Решение № 400 от 13.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. София, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20221001000140 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.

С решение № 60153 от 04.02.2021г., по т.д. 686/2020г., по описа на ВКС, ІІ т.о., е отменено решение № 2831 от 17.12.2019г., допълнено с определение № 566 от 20.02.2022г., по т.д. № 3110/2019г. по описа на Софийски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. Дадени са указания от ВКС, въззивният съд да се произнесе по претенциите на страните за разноски за касационното производство, съобразно изхода на правния спор.

Предмет на делото е въззивна жалба от ответника – Сдружение „Младежка акадамична инициатива“, Булстат 131460528, чрез адв. М. срещу решение № 7724 от 07.12.2018г., по гр.д. 11392/2016г. по описа на Софийски градски съд с което е осъден да заплати на „Център за развитие на човешките ресурси“, Булстат 130047747, сумата от 26 520 евро, авансово получена и подлежаща на връщане поради отпаднало основание, ведно със законната лихва считано от 16.09.2016г. до окончателното изплащане на главницата, сумата от 1 160,34 евро, обезщетение за забавено изпълнение, считано от 12.04.2016г. до 15.09.2016г., както и сумата от 4 720,65 лева разноски за 1 първоинстанционното производство.

Въззивникът/ответникът – Сдружение „Младежка академична инициатива“ счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че договорът за финансова подкрепа не е развален и няма основания за връщане на авансово платените суми по него.

По делото не били представени доказателства за изпълнение от страна на „Център за развитие на човешките ресурси“ на задължението по чл.11, ал.3, т.1 от ОУ. Нямало доказателства за достигане на уведомлението за прекратяване на договора до представляващия бенефициента – П. Р. или друго лице свързано със сдружението. Още повече, че от приетата и неоспорена от страните графологическа експертиза било установено, че подписът на получател в известие за доставяне с баркод ИД PS 1040 03 GОQE X не бил положен от П. Р.. „Център за развитие на човешките ресурси“ не предоставило на бенефициента възможност да вземе всички необходими мерки и в 30-дневен срок да отстрани допуснатите нарушения. На следващо място твърди, че точното изпълнение на проекта било установено с гласни и писмени доказателства по делото, които доказвали изпълнението на задълженията на бенефициента по процесния договор. Отношенията между страните следвало да се уредят не на плоскостта на неоснователното обогатяване, а във връзка с изпълнение на договорни задължения, тъй като наличието на договорна връзка изключвало приложението на този институт.

По делото не било установено осъществяването на хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, тъй като разместването на имуществото било вследствие изпълнение на договора между страните. Налице били и формажорни обстоятелства по чл. 8, ал. 3 от ОУ към договора – високо рискова бременност на съпругата на П. Р., който през 2016г. двукратно е подавал искания за продължаване на срока за представянето на краен отчет. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемият/ищецът - „Център за развитие на човешките ресурси“, е представил в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез адв. З.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат разгледани по същество при обсъждане доводите във въззивната жалба. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди 2 обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

Предмет на въззивното производство е и частна жалба от ищеца „Център за развитие на човешките ресурси“ срещу определение от 05.03.2019г., по гр.д. 11392/2016г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да присъди на ищеца адвокатско възнаграждение до целия претендиран размер от 2 743,97 лева.

Насрещната страна по частната жалба/ответникът - Сдружение „Младежка акадамична инициатива“ е получил препис от частната жалба, но не е подал писмен отговор.

Въззивната жалба и частната жалба са подадени от легитимирани лица, срещу подлежащо на въззивно обжалване решение и определение на СГС, в законоустановения срок и са процесуално допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Страните не спорят и от доказателствата по делото се установява, че между тях е възникнало валидно правоотношение по Договор за финансова подкрепа на проект по програма „Младежта в действие“ № 11-00270/04.12.2013г. Национален център „Европейски младежки програми и инициативи“ към Министерство на младежта и спорта е предоставил на Сдружение „Младежка академична инициатива“, финансова подкрепа в размер на максимум 33 150 евро за реализация на проект № BG13/А2/536/R3 с наименование „Доброволчеството, врата към всички пътища на Европа“ за осъществяване на описаните в Анекс I дейности. Съгласно чл. 2 от договора, дейностите следвало да се реализират в периода 01.05.2014г. - 31.12.2014г. и при дати на провеждане от 01.09.2014 г. до 01.11.2014г. Съгласно чл. 4, ал. 1 възложителят заплаща авансово 26 520 евро, съставляваща 80% от общата максимална сума. В чл. 4, ал. 4 е уговорено, че остатъкът от сумата ще се заплати след представяне на окончателния доклад за изпълнение на проекта.

В чл. 5, ал. 2 са определени крайните срокове за внасяне на финансови отчети и други документи - в рамките на два месеца от приключване на дейността, определена в чл. 2, ал. 2. В чл. 21 страните са уговорили адреси за кореспонденция и начини за получаването й.

В чл.11, ал. 2, т. 2 от Общите условия на договора, е уредено правото на възложителя да прекрати договора, ако бенифициентът не изпълни 3 задълженията си съгласно условията на договора. В хипотезата на чл. 11, ал.

