата сметка на 08.04.2009 г. А. Н. внесъл левовата равностойност на 2400 щатски долара, след което и превел депозита за участие в търга. На 22.04.2009 г. превел по сметката левовата равностойност на 31000 щатски долара, а на 07.05.2009 г. – на 2350 щатски долара. На същата дата е превел сумата 50000 лв. по своя сметка [банкова сметка] в лева в „Райфайзенбанк“ АД. Установено е, че всички суми, внесени по левовата сметка, са изтеглени на съответните дати и в същите размери от сметката в щатски долари. Част от средствата за покупка на имота в левовата равностойност на 15 400 евро – 30 119,78 лв. (по фиксиран курс 1,95583), е заплатена с банков кредит, предоставен от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на А. Н., по който Д. К. е задължена като съдлъжник. Съгласно договора за банков кредит от 07.05.2009 г., кредитът е усвоен по банкова сметка на кредитополучателя, разкрита в същата банка.

При тези факти, от правна страна въззивният съд е приел, че ищецът по насрещните искове за собственост А. Н. не е придобил правото на собственост върху процесните имоти нито 4 чрез недобросъвестно, нито чрез добросъвестно владение. Изложено е, че според разпоредбата на чл.84 ЗС, вр. чл.115, ал.1, б.“в“ ЗЗД, придобивна давност не тече докато бракът съществува. Бракът между страните е прекратен на 21.04.2017 г., а към към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция– 14.02.2024 г., не са изтекли 10 години. От друга страна ищецът не би могъл да придобие вещното право на собственост и чрез добросъвестно владение по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, защото липсват твърдения и доказателства да е налице правно основание, годно да го направи собственик, въз основа на което той да упражнява фактическата власт върху имотите, с намерение да ги свои. По отношение иска за трансформация на лично имущество въззивният съд счел за недоказано твърдението на ищеца, че е разработил софтуерен продукт – компютърно програма, която да е обект на авторско право по силата на закона, и в този смисъл доводите му за трансформация на лично негово имущество от заплатени авторски и лицензионни права за този продукт в придобиване на имотите в [населено място], били неоснователни. Приел за недоказани и твърденията на ищеца за притежавани от него лични, предбрачни спестовни влогове, които да са вложени в придобитите имоти в [населено място] през време на брака му с ответницата Д. К.. Позовавайки се на чл.19, ал.1 СК от 1985 г. /отм./ и отчитайки датите на откриване на спестовените влогове и датата на сключване на гражданския брак, съдът заключил, че липсват доказателства средствата по тях да са придобити преди брака, по наследство или по дарение. В заключение, по отношение на недвижимите имоти, описани в исковата молба въззивният съд приел, че са в режим на съсобственост и приел предявения иск за делба за допустим, основателен и доказан. Във връзка с исковете за подялба на движимите вещи, въззивният състав, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд заключил, че независимо от факта, че движимите вещи се намират в апартамента в [населено място], където живее А. Н., това жилище му е възложено за ползване по силата на съдебното решение след развода и от събраните по делото доказателства не се установява той да е владял вещите като свои, като демонстрира с поведението си по отношение на Д.