Решение № 9423 от 19.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32996/2025
- Вид
- Решение № 9423
- Подписан
- 19.05.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 9423 гр. С, 19.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110132996 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу А. А. М., Р. С. М. и М. А. М., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 17.01.2025 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 75367/2024 г. по описа на СРС, 182 състав, поправена с разпореждане от 16.05.2026 г., за сумите, както следва:
- за А. А. М. - сумата 196,86 лв., представляваща вземане за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С**** от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 17.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 54,30 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2022г. до 05.12.2024 г. начислена върху вземането за топлинна енергия, сумата от 1,09 лв., представляваща вземане за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 17.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 0,30 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 05.12.2024 г. начислена върху вземането за цена за услугата дялово разпределение;
- за Р. С. М. – сумата 196,86 лв., представляваща вземане за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***** от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 17.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 54,30 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2022г. до 05.12.2024 г. начислена върху вземането за топлинна енергия, сумата от 1,09 лв., представляваща вземане за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 17.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 0,30 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 05.12.2024 г. начислена върху вземането за цена за услугата дялово разпределение;
1
- за М. А. М. - сумата 196,86 лв., представляваща вземане за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***** от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 17.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 54,30 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2022г. до 05.12.2024 г. начислена върху вземането за топлинна енергия, сумата от 1,09 лв., представляваща вземане за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 17.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 0,30 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 05.12.2024 г. начислена върху вземането за цена за услугата дялово разпределение.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците в качеството на собственици всеки на по 1/6 ид. част от топлоснабдения имот са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия.
Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота „Т С“ ЕАД.
Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.
В развилото са заповедно производство в срока по чл. 414 ГПК всяка от страните А. А. М., Р. С. М. и М. А. М. е депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение. А. М. и Р. М. твърдят, че не живеят и не ползват процесния имот, като релевират възражение за погасяване по давност на вземанията по заповедта.
М. М. оспорва дължимостта на сумите като заплатени. Релевира възражение за погасяване по давност на вземанията по заповедта.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2025г., издадена по ч.гр.д. № 75367/2024г. по описа на СРС, 182-ри състав, поправена с разпореждане от 16.05.2026 г., е разпоредено по отношение на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С*****, инсталация ********** всеки от длъжниците А. А. М., Р. С. М. и М. А. М. да заплатят на „Т С“ ЕАД сумите, както следва: сумата 196,86 лв., представляваща вземане за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***** от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 17.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 54,30 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2022г. до 05.12.2024 г. начислена върху вземането за топлинна енергия, сумата от 1,09 лв., представляваща вземане за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 17.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 0,30 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 05.12.2024 г. начислена върху вземането за цена за услугата дялово разпределение, а И С И да заплати сумата от 590,57 лв., представляваща вземане за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***** от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., 2 ведно със законната лихва за периода от 17.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 162,87 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2022г. до 05.12.2024 г. начислена върху вземането за топлинна енергия, сумата от 3,27 лв., представляваща вземане за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 17.12.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 0,91 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 05.12.2024 г. начислена върху вземането за цена за услугата дялово разпределение. По отношение на И С И заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.
Предмет на установяване в настоящото производство са вземанията претендирани от длъжниците А. А. М., Р. С. М. и М. А. М., срещу които са предявени настоящите установителни искове на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с обективно и субективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл.
139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, респективно погасяване на дълга.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или 3 вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене е представен договор за продажба на държавен недвижими имот от военно-жилищния фонд, по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.02.1988 г., от който се установява, че П. С М. и М. А М. са придобили собствеността върху ап. № 3, находящ се в гр. С, ж.к. С****. Видно от удостоверение за наследници от 14.07.2020 г. след смъртта си на 25.036.2006 г. Н Й оставя за наследници – преживяла съпруга П. С М. (починала на 29.12.2011 г.) и децата М М. К и А М. М.. След смъртта си А М. на 02.03.2018 г. е оставил за свои наследници преживялата си съпруга Р. С. М. и децата си А. А. М. и М. А. М.. Със заявлениедекларация от 15.07.2020 г. М. М. отправя искане да му бъде открита индивидуална партида за имота. Към същата е приложена декларация от М К, с която последната заявява съгласието си партидата към „Т С“ ЕАД да се прехвърли на племенника й М.
А. М.. Приета по делото е и декларация от същата дата, от която е видно, че М. М. декларира, че Р. С. М. и А. А. М. са съгласни да прехвърли партидата на негово име за имот ж.к. С*****.
Установява се от приетия по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***, т. I-А, рег. № ****, дело № 62/30.07.2020 г. на нотариус ** че М К дарява на своя внук И С И ½ идеална от придобития по наследство имот – ап. 3, находящ се в гр. С, ж.к. С****.