Разпореждане № 3569 от 13.06.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3569 гр. Благоевград, 13.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210101283 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 203374133, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. Г. Т. с ЕГН: ********** от гр. П***, за сумите от 306,78 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 28.05.2026г. до окончателното й погасяване; 20,71 евро - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.03.2021г. до 10.06.2021г.; 138,30 евро - мораторна лихва за периода от 11.06.2021г. до 12.05.2026г.; 126,54 евро – неустойка за непредоставено обезпечение по чл.6.1 от договора за потребителски кредит;

163,61 евро - такса по Тарифа за събиране на вземането от първоначалния кредитор, за които се твърди, че са дължими по Договор за потребителски кредит № 504517 от 10.03.2021г., сключен от длъжника със „Сити Кеш“ ООД, което вземане е прехвърлено на заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022г., както и разноски за държавна такса /12,85 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /100 евро/.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № 504517 от 10.03.2021г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и В. Г. Т., като впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „Сити Кеш“ ООД на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, за което длъжникът е уведомен. Към заявлението е представен договорът, договор за продажба и прехвърляне на вземания, общите условия и тарифа.

Съдът с Разпореждане № 3172/28.05.2026 година е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности. В дадения от съда срок е депозирана молба с вх.№ 13787/08.06.2026 година, в която заявителят е 1 отрекъл да са извършвани плащания от длъжника, като е посочил, че претендираните такси са начислени по повод процеса на събиране на кредита и изчислени по приложената Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД, във връзка с предоставяните от дружеството продукти.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

С подаденото заявление е представен Договор за паричен заем № 504517 от 10.03.2021г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и В. Г. Т., видно от който е, че „СИТИ КЕШ“ ООД е предоставило на В. Г. Т., като кредитополучател сумата от 600 лв.; при годишен процент на разходите 47,18%; фиксиран годишен лихвен процент 40,05%; обща сума за плащане 640,50 лв. Съгласно чл. 6 от договора за кредит страните се споразумяват, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от сключване на договора, да предостави обезпечение, което да отговаря на условията по чл.33, ал.1 от Общите условия - банкова гаранция или поръчител, а при неизпълнение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 247,50 лева, която се начислява автоматично. Приложена е и Тарифата за таксите на заемодателя, публикувана на неговата официална интернет страница. Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.

Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на 2 решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

На следващо място по отношение претендираната неустойка /при неосигуряване на обезпечение от страна на длъжника/, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение от длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем е недействителна като противоречаща на законови разпоредби.

По силата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от представените по делото доказателства, вземането за неустойка е включено като задължение в погасителния план и се погасява на месечни вноски, наред с главницата и възнаградителната лихва. Следователно се налага извод, че така уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да бъде включено в годишния процент на разходите.

Настоящият съдебен състав смята, че от съдържанието на договора за потребителски кредит се налага изводът, че същият е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това е така, защото в договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 47,18 %. Този годишен процент на разходите е неточен и е валиден само при положение, че размерът на главницата е 600 лева, а оскъпяването на кредита е с размера на договорната лихва от 40,50 лева. При положение, че към разходите по кредита се добави и сумата за неустойка от 247,50 лева, както и начислената Такса по тарифата, то действителният годишен процент на разходите /ГПР/ ще надхвърли посочения в договора за кредит от 47,18 %. С оглед изложеното се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /47,18 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит е нищожен - арг. от чл. 22 ЗПК.

На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистият размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки и начислени такси. Предоставеният кредит по договора е 600 лв. с еврова равностойност от 306,78 евро. Съдът съобрази, че по договора няма извършени плащания от длъжника, поради което претенцията за главница е 3 основателна, тъй като се заявява в размер на чистата стойност на кредита от 306,78 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за държавна такса в размер на 5,21 евро и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ /изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025г./ в минимален размер от 40,90 евро предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, от който на присъждане подлежи сумата от 16,60 евро.

Заявлението следва да бъде отхвърлено в останалата част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 20,71 евро - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.03.2021г. до 10.06.2021г.; 138,30 евро - мораторна лихва за периода от 11.06.2021г. до 12.05.2026г.; 126,54 евро – неустойка за непредоставено обезпечение по чл.6.1 от договора за потребителски кредит; 163,61 евро такса по Тарифа за събиране на вземането от първоначалния кредитор, и за разноски НАД уважения размер от 21,81 евро ДО претендирания размер от 112,85 евро.

На заявителя следва да се укаже, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок, страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С***, срещу длъжника В. Г. Т. с ЕГН: ********** от гр. П***, за следните суми:

- сумата от 306,78 евро /триста и шест евро и 78 цента/ - главница по Договор за паричен заем № 504517 от 10.03.2021г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и В. Г. Т. с ЕГН: **********, вземането по който е прехвърлено от „Сити Кеш“ ООД на заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 28.05.2026г. до окончателното й погасяване;

- сумата от 21,81 евро /двадесет и едно евро и 81 цента/ - направени по делото разноски, от които 5,21 евро - платена държавна такса и 16,60 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

- сумата от 20,71 евро - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 4 от 10.03.2021г. до 10.06.2021г.;

- сумата от 138,30 евро - мораторна лихва за периода от 11.06.2021г. до 12.05.2026г.;

- сумата от 126,54 евро – неустойка за непредоставено обезпечение по чл.6.1 от договора за потребителски кредит;

- сумата от 163,61 евро - такса по Тарифа за събиране на вземането от първоначалния кредитор;

- разноските над уважения размер от 21,81 евро до претендирания размер от 112,85 евро.