Решение № 460 от 07.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Пловдив, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20265300500052 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Ф. М. Ч., ЕГН **********, с адрес с. ***** против Решение № 4802/7.11.2025 г. по гр. д. № 1840/2025 г. по описа на ПдРС, ІХ гр.с., в частта, с което на основание чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ е осъден Ф. М. Ч. да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *****, с адрес- гр. ***** сумата от общо 16 100 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото увредено лице С. Б. Б. застрахователно обезщетение по щета № 24210160/2024 г. за претърпени имуществени вреди от 50 лв. за издаване на съдебно-медицинско удостоверение и неимуществени вреди – болки и страдания, от 8 000 лв., и изплатено от ищеца в полза на третото увредено лице А. И. Б. застрахователно обезщетение по щета № 24210161/2024 г. за претърпени имуществени вреди от 50 лв. за издаване на съдебно-медицинско удостоверение и неимуществени вреди от 8 000 лв. – болки и страдания, които вреди са претърпени от С. Б. Б. и А. И. Б. вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.06.2024 г. в гр. ****, на кръстовището, образувано между бул. „*****“ и ул. „*****“, което обезщетение е дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 26.06.2024 г., е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***** ***, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна мораторна лихва върху присъдената главница от датата на депозиране на исковата молба в 1 съда – 30.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, като в отхвърлителната част за разликата над уважения размер от 16 100 лв. до пълния му предявен размер от 20 100 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението със следните оплаквания: че съдебното решение е постановено извън предмета на делото, постановено при едностранчиво и превратно обсъждане на твърденията на страните, обсъждания и анализ на незаявени твърдения, че е необосновано, тъй като съдържащите се в него изводи несъответстват и не се основават на установените в производството фактически обстоятелства, постановено е въз основа на предположения, постановено е в противоречие на нормативната уредба и съдебната практика.

Между страните не е налице спор досежно следните обстоятелства - настъпилото ПТП, датата, мястото, времето и механизмът на настъпване; че към датата на настъпване на ПТП отговорността на Ф. Ч., при управление на процесния лек автомобил, не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; че пострадалите лица са предявили претенции пред ГАРАНЦИОНЕН ФОНД за изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е заплатил на пострадалите лица суми от по 10 050 лв.

Основните спорни моменти са - основателна ли е регресната претенция на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД срещу делинквента по отношение на обезщетението, заплатено на А. Б. и дали размера на изплатените обезщетения съответства на реално претърпените болки и страдания, съобразени ли са с трайно установената съдебна практика. Въззивникът счита, че направеното от него правоизключващо възражение за това, че във връзка с изплащане на обезщетението на А. Б. за ГАРАНЦИОНЕН ФОНД не е възникнало регресно право, тъй като ищецът е репарирал вреди, различни от реално претърпените от този пострадал, при което е платил неправилно и в този смисъл не се е суброгирал в правата на увреденото лице и няма право да получи изплатената сума от делинквента. Съгласно чл. 493а КЗ, в случаите на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. В конкретния случай ГАРАНЦИОНЕН ФОНД не е платил на пострадалото лице обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, а е определил и платил обезщетение за увреждания, които изобщо не са причинени на Б., а още по-малко в резултат на процесното ПТП. Счита, че съдът следва да разгледа възражението му, че заплатените от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на Б.и суми са изключително завишени и не кореспондират с трайно установената практика на съдилищата при определяна не обезщетенията при подобен род телесни увреждания, както и с действително претърпените болки и страдания на пострадалите лица. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е постановил решението извън предмета на делото, защото е взел предвид причинените на пострадалите лица повреди, възстановителният процес на същите в продължителност от 25-30 дни и емоционален стрес, но от съдържанието на исковата молба се вижда, че ГАРАНЦИОНЕН ФОНД не е направил каквито и да било твърдения за това, че Б.и са изпитали емоционален или психически стрес 2 в резултат на ПТП. Определянето на размера на обезщетение за вреди, за които ищецът не е претендирал обезщетение, излиза извън предмета на съдебния спор. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се е съобразил с посоченото от свидетеля Б.а, чиито показания са тълкувани едностранчиво и превратно, в противоречие с чл. 172 ГПК. Счита, че при определяне на обезщетението решението противоречи на чл. 52 ЗЗД, както и с действително претърпените болки и страдания на пострадалите лица. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което се определи обезщетение в съответствие с действително претърпените вреди при съобразяване със съдебната практика. Претендират се разноски за двете инстанции.

Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр. ***** чрез юрк. Д. Н., с който се оспорва същата - счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което иска неговото потвърждаване. Претендира разноски. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, иска се неговото потвърждаване. По отношение на размера на присъденото обезщетение се счита, че съдът правилно е уважил иска, който е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика. Счита се, че е неоснователно възражението, че съдът се е произнесъл извън предмета на делото, тъй като психическите и емоционални страдания са иманентна част от неимуществените вреди.

