Определение № 3774 от 21.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3774 гр. Варна, 21.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100501375 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Д. Й. В. – К. чрез адвокат Д. К. срещу решение № 1087 от 20.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 20243110111327 по описа на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, с което е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от въззивницата срещу Л. Д. Б. за отмяна на извършено на 13.09.2017 г. дарение на недвижим имот, представляващ ½ идеална част апартамент № 8 с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед № РД-18-164 от 16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в град Варна – ж.к. „Младост“ бл.119, вх.1, ет.2, със застроена площ от 57,85 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет, дрешник и входно антре, ведно с прилежащо към него избено помещение № 8, както и припадащите му се 0,9353 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор ***, обективирано в нотариален акт /НА/ № 158, том II, рег.№ 4314, н.д.№ 283/2017 г. на нотариус с район на действие ВРС, поради отказ на надарения да даде издръжка, от която дарителя се нуждае, на основание член 227, алинея 1, буква "в" от ЗЗД и е осъдена Д. Й. В. да заплати на Л. Д. Б. сумата от 1 160,19 евро, сторени по делото пред първата инстанция разноски на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че въз основа на събраните по делото 1 доказателства безспорно е установено,че нуждата на ищцата към момента на отправяне на поканата за заплащане на издръжка е доказана. Оспорва се приетото от първостепенния съд, че въззивницата е получавала доходи, тъй като фактът, че на 30.05.2025 г. е започнала работа е ирелевантен, доколкото е необходимо нуждата да е налице към момента на отправяне на поканата и отказ от страна на ответника да дава издръжка. Също така се оспорва възприетото от съда, че К. многократно по собствено желание е прекратявала трудовите си правоотношения с различни работодатели, като се твърди, че това, дори и да е било по взаимно съгласие, е било продиктувано от здравословното й състояние, което е влошено и е безспорно доказано.

Възразява се и против направения извод, че ищцата не е имала нужда от издръжка поради извършени от нея разпоредителни сделки с недвижимо имущество, респективно реализирани приходи, тъй като получените суми поради незначителността на притежаваната от нея идеална част е недостатъчна за издръжката й. Моли се за отмяна на така атакуваното решение и за постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният иск.

С въззивната жалба е направено искане за приемане като доказателства по делото на справка от Агенцията по вписванията от 02.04.2026 г. и разпределение по изп.д.№ 20238070400792 на ЧСИ Надежда Денчева.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, с които оспорва същата, като иска потвърждаване на атакуваното решение, а при условията на евентуалност, ако искът бъде уважен, то да се уважи предявеният от него насрещен иск. Излага се, че според константната практика на съдилищата основна предпоставка за уважаване на иска за отмяна на дарение поради неплащане на издръжка е ищецът действително трайно да се нуждае от издръжка, а в хода на производството ищцата не е доказала това – не са налице обективни обстоятелства същата да не може да полага труд, съответно да реализира доходи, а и тя е полагала такъв през 2023 – 2025 г. при различни работодатели, като трудовото й правоотношение е било прекратявано по взаимно съгласие; няма заболяване, което да й пречи да работи; регистрирана е като едноличен търговец; притежавала е идеални части от недвижими имоти, с които се е разпоредила и съответно е получила парични суми; има син, което е лице от 2 първи ред, дължащо издръжка; била е допусната от 2023 г. да живее в процесния апартамент, като не заплаща наем. Също така се набляга, че ответникът, подпомогнат от родителите си, е извършил ремонт на жилището, заплатил е нейни задължения, както и е заплащал суми за режийни разноски за апартамента. Не без значение е обстоятелството, че ответникът няма собствени доходи.

Възразява се по приемане на посочените писмени доказателства, доколкото същите са приети пред първата инстанция.

