Решение № 6 от 14.02.2024, Районен съд - Брезник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Брезник, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20231710200091 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на С. С. Г., с ЕГН: **********, с адрес гр.

**********, против Наказателно постановление № 190 от 03.07.2023 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил, с което за три нарушения – не е изпълнил два пъти контролни правомощия и едно задължение регламентирани в чл. 257, ал. 1, т. 1, вр. чл.

61, чл. 47, ал. 1, т. 1, вр. чл. 50, ал. 2, т. 4 и т. 5 и чл. 53, ал. 2, т. 5, вр. чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите и чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, на жалбоподателя на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от З Г са наложени 3 (три) административни наказания „Глоба“ по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, всяка една в размер на 300 лв. (триста лева), общо 900 лв.

(деветстотин лева). Претендира се отмяна на атакуваното постановление, с доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Претендира разноски.

Наказващият орган, чрез юрисконсулт А., изразява становище за неоснователност на жалбата, като навежда доводи в подкрепа законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление.

Районен съд Брезник, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Н а 24.04.2023 г. служители на ИАГ и РДГ Кюстендил, извършили проверка на горски участък – отдел 68, подотдел „Б“, имот с кад. № ***, находящ се в землището на с. Гоз, общ. Брезник. При проверката бил съставен Констативен протокол № 200036 от 24.04.2023 г. било установено, че е извършена сеч на 51 броя дървета от черен бор, без да са маркирани с КГМ (контролна горска марка). Отрязаните дървета били измерени и сортирани, като изготвили сортиментна ведомост, съгласно която отрязаната дървесина била с кубатура 14 плътни куб.м. (измерени в диаметри при отреза, преобразувани с програма в диаметри на 130 см, както следва: 18 см - 18 1 бр., 20 см - 11 бр., 22 см - 5 бр., 24 см - 8 бр., 26 см - 4 бр., 28 см - 3 бр., 32 см - 2 бр., преизчислени, и отразени в сортиментната ведомост, със сортименти: едра, дребна и дърва за огрев.

Констатирано било, че са изградени извозни пътища и технологични просеки с дължина около 150 м., направени са с булдозер, при което са изкоренени цели дървета, които не са отразени в технологичния план.

Също така, констатирали, че не е поставена обозначителна (информационна) табела по образец, обозначаваща горска територия, в която се провежда добив на дървесина.

При тези данни актосъставителят С. И. С. издал АУАН № 190 от 25.04.2023 г., в който приел, че Г., като лице по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, който е получил позволително за сеч № 0697906 от 30.12.2023 г. за отдел 68, подотдел „Б“, имот с № ***, не е изпълнил задълженията възложени му с т. 3 и т. 5 от Наредба 1 и Наредба 8, като е допуснал сеч на 51 броя дървета от черен бор, без да са маркирани с КГМ. В акта е посочено, че са изградени извозни пътища и просеки, които не отразени в технологичния план, съгласно чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба 8. Актосъставителят приел, че Г. е нарушил и чл. 29, ал. 2 от Наредба 1, тъй като не е поставена обозначителна табела по образец. Като период на извършване на нарушенията в АУАН е посочен от 02.04.2023 г. до 24.04.2023 г. В полето на бланката на АУАН „Законови разпоредби, които са нарушени от извършителя:“ актосъставителят посочил: чл. 257, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вр. чл. 47, ал. 1, т. 1, вр. чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 и чл.

29, ал. 2 от Наредба 1 за КОГТ.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП, с което е прието, че жалбоподателя С. Г., като лице по чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч № 0697906 от 30.12.2023 г., е извършил следните нарушения:

От 02.04.2023 г. до 24.04.2023 г. в териториалния обхват на РДГ-Кюстендил, в гр.

Брезник, землище на с. Гоз, отдел 68, подотдел „Б“, имот с кад. № ***, не е изпълнил задължения и контролни правомощия, възложени му със ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, в следствие на което:

1. Извършена е сеч на 51 броя дървета от черен бор с кубатура 14 плътни куб.м.

(измерени в диаметри при отреза, преобразувани с програма в диаметри на 130 см., както следва: 18 см. - 18 бр., 20 см. - 11 бр., 22 см. - 5 бр., 24 см. - 8 бр., 26 см.

- 4 бр., 28 см. - 3 бр., 32 см. - 2 бр., преизчислени, и отразени в сортиментната ведомост, със сортименти: едра, дребна и дърва за огрев), без да са маркирани с КГМ (контролна горска марка), с което е нарушен чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите.

Стоящата дървесина, която е предвидена за сеч, е отбелязана със синя боя на гръдна височина (130 см. съгласно ПС), но в основата на пъновете няма поставена КГМ в целия имот.