2, т. 1, 2 и 4 бенефициентът разполага с 30 дни да предостави събраната от него информация и да вземе всички необходими мерки, за да осигури изпълнението на задълженията си по договора. Съгласно чл. 11, ал. 3 процедурата по прекратяване започва чрез изпращане на писмено предизвестие с обратна разписка или подобен документ. Когато е изпратено предизвестие, прекратяването влиза в сила в края на периода на неговото получаване. Съгласно чл.14, ал. 2 финансирането на приемливите разходи чрез финансовата подкрепа на Европейския съюз, може да е под формата на единни ставки – фиксирани суми на ден на човек. В ал. 3 е посочено, че приемливи разходи са разходи за персонала, на който е възложена дейността; пътните и дневните пари на персонала и др. Съгласно чл. 15, ал. 4 до съответния краен срок по чл.э5 от Специалните условия на договора, бенефициентът следва да внесе заявление за плащане, придружено от окончателен доклад за изпълнението на дейността, окончателен подробен финансов отчет на действително направени, приемливи разходи, който оправдава исканото финансиране, количествена и качествена информация, необходима да определи и оправдае исканото финансиране, пълен отчет на действителните приходи и разходи. Сдружение „Младежка академична инициатива“ с молба от 02.10.2014г., поради лоши метереологични условия е поискало промяна на датите за извършване на дейностите от 15.07.2015г. до 15.08.2015г., тъй като дейностите се извършвали на открито. С допълнително споразумение № 2/21.11.2014г., страните са уговорили, че извършването на дейностите по договора и срокът, в който разходите ще бъдат считани за приемливи започва от 01.05.2015г. и завършва на 15.10.2015 г., както и промяна на датите за провеждане на дейностите от 01.07.2015г. до 15.08.2015г. С писмо изх. № 02-ОА-01/6.01.2016г. „Център за развитие на човешките ресурси“ е поискало Сдружение „Младежка академична инициатива“ да представи краен отчет и приложение в срок от 30 дни от получаване на писмото. Посочено е, че при неизпълнение договорът може да бъде прекратен и да се изиска възстановяване в пълен размер на осъществените авансови плащания по договора. С писмо изх. № 0200А-01 #1/09.03.2016г. Сдружение „Младежка академична инициатива“ отново е поканен да представи крайни отчети в 30-дневен срок от получаването на писмото, като е посочено, че при неизпълнение договорът ще се счита 4 прекратен. С писмо от 04.05.2016г. Сдружение „Младежка академична инициатива“ е поискало допълнителен 60-дневен срок. С писмо от 17.05.2016г. „Център за развитие на човешките ресурси“ е отказало предоставяне на допълнителен срок.

С отговора на исковата молба ответникът е представил краен отчет от 04.01.2017г. по проекта, 90 броя разходни касови ордери с приложени към тях декларации, всичките от дата 17.07.2015г. и 28 имейла от доброволците в проекта. Представено е удостоверение за граждански брак с А. П. от 01.06.2013г., която е съпруга на П. Р. и удостоверение за раждане на дъщеря му Г., която е родена на *** г.

От обстоятелствената част на заключението на вещото лице В., изготвило заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че според уговореното между страните, предвидените пътни разходи за 30 доброволци били 16 200 евро, разходите им за дейността 15 000 евро/30Х1месецХ500/ и разходите им за джобни пари 1 950 евро /30Х1месецХ65/. Вещото лице е установило, че ответникът не е подал данъчни и осигурителни декларации и съответно не е плащал данъчни и осигурителни задължения, тъй като такива не са били събирани от доброволците. Процесуалните представители на страните са присъствали в откритото съдебно заседание за приемането на това заключение и не са го оспорили.

Видно от известие за доставяне на пратка с баркод ИД PS 1040 03GOQE X от 18.03.2016г., с посочен номер № 02-ОА-01 #1, се установява, че за получател е положен подпис от името на П. Р.. Ответникът своевременно е оспорил автентичността на този подпис. От заключението на вещото лице И., изготвило заключението на съдебно-графологическа експертиза се установява, че подписът за получател в това известие за доставяне не е положен от П. П. Р.. Процесуалните представители на страните са присъствали в откритото съдебно заседание за приемането на това заключение и не са го оспорили.

Видно от показанията на свидетеля - Д. В. Т.-Д./служител на ищеца/, се установява, че при изготвяне на писма се води входяща и изходяща книга, поставя се изходящ номер, който се вписва и в обратната разписка.

Видно от показанията на свидетеля - С. Т., се установява, че познава П.

5

Р. и знае за процесния проект, в изпълнението на който е присъствал в качеството си на ментор и в периода от 15.07.2015г. до 15.08.2015г. се събрали доброволци от различни държави.

За да уважи предявените осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че поради съществено неизпълнение на задължението на ответника да представи в срок краен отчет за разходваните суми по проекта, ищецът надлежно е упражнил правото си да развали процесния договор. Счел за ирелевантни твърденията на ответника за наличието на форсмажорни обстоятелства, тъй като изпълнението на задължението по договора било на юридическо лице, а не с оглед личността на неговия законен представител. Приел, че било без значение обстоятелството дали изявлението за разваляне на договора е получено от П.

Р., тъй като писмото било получено от лице на адреса и е достигнало до знанието на адресата. Изложил е решаващи мотиви, че развалянето на договора има обратно действие и е възникнало правото на ищеца да иска връщане на сумите на отпаднало основание. Предвид основателността на иска за главница, основателен бил и искът за законна лихва за забава в размер на 1 160,43 евро, считано от 12.04.2016г. до 16.09.2016г.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна, следното: