Решение № 744 от 27.05.2022, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№...........................................2022 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав, в публично заседание на четвърти май 2022 г., в състав:

Административен съдия: Марияна Ширванян при секретаря Светла Великова като разгледа докладваното от съдия

Марияна Ширванян адм. дело № 89 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 156 и следващите от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на С.Д.С.,

ЕГН **********, с адрес: ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321001415-091-001/27.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 282/13.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/.

Жалбоподателят в жалбата и в публично съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, оспорва РА като незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на органите по приходите, че са налице основания за извършване на ревизията по особения ред за облагане по чл.

122 от ДОПК. Сочи, че не са налице данни за получени доходи, които не са декларирани, а обратното твърдение на данъчните органи е основано единствено на предположения. Подателят на жалбата оспорва отразените в паричните потоци разходи за подобрения на недвижимо имущество, като счита, че неоснователно не са признати финансирания в размер на 97000 лева, предоставени от неговия зет В.З.С., който от дълги години живее и работи във Федерална Република Германия. Отправя искане за отмяна на ревизионния акт и за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответната страна

– Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита обжалвания РА за законосъобразен по съображенията, изложени в потвърждаващото го решение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 655,71 лева.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Подробни доводи за законосъобразност на РА са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидената от закона форма и срок, поради което е допустима.

Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е РА № Р-03000321001415-091-001/27.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 282/13.12.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на С.Д.С. са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период /д.п./ 2017 г. в размер на 1 533,72 лева – главница, и 530,88 лева – лихви, за д.п.2018 г. в размер на 1 878,03 лева – главница, и 459,63 лева – лихви, за д.п.2019 г. в размер на 1 559,60 лева – главница, и 223,13 лева – лихви, и за д.п.2020 г. в размер на 316,17 лева – главница, и 13,17 лева – лихви.

Ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в предписаната от закона форма, в срок, при спазване на процесуалните правила и е валиден акт, годен за съдебна проверка.

Ревизионното производство е с обхват установяване на задължения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. и е възложено и проведено от органи по приходите, изрично посочени в нарочни заповеди на Изпълнителния директор на НАП /л. 659 и л. 660/, издадени на основание чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите.

В хода на установителното производство органите по приходите са констатирали, че през ревизирания период С.Д.С. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от

ЗДДФЛ без регистрация като едноличен собственик, няма участия в търговски дружества и не е регистриран като земеделски производител.

Ревизираното лице е било в трудови правоотношения с работодател „Напоителни системи“ ЕАД – клон Черно море, като за периода 2016 г. – 2020 г. няма данни за подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, наеми, ренти, дивиденти и др. подобни. С.Д.С. не е подавал годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди.

Установено е, че с Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 19462/20.05.2016 г. /л. 31-32-гръб и л. 67/, издадено от частен съдебен изпълнител Д.П.Я по изпълнително дело /ИД/ № 20137110400405, на С.Д.С. е възложен поземлен имот /ПИ/ – лозе с идентификатор № ***, с площ по документ за собственост 750 кв.м., а по кадастрална скица с площ от 722 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, местност „Б**“, заедно с построена в него масивна жилищна сграда с площ 34 кв.м. и изба с площ 15 кв.м. От представените от ревизираното лице документи, писмени обяснения и декларации /л. 14-43 и 292-302/, както и от останалите, събрани в хода на ревизионното производство, доказателства, органите по приходите са констатирали, че през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г. в недвижимия имот са извършени СМР, в резултат на които е изградена и изцяло завършена двуетажна жилищна сграда с РЗП 216.20 кв.м. Направени са и масивна ограда, подпорни стени, циментови пътеки и други подобрения.

Видно от представената от ревизираното лице справка за извършените подобрения на сграда, собственост на С.Д.С. и И.С.С, придобита с Постановление за възлагане на публична продан по ИД № 20137110400405, изх. № 19462/20.05.2016 г., вложените при строителството материали и обзавеждане са на обща стойност 98 382,73 лева без ДДС, 113 140,10 лева с включени 15 % фира, и 135 768,20 лева с ДДС /л. 297-299/. Представени са писмени обяснения от С.Д.С. /л. 302/, съгласно които направените разходи за подобрения на имота са на стойност около 50000 лева през 2017 г., около 45000 лева през 2018 г., около 29000 лева през 2019 г. и около 7000 лева през 2020 година. Посочено е, че е възможно похарчените суми да се разминават по стойност, период на изпълнение и вид на СМР, поради това, че същите не са изпълнявани от фирма и не се съхраняват счетоводни документи за строителни материали, а реализираните подобрения /СМР/ са изпълнени по стопански начин със сили и средства на семейството. Не са представени документи за закупени и вложени строителни материали и услуги.

Относно произхода на средствата, с които са извършени подобрения в недвижимия имот, находящ се в гр. Варна, местност Б**, от страна на С.Д.С. е представена декларация /л. 19/, съгласно която той и съпругата му са вложили лични средства в общ размер на 25000 лева, средства от зет му В.З.С. в размер на 97000 лева и средства от баща му и майка му в общ размер на 9000 лева.

Представена е декларация от В.З.С. /л. 22-гръб/, съгласно която в периода от 2017 г. до момента е вложил 97000 лева за извършване на подобрения в недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, местност „Б**“, представляващ земя и сграда, като произходът на средствата е от трудови правоотношения в чужбина.