Въззиваемият е направил искане за приемане на следните дела по описа на ВРС: ч.гр.д. № 15200/2023 г.; ч.гр.д. № 5211/2023 г.; ч.гр.д. № 5212/2023 г.; ч.гр.д. № 12861/2023 г. с оглед установяване процесуалното бездействие на въззивницата чрез неподаване на възражения по заповедните производства, респективно издаване на записи на заповед от К. и по този начин създаване на сумулативни задължения за неа. Също така се иска да бъдат допуснати до разпит двама свидетели за установяване, че средствата, с които ответникът е заплатил разходите за ремонта на процесното жилище, както и сметките за общите части на сградата към професионален домоуправител, за топлоснабдяване и за задълженията на ищцата към „Веолия енерджи Варна“ ЕАД са с произход дарения от родителите му. Обосновава исканията си с процесуални нарушения на първоинстанционния съд, който не е допуснал събирането така поисканите от него пред ВРС доказателства.

Постъпила е частна жалба от Д. Й. В. – К. чрез адвокат Д. К. срещу определение № 6629 от 07.05.2026 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е изменено на основание член 248, алинея 1, предложение първо от ГПК решение № 1087 от 20.03.2026 г., постановено по делото, в частта му за разноските, като е осъдена ищцата да заплати на Л. Д. Б. сумата от още 1 108,95 евро, сторени по делото разноски на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

В частната жалба се излага, че атакуваното определение е недопустимо, тъй като в мотивите си съдът излага, че е допуснал грешка, а се произнася по реда на член 248 от ГПК. също така се сочи по същество, че чрез изменението 3 на решението в частта му за разноските се изменя вече постановен съдебен акт при положение, че съдът вече е формирал и обективирал различна воля. Моли се за отмяна на определението и за оставяне без уважение на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В определения от ГПК срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна, с който същата се оспорва и се излагат доводи за неоснователността й, като се иска потвърждаване на определението.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната и частната жалби са допустими депозирани са от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

По направените доказателствени искания въззивният съд намира, че във въззивното производство с разпоредбата на член 266, алинея 3 от ГПК е осигурена процесуална възможност за страните да поискат от въззивната инстанция да събере нови доказателства, които са от значение за спора, но не са били допуснати от първата инстанция или не са били събрани поради процесуални нарушения. Допускането на доказателствата предполага кумулативното наличие на две предпоставки: доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото да не е съобразен с правилата на процесуалния закон. При сезиране с искане във въззивната жалба за допускане на нови доказателства, за въззивния съд възниква задължение да се произнесе с определение за допускане или недопускане на доказателствата, в зависимост от преценката дали са осъществени предпоставките на закона и дали исканите доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.

В тази връзка настоящият състав на въззивния съд намира, че ищецът е поискал събирането на доказателствата, посочени в отговора на въззивната жалба, от районния съд, но същият не ги е допуснал, но същите не са необходими за изясняване предмета на спора, доколкото няма спор по делото 4 относно исканите за установяване факти, а именно: че е налице процесуално бездействие на въззивницата чрез неподаване на възражения по заповедните производства, респективно издаване на записи на заповед от К., както и, че средствата, с които ответникът е заплатил разходите за ремонта на процесното жилище, както и сметките за общите части на сградата към професионален домоуправител, за топлоснабдяване и за задълженията на ищцата към „Веолия енерджи Варна“ ЕАД са с произход дарения от родителите му.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19 октомври 2026 година от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна Л. Д. Б. за изискване на следните дела по описа на ВРС: ч.гр.д. № 15200/2023 г.; ч.гр.д. № 5211/2023 г.; ч.гр.д. № 5212/2023 г.; ч.гр.д. № 12861/2023 г. с оглед установяване процесуалното бездействие на въззивницата чрез неподаване на възражения по заповедните производства, респективно издаване на записи на заповед от К.; както и за допускане до разпит двама свидетели за установяване, че средствата, с които ответникът е заплатил разходите за ремонта на процесното жилище, както и сметките за общите части на сградата към професионален домоуправител, за топлоснабдяване и за задълженията на ищцата към „Веолия енерджи Варна“ ЕАД са с произход дарения от родителите му.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140а, алинея 4 от 5

ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а когато това е чрез процедура по медиация се връща 70 на сто от внесената държавна такса на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6