Решение № 195 от 16.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000500507 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се развива по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е въз основа на 1./ възизвна жалба с вх. Рег. № 12744 от 20.12.2024г. подадена от ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве АД, уточнена с молба с вх. Рег. № 326 от 13.01.2025г. срещу решение № 139 от 02.12.2024г. постановено по т.д. № 55/2023 г. по опис на Софийски окръжен съд само в частите, в които дружеството е осъдено да заплати на ищците обезщетения в следните размери на Й. П. Д., Х. П. Д., В. С. – Д. по 160 000 лева на всеки от тях и на К. Ц. Д. 130 00 лева. В жалбата излага, че решението в неговата осъдителна част е неправилно и необосновано и моли отмяна, съответно и за отхвърляне на исковете.В жалбата се излага, че изводите на съда са необосновани от събраните по делото доказателства, а от техния обективен анализ, се поддържа и възражението за съпричиняване от страна на П. Д.. Излагат се конкретни факти от поведението му на водач, чиито автомобил е аварирал. В условията на евентуалност, която се извежда от обстоятелствената част на въззивната жалба се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон при определяне размера на присъденото обезщетение. Отправено е искане за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявените искове, евентуално намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Всички въззиваеми чрез адв. Н. Д. от ШАК са отговорили писмено на въззивната 1 жалба. В отговора са обосновани съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът е сезиран и с 2./ Въззивна жалба с вх. Рег. № 12811 от 23.12.2024г. подадена от ищците в исковото производство Й. П. Д., Х. П. Д., В. С. – Д. и К. Ц. Д. срещу Решение № 139 от 02.12.2024г. постановено по т.д. № 55 по опис на Софийски окръжен съд само в частите, в които исковете са отхвърлени, вкл. и претенциите за законна лихва върху присъдените части, като претендира за частична отмяна и присъждане на допълнителни обезщетение, както следва: на В. С. С. – Д. още 40 000 лева и законна лихва върху тази сума, считано от 27.08.2022 , както и законна лихва върху присъдените 160 000 лева за периода от 27.08.2022г. до 19.04.2023г. На Й. П. Д. още 90 000 лева, ведно със законна лихва от 27.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва върху сумата от 160 000 лева за периода от 27.08.2022 г. до 19.04.2023 г. На Х. П. Д. още 90 000 лева, ведно със законна лихва от 27.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, какво и законна лихва върху сумата от 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лева за периода от 27.08.2022 г. до 19.04.2023 г. На К. Ц. Д. още 20 000 лева лева, ведно със законна лихва от 27.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, какво и законна лихва върху сумата от 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева за периода от 27.08.2022 г. до 19.04.2023 г. За Ц. Х. Д. за която е отхвърлена претенцията й за присъждане на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, ведно със законна лихва от 27.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Във въззивната жалба се излага, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил всички факти относими към преценката, която следва да направи във връзка с разпоредбата на чл.

52 от ЗЗД. Обосновани са доводи за допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствата и игнориране на факти, което са приети като безспорни между страните.

Извършен е подробен анализ в подкрепа на исканията за присъждане да допълнителни обезщетения. В писмен отговор насрещната страна ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве АД – ответник в исковото производство е оспорила въззивната жалба като неоснователна.

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба от адвокат Б. А. против определение №15/09.01.2025г. по т.д.№ 55/20203г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата от 09.12.2024 год. на пълномощниците на ищците по т.д. № 55/2023 год. на СОС – адв.Н. Д. и адв. Б. А., допълване по реда на чл.248 от ГПК на решение № 139/02.12.2024 година на СОС по горното дело в частта му за разноските – чрез присъждане в полза на пълномощника на ищците по т.д. № 55/2023 год. на СОС – адв. Б. А. А., по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, на допълнително адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото, а именно разликата над 10 000 лева до претендираните 36 950 лева. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваният акт. Жалбоподателят иска да му бъде присъдено допълнително възнаграждение на основание чл. 78,ал.1 ГПК вр. с чл. 38,ал.2 ЗАдв. И Наредба № 1/ 09.07.2024г. Съобразно уважената част от исковете.

Постъпил е отговор на частната жалба от

ЗАД“ДаллБогг“АД, с който се оспорва основателността ѝ. ответника в производството

Решението, в частта в която не е влязло в законна сила е валидно. Допустимо е в 2 обжалваните части, а при проверката на правилността на въззивниятсъд е ограничен от посоченото в жалбите. Съдържащите се в жалбите оплаквания са за нарушение на материално правна норма - чл. 52 от ЗЗД като и двете страни ищци и ответник, са обосновали оплаквания за несправедливост в размера на присъдените обезщетения. Предмет на въззивно произнасяне е и възражението за съпричиняване, обосновано от ответника в срока по чл. 131 от ГПК

Исковото производство е образувано възоснова на искова молба подадена от Й. П. Д. и Х. П. Д., действащ чрез неговата майка и законен представител В. С. С., с която са предявени срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”, ЕИК 200299615 обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на П. Х. Д., настъпила при ПТП, осъществило се на 16.06.2022г. от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника.