Във връзка с твърденията на ревизираното лице, че зет му е вложил лични средства в размер на 97000 лева в подобрението на процесния недвижим имот, в хода на ревизионното производство са извършени редица процесуални действия, подробно описани в ревизионния доклад, при които са събрани доказателства от трети лица /В.З.С., П. С.С./, включително държавни и общински органи /НАП, НОИ, ОД на МВР Варна, Община Варна/. Установено е, че в представена декларация В.З.С. твърди, че паричните средства за подобрение на процесния недвижим имот са вложени лично от него по време на престоите му в България, а когато не е бил в България, с неговите средства е разполагала съпругата му – П. С.С., която е извършвала плащанията от негово име. От страна на В.З.С. и П.С.С.не са представени документи за закупени строителни материали и услуги. Въз основа на представени от В.З.С. документи /л. 125-150-гръб/ органите по приходите са констатирали, че сумарно доходите на лицето от чужбина и България, за периода 2013 г. – 2020 г., са в общ размер на 122000 лева. Установено е, че през 2015 г. лицето е било безработно и е получавало обезщетения за безработица, чието изплащане е започнало на 12.06.2015 година. Констатирано е, че за периода 2013 г. – 2017 г. В.З.С. е бил безработен 715 дни, през който период не е получавал обезщетения за безработица. През месец 03.2015 г. В.З.С. е придобил МПС, внос от Германия, на стойност 4000 евро /л. 331-333/. Според органите по приходите представеното удостоверение за размера на получаваните от В.С. семейни помощи за деца от държава членка на ЕС, установяващ размера на месечните добавки за деца за времето от 2018 г. до 2019 г., от 194 евро за едно дете, не доказва твърдението, че в резултат на спестяванията от детски помощи са кумулирани средства в размер на 22409 лева. Посочено е, че не са представени доказателства, че за времето на престоя си в Германия, разходите за живот на В.С., в т.ч. за квартира, храна и други битови и транспортни разходи за отиване и връщане в страната, са поемани от чуждестранния работодател. Прието е, че приложеният по административната преписка договор за сезонна заетост обосновава извод за липса на постоянни и регулярни доходи от чужбина на В.С. за целия времеви период от 2013 г. – 2019 година.

По информация от „Граничен контрол“ през периода 01.01.2013 г. – 01.04.2021 г. за В.З.С. са регистрирани влизания/излизания от Република България, преобладаващата част от които /21 на брой/ през Аерогара София и Аерогара Варна. Съгласно Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от Фонд „Настаняване на наематели“, считано от 20.04.2017 г. на В.З.С. и П.С.С.е предоставено общинско жилище от Фонд „Настаняване на наематели“, находящо се в гр. Варна, ж.к. „В**“, бл. 39, вх. 2, ап. 30 /л. 365-371/. При анализ на извлеченията от банковите сметки с титуляр П.С.С./л. 373-419/, е установено, че за периода 25.04.2017 г. – 02.05.2017 г. лицето е изтеглило парични средства в брой в размер на 10200 лева. Произходът на средствата е левов депозит в размер на 10077 лева, формиран на база преведени на 04.03.2015 г. 6400 евро от В.С..

Органите по приходите са приели, че тези средства са изразходени за ремонт и обзавеждане на общинското жилище.

В писмени обяснения /л. 372/ П.С.С.е декларирала разходите за живот на семейството си за периода 2013 г. – 2020 г., чийто размер е счетен от ревизиращите органи за твърде занижен. Относно доходите на П.С.С.органите по приходите са констатирали, че през 2013 г. и 2014 г., същата е била в отпуск за раждане и отглеждане на малко дете, за което е получавала обезщетение от НОИ, видно от сметката й в „Банка ДСК“ EАД – от

155 лева до 340 лева месечно. През 2013 г. са й превеждани стипендии от Технически университет – Варна в размер на 85 лева месечно, както и от Агенцията за социално подпомагане – по 35 лева месечно до месец 03.2014 година /л. 316/. Констатирано е, че от 17.03.2015 г. до 10.12.2015 г. П. С.е безработна без право на обезщетение. От месец 02.2016 г. по данни от Декларация /Обр. 1/, подадена в НАП от осигурителя Община Аврен, П.С.С.е получавала нетно месечно възнаграждение около 440 лева, което е малко над минималната работна заплата за страната за 2016 година, която е 420 лева. Направен е извод, че доходите на П.С.С.за посочените периоди са минимални и не биха могли да осигурят нормално съществуване на нея и детето й, без доходите от съпруга й от работата му в чужбина.

Предвид събраните доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства органите по приходите са приели, че не са представени доказателства, В.З.С. да е разполагал със спестени средства в размер на 97000 лева, които да бъдат вложени в подобренията на имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, местност „Б**“, собственост на ревизирания данъчен субект и неговата съпруга. Посочено е, че в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че като местно лице по чл. 4 от ЗДДФЛ за положения труд по правоотношения извън територията на страната В.З.С. е следвало да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, което той не е сторил, поради което са счели, че липсват категорични доказателства за получени от лицето доходи от чужбина, както и за точния им размер.