2. Изградени са извозни пътища и технологични просеки с дължина около 150 м., направени са с булдозер, при което са изкоренени цели дървета, които не са отразени /посочени/ в технологичния план, съгласно чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 за сечите в горите.

3. Също така, не е поставена обозначителна (информационна) табела по образец, вменен в чл. 29, ал. 2 от Наредба № 1 КОГТ (Наредба за контрола и опазването на горските територии), обозначаваща ГТ (горска територия), в която се провежда 2 добив на дървесина.

Административно наказващият орган приел, че с тези си деяния жалбоподателя, като лице по чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ, упражняващо лесовъдска практика, е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите като не е изпълнил два пъти контролни правомощия и едно задължение, вр. чл. 61, чл. 47, ал. 1, т. 1 вр. чл. 50, ал. 2, т. 4 и т. 5; чл. 53, ал. 2, т. 5, вр. чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите и чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, поради което и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и вр. чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания са му наложени 3 (три) административни наказания „Глоба“ по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, всяка една в размер на 300 лв. (триста лева), общо 900 лв. (деветстотин лева).

Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът им дава вяра и ги кредитира.

Съдът счита жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите реквизити.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

Основен принцип в наказателно – правната материя е презумпцията за невиновност и макар, че този принцип не е изрично уреден в текст от ЗАНН (който е част от тази материя) безспорно важи и за административните нарушения, а не само за деянията (престъпленията) уредени в НК. Друг основен принцип е този, според който наказателната отговорност е лична. С оглед тези принципи следва, че тежестта на доказване относно факта, извършено ли е виновно деяние, съставляващо административно нарушение и извършено ли е от лицето, което е посочено в акта за констатирано нарушение лежи върху административно – наказващия орган. При съмнения относно доказаността на някой от елементите на нарушението би следвало да се съберат достатъчно доказателства, от които да е видно, че има извършено нарушение и това нарушение е извършено от лицето, което е посочено в акта. Ако не се съберат такива доказателства трябва да не се издава наказателно постановление.

Наказателното постановление е неправилно.

Безспорно е, че административно наказателното производство започва с АУАН, в който е отразено нарушение, който следва да съдържа определени реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН. Актът се съставя от определени длъжностни лица за констатиране на съответното нарушение, извършено от конкретно посочено лице. Едва след цялостната преценка на законосъобразността и обосноваността на акта и на възраженията против него и на основанията на прилагане на чл. 28 и чл. 29 ЗАНН, ако намери, че нарушителя виновно е извършил деянието, наказващият орган издава НП, с което налага съответното административно наказание. Логическото и систематичното тълкуване на нормите по раздел IV, уреждащи производство по налагане на административните наказания води до извода, че следва да има пълна идентичност както между отразеното в акта и в НП описание на нарушението, така и между дадената правна квалификация на нарушенията по АУАН и НП. Безспорно целта, е да се създадат гаранции за нарушителя за реализиране правото на защита против НП издадено въз основа на акта.

3

На първо място в АУАН не е посочено в кое землище се намира проверявания горски участък, като единствено е посочено, че се касае за отдел 68, подотдел „Б“, имот с кад. № ***. Едва в НП е конкретизирано, че проверката е извършена в имот находящ се в землището на с. Гоз, общ. Брезник. От изложеното е видно, че налице неяснота, в кое населено място е приел АНО, че е извършено нарушението, което от своя страна е довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво е наказан. Констатираният пропуск не би могъл да се санира в хода на съдебното производство, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

На следващо място е допуснато съществено процесуално нарушение от АНО при определяне на санкционните и на нарушените от жалбоподателя правни норми в АУАН и НП. В АУАН е отразено от фактическа и правна страна, че Г. е нарушил разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8, а в НП е посочено, че същият с деянието си е нарушил разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ, вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите т.е. налице е промяна на административно – наказателното обвинение.

Горното е недопустимо. Със съставянето на акта за установяване на административно нарушени се поставя началото на административно наказателното производство. Задължително е да съществува правно единство между отразеното в него като виновно поведение на нарушителя, както и единство в текстовото описание и цифровото такова на административното нарушение, което се приема от страна на контролните органи и на административно наказващия, че нарушителят е осъществил.

В този смисъл е недопустимо едва в наказателното постановление да се отразяват като виновно нарушени разпоредби от нормативни актове, неотразени в акта за установяване на административно нарушение.

Така описаното разминаване в посочването на нарушените правни норми между АУАН и НП представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, което е абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП без спора да се разглежда по същество.

Съгласно постоянната съдебна практика, съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение. Поради гореизложеното не следва да се обсъждат въпросите относно извършването на административното нарушение, авторството и субективната страна.

Тези въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване. Наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление № 190 от 03.07.2023 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил , следва да бъде 4 отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер на 400 лева, представляващо заплатено във въззивното производство пред Районен съд Брезник адвокатско възнаграждение.