С определение № 132/05.04.2023г., постановено по т.д. № 59/2023г. по описа на СОС,образувано по искова молба депозирана от В. С. С., сЕГН**********, К. Ц. Д., с ЕГН********** и Ц. Х. Д., с ЕГН**********, с която са предявени срещу ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве”, ЕИК 200299615, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на П. Х. Д., настъпила при ПТП, осъществило се на 16.06.2022г. от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, на основание чл.213 от ГПК, съдът служебно е съединил за общо разглеждане производството по т.д. №59/2023г. на СОС към производството по т.д. №55/2023г. на СОС и производството по делото е продължило като т.д. №55/2023г. на СОС.

Ищците – Й. П. Д., Х. П. Д., действащ чрез неговата майка и законен представител В. С. С., В. С. С., К. Ц. Д. и Ц. Х. Д., чрез пълномощниците - адвокат Н. Д. от АК – Шуман, адвокат С. Х. от САК и мл.адвокат Б. А. от САК са предявили срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”, ЕИК 200299615, обективно и активно субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетения в размер на:

300 000 лева на Й. П. Д., 300 000 лева на Х. П. Д., действащ чрез неговата майка и законен представител В. С. С., 200 000 лева на В. С. С.; 150 000 лева на К. Ц. Д. и 50 000 лева на Ц.

Х. Д., за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие от смъртта на П. Х. Д. (баща на първите двама ищци, съпруг на третата ищца, син на четвъртата ищца и брат на петата ищца) настъпила при ПТП, осъществило се на 16.06.2022г., около 9.55 часа на път I-9, при км. 227+800, по вина на водача на влекач, марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“ с ДК № *** – М. К. М., с ЕГН **********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, по полица № BG/30/121002959152, валидна от 12.10.2021г. до 12.10.2022г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 27.08.2022 год. – датата, на която е предявена пред 3 ответника претенция за заплащане на застрахователни обезщетения, до окончателното им заплащане.

Ответното дружество в срока и по реда на чл. 131 от ГПК е направило множество възражения, от които във въззивната жалба поддържа възражение за съпричиняване осъществено от постаралия, който е стоял на предна шофьорска седалка, без обезопасителен колан, не е включил аварийни светлини и не се отстранил на безопасно разстояние от автомобила, и е не го е предвижил на собствено ход извън пътното платно.

По делото няма спор относно останалата част от релевантите факти, които касаят механизма на ПТП, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства се установява, че на 16.06.2022 година, към 09:50 часа, на път I - 9 от републиканската пътна мрежа, на километър 227+800, в зоната между бензиностанция „Дега” и винарна „Тохун” на гр.

Поморие, спрял поради авария лек автомобил „Опел Виваро” с регистрационен номер ***.

Същият автомобил се установил в участък, намиращ се след края на дясна хоризонтална крива от пътя, в дясната част на дясната си пътна лента, с челната част насочена в посока към гр. Бургас. Тъй като двигателят на автомобила угаснал, свидетелят - А. К. К., който бил и ползвател и водач на този автомобил слязъл и отворил предния капак, за да види какво се случва, а починалият П. Д. заел мястото на водача (с протоколно определение на съда от 07.06.2024г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че П.

Д. към момента на ПТП не е управлявал товарен автомобил „Опел Виваро” с регистрационен номер ***). Аварийните светлини на автомобила били включени към момента на удара. Фактът е установен с протокол за оглед и свидетелските показания на св.

К.. Пътят е бил двупосочен с по една лента за движение във всяка от посоките, разделени с прекъсната бяла линия „МГ’ и обща широчина на платното за движение 7,80 метра. В ляво платното за движение се ограничавало от плътни бетонови елементи тип „Ню Джърси" с височина 0.80м. над нивото на пътя, а от дясно от стоманена предпазна ограда.

В същото време и условия на пътя, но в посока от к.к. „Слънчев бряг”, към гр.

Бургас, със скорост около 69 км/час, се движил товарен състав с влекач „ДАФ” с регистрационен номер ***, с водач М. К. М.. Придвижвайки в зоната на кривата, водачът на влекача имал видимост и възможност да наблюдава цялата дясна лента пред фронта на състава на не по- малко от 94 метра. Към момента в който челната част на влекача се е намирала на около 36.5 метра преди мястото на удара, водачът М. реагирал за аварийно спиране. Когато товарният състав е реализирал спирачни следи и челната част на влекачът се намирала на около 3-4 метра преди мястото на удара, М. изменил траекторията на движение на влекача в посока наляво (с цел избягване на удара), но независимо от това, удар между челната дясна част на влекача и задната лява част на лекия автомобил настъпил, при който на лекия автомобил била придадена кинетична енергия и същият с челната си дясна част се ударил в дясната еластична ограда и така приплъзвайки се по нея се установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.

Следствие на удара, намиращият се пред автомобила - А. К. К. бил отхвърлен напред и в дясно, по отношение посоката на автомобила и тялото му се установило в крайпътната 4 канавка. След удара, товарният състав продължил движението си в посока напред и в ляво, по отношение първоначалната си посока и също се установил в мястото, където е описан в протокола за оглед. Вследствие на удара П. Х. Д. понесъл множество телесни увреждания и въпреки, че поличил медицинска помощ починал на 02.07.2022г. Негови наследници са В. С.