Неоснователно е оплакването, че няма изрични твърдения в исковата молба за психическия и емоционален стрес на пострадалите.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение във връзка с оплакванията на жалбоподателя и като обсъди доводите и съображенията на страните, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 558/7/ от КЗ във вр. с чл.557,ал.1,т.2,б.“а“ КЗ – регресен иск на Гаранционния фонд за платеното от него обезщетение за вреди от ПТП срещу прекия причинител на увреждането в хипотезата на липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Предпоставки за уважаване на иска на ГФ са: да са настъпили вреди ; вредите да се настъпили от ПТП на територията на РБ, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на РБ и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; да е предявена претенция пред ГФ от увреденото лице; да е извършено плащане на увреденото лице от ГФ, да е изпратена покана до деликвента за възстановяване на изплатеното обезщетение.

Във ВЖ не се оспорва възприетата от РС фактическа обстановка и механизма на настъпване на щетите, а именно, че на 26.06.2024 г. в гр. ****, на кръстовището, между бул.

„*****“ и ул. „*****“ Ф. Ч. с л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег.№***** *** извършва маневра 3

„Завой надясно“ като не пропуска пресичащите на пешеходната пътека С. Б. Б. и нейния син А. И. Б. като ги блъска и причинява неимуществени вреди – физически увреждания, болки и страдания. Не се спори, че към момента на настъпване на ПТП, автомобилът на виновния водач не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“; не се спори, че Гаранционният фонд е заплатил на пострадалите лица обезщетение за причинените вреди в размер на от по 10050лв. на всеки от тях.

За доказване на механизма на извършване на ПТП са представени като доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица №306 от 26.06.2024 г., който няма данни да е обжалван и е влязъл в сила. Протоколът за ПТП е официален свидетелствуващ документ относно лично възприетите от съставителя факти за самоличността на участниците, представените от тях документи и видимите щети по МПС. В протокола за ПТП е записано, че л.а., управляван от ответника при маневра „Десен завой“ не е пропуснал движищите се по пешеходната пътека А. Б. на 4 г. с майка му; приета е медицинска експертиза №24210161/7.10.2024г от незазависимия медицински експерт д-р М.В., който е установил, че при ПТП детето получило следните травматични увреждания: *****. *****. Подписано е споразумение от 18.12.2024 г. за изплащане на обезщетение за неимущствени вреди, по силата на което ГФ се е задължил да изплати на А. Б. чрез неговата майка и законен представител С. Б.а сумата 10050 лв. за получените травматични увреждания : повърхностна травма на *****. Пострадалото дете е било освидетелствено от д-р Т. Г. от съд.медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД-***, издадено е СМУ №820/3.7.2024г. , от което е видно, че при прегледа на А. Б. е установено: травма на други интраабдоминалните органи без открита рана на корема; ***** които е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелствания. Причинено е било болка и страдание без разстройство на здравето.

Пострадалата С. Б.а е освидетелствана, видно от СМУ №821/03.07.2024 г. от д-р Т. Г. от съд.медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД-***, която е установила при прегледа, че пострадалата има други *****, които е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната; причинено е било болка и страдание без разстройство на здравето.

От заключението на СМЕ от 09.06.2025 г., изпълнена от в.л. Д-Р М. Б. – неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено се установява, че травматичните увреждания на пострадалите С. и А. Б.и са в причинно- следствена връзка с процесния механизъм на ПТП от 26.06.2024 г.; непосредствено след ПТП пострадалата С. Б.а е изпитвала от леки до умерени по сила и интензитет болки и страдания, както и неудобства, които постепенно в хода оздравителния процес са отслабвали до пълното им изчезване. За СМУ същата е заплатила 50 лв.

Възстановителният период на С.Б.а е траел 25-30 дни.

Непосредствено след ПТП пострадалото дете А. Б. е изпитвало от леки до умерени по сила и интензитет болки и страдания, както и неудобства, които постепенно в хода 4 оздравителния процес са отслабвали до пълното им изчезване. За СМУ за детето са направени разходи в размер на 50 лв. за СМУ и 96 лв.- за битови условия.

Възстановителният период на детето А.Б. е траел 25-30 дни.

Пред ПРС е разпитан свидетеля, доведен от жалбоподателя – пострадалата С. Б. Б., която установи, че след като били блъснати на пешеходната пътека, дошла линейка и откарала нея и детето в болница, където останали 3 дни; на детето му направили *****, които продължили около 1 месец, имала болки и при движение и стрес. Около 1 седмица била в болничен.Детето се оплаквало главно от болки в *****; Няколко месеца след инцидента детето се будело с плач и до сега подскачало, когато пресичат и когато някоя кола минава по-наблизо.Около седмица и половина не ходило на детска градина.