Решение № 3285 от 18.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3285 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100504832 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.02.2022 г. по гр.дело № 25694/21 г., СРС, ГО, 168 с-в е признал за установено, че Н. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Красна поляна, ж.к. **** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ № ** на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ТПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 166,63 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. - м.09.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, район Красна поляна, ж.к. ****, абонатен № 394580, сумата 14.60 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 23.06.2020 г., сумата 8.62 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. - м.04.2019 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.07.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №28725/2020 г., по описа на СРС, 168 състав като отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл.. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за незаплатена топлинна 1 енергия за сумата над 166,63 лева до пълния предявен размер 263.52 лева и за периода м.05.2016 г. - м. 04.2017 г. вкл. като погасен по давност и исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата над 14.60 лева до пълния предявен размер от 17.53 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия и сумата 1.73 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 23.06.2020 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №28725/2020 г., по описа на СРС, 168 състав като неоснователни. Признал за установено, че И. Н. А., ЕГН ********** с адрес: гр. Видин, ул. „**** II” №**, ап. 14 дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ №** на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 833,16 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. м.09.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, район Красна поляна, ж.к. **** , абонатен № 394580, сумата 73.00 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 23.06.2020 г., сумата 43.07 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. - м.04.2019 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.07.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №28725/2020 г., по описа на СРС, 168 състав като отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл.. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.

149 ЗЕ за незаплатена топлинна енергия за сумата над 833.16 лева до пълния предявен размер 1317.62 лева и за периода м.05.2016 г. - м. 04.2017 г. вкл. като погасен по давност и исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата над 73.00 лева до пълния предявен размер от 87.67 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия и сумата 8.66 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 23.06.2020 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№28725/2020 г., по описа на СРС, 168 състав като неоснователни. Осъдил е Н.

А. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Красна поляна, ж.к.

2

Разсадника, бл. **** и И. Н. А., ЕГН ********** с адрес: гр. Видин, ул. „**** II“ № **, ап. 14 да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ №** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 283.22 лева - разноски в настоящото производство и сумата 55.35 лева -разноски в заповедното производство. Осъдил „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ №** да заплати на адвокат С. К. К. от САК с адрес: гр. София, ул. „****, офис 1 на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 104.55 лева - възнаграждение за процесуално представителство на ответника Н. А. Ж., ЕГН ********** по гр.д. № 25694/2021 г. на СРС 168 състав. Осъдил е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ №** да заплати на адвокат И. А. Н. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 115.70 лева - възнаграждение за процесуално представителство на ответника И. Н. А., ЕГН ********** по гр.д №25694/2021 г. на СРС 168 състав.

Решението е обжалвано с две въззивни жалби:

С въззивна жалба вх. № 45476/09.03.2022 г. от ответницата И. Н. А., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат И. А. Н., със съдебен адрес: гр.Ботевград, ул.“**** в частта, в която п ризнал за установено, че И.

Н. А., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ №** на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 833,16 лева-главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г.-м.09.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, район Красна поляна, ж.к. ****, абонатен № 394580, сумата 73 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 23.06.2020 г., сумата 43,07 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. - м.04.2019 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.07.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №28725/2020 г., по описа на СРС, 168 състав, както и в частта на присъдените разноски с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че по делото СРС е допуснал процесуално нарушение, а именно нарушен е принципът за подсъдност съгласно чл.105 ГПК, според който текст искът се предявява 3 пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, за която съдът е длъжен да следи служебно. От данните по делото е видно, че адресът на ответника И. Н. А. е в гр.Видин. Според мотивите, този безспорен факт сочи, че И. Н. А. не е потребител на ТЕ за процесния период за топлоснабдения имот, находящ се в гр.София, община Красна поляна, ж.к.“****. Другият довод е, че съдът неправилно е признал за установени претендираните суми за лихви, но ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна. Съдът неправилно е присъдил и претендираните суми за дялово разпределение, тъй като по делото няма никакви доказателства нито за основанието им, нито за размера им, както и че ищецът е заплатил тези суми на ФДР.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част. Претендира разноски за първата и настоящата инстанции, както и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 500 лв.

С въззивна жалба вх. № 45524 от 09.03.2022 г. от Н. А. Ж., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат С. К., със съдебен адрес: гр.София, ул.“****, офис 1 в частта, в която СРС, ГО, 168 с-в е признал за установено, че Н. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Красна поляна, ж.к. **** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ № ** на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ТПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 166.63 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. - м.09.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, район Красна поляна, ж.к. ****, абонатен № 394580, сумата 14.60 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 23.06.2020 г., сумата 8.62 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. м.04.2019 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.07.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№28725/2020 г., по описа на СРС, 168 състав и в частта на присъдените 4 разноски с мотиви, изложени в жалбата. В нея се твърди, че по делото е доказано безспорно, че ищецът приема за потребител на ТЕ другият ответник по делото И. Н. А., тъй като всички документи са издадени на негово име, поради което тя се явява потребител на ТЕ, но не и Н. А. Ж., ЕГН **********, като искът срещу него следва да се отхвърли. Според пълномощника, константната съдебна практика е категорична, че потребител на ТЕ са единствено вещните ползватели на имота, доказани с надлежен документ-нот. акт или договор за покупко-продажба, декларация за откриване на партида.

Развиват се пространни доводи в тази насока, които нямат отношение към настоящето производство. Също се сочи, че съдът неправилно е признал за установени претендираните суми за лихви, но ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна. Позовава се на ОУ на ищцовото дружество от 2014 г.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част. Претендира разноски за първата и настоящата инстанции, както и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 500 лв.

Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК ****, представлявано от Изпълнителния директор А.А. е Председателя на УС И.Е., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****“ 23 Б, чрез пълномощника по делото юрисконсулт И. оспорва въззивните жалби.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

5

От фактическа страна:

Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу И. Н. А., ЕГН ********** и Н. А. Ж., ЕГН ********** при условията на разделна отговорност съответно при квоти 5/6 за първия ответник и 1/6 за втория, че ответниците дължат на ищеца сумата от 1748.43 лева, включваща сумата 1581.14 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. - м. 04.2019 г . в имот, находящ се в гр.

София, ж.к. Разсадника, бл. **** с абонатен №394580, сумата 105.20 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 23.06.2020 г., сумата 51.69 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.