Определение № 1146 от 29.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1146 гр. Пловдив, 28.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300500857 по описа за 2024 година

Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N857/2024 г., констатира следното:

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.7 ГПК във вр. с чл.274 ГПК, във вр. с чл.248 ал.3 ГПК.

Постъпила е жалба вх.№11569/1.04.2024 г.по описа на ПОС, от М. Б. С., ЕГН ********** – длъжник, от ***, представляван от адв.Н. А., срещу действията на ЧСИ Христо Стоянкин, рег.№909 с район на действие ПОС по ч.изп.д.№43/2024 г. – обжалва се постановление за разноски на ЧСИ от 26.02.2024 г., с което е отказано да намали размера на платеното адвокатско възнаграждение пълномощника на взискателя като прекомерно от 700 лв. на под мининимума по Наредба №1/2004 г. и на определената пропорционалната такса по т.26 от ТТЗЧСИ. Иска се отмяна на постановление за разноски на ЧСИ.

Ответникът по молбата –НДН Груп ООД, ЕИК 115799116 чрез адв.В. Д.– взема становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

ЧСИ взема становище, че жалбата е допустима, а по същество- неоснователна, тъй като съгласно платеното АВ от 700 лв. съответства на минималното по НМРАВ, което е 615 лв., изчислено въз основа на вземането по ИЛ от 5300 лв.

Съдът намира, че жалбата е подадена на 14.03.2024 г. , а съобщението за обжалваното постановление е получено на 01.03.2024 г. - в 2-седмичния срок по чл.436/1/ ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - е основателна, поради следното:

Право на длъжника е, ако не е съгласен с посочените разноски да поиска от ЧСИ да се произнесе с постановление относно дължимостта на разноските и в т.ч. да поиска намаляване на размера на платеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

1

Длъжникът е изложил доводи, ПДИ е получена след като сумите по ИЛ са удържани от ЧСИ вследствие наложения запор върху банковата му сметка като е лишен от възможността да плати в срока за доброволно изпълнение, поради което по ИД не са налага да бъдат предприети изпълнителни действия с цел удоволетворяване на вземането,поради което счита, че адв.възнаграждение е прекомерно.

Основанието на чл.78,ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактичаската и правна сложност на делото.

От приложеното по ИД пълномощно е видно, че платените разноски на взискателя за адв.хонорар са в размер на 700 лв. – за образуване и водене на ИД, при материален интерес 5300 лв., като запора върху вземанията на длъжника по сметки е наложен на 25.01.2024 г.; на 29.01.2024 г. ПИБ е изпратила съобщение до ЧСИ за достатъчна наличност по сметката, а ПДИ е получена от длъжника на 31.01.2024г., т.е. след налагане на запора.

Следователно, сумата по ИЛ е изплатена на взискателя преди получава от длъжникът на ПДИ в срока за доброволно изпълнение. Взискателят може да претендира платените от него разноски за адв.хонорар за образуване на ИД и за водене на ИД, тъй като длъжникът е станал причина за образуване на ИД.

От приложеното ИД е видно, че е образувано на 22.01.2024 г. за събиране на сумата 5300 лв., въз основа на ИЛ, издаден от ПОС. Съгласно чл.10, ал.1,т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на ИД АВ е 200 лв., а съгласно чл.10,т.2 от Наредба №1/2004 г. във вр. с чл.7,ал.2,т.2 от наредбата, за дължимото АВ за проц.представителство за извършване на действия по ИД възнаграждението при вземане от 5300 лв. е 415 лв. /400+10%х4300/:2=830:2=415 лв. Или 415 лв.+200 лв. за образуване на ИД, при което мин.АВ на взискателя по НМРАВ е в размер на 615 лв.

Тъй като в срока за доброволно изпълнение вследствие на наложения запор е погасено задължението по ИД, по настоящето ИД процесуалното представителство, защита и извършване на действия по ИД на пълномощника на взискателя се свеждат до посочване на изпълнителни способи в молбата за образуване на ИД, а именно: „моля да извършите пълно проучване на финансовото и имотно състояние на длъжника, след което да наложите съответните запори и възбрани на притежаваните активи, банкови сметки и недвижими имоти на длъжницата.“. В случая ИД не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. С оглед обема на извършената работа по ИД, ПОС намира, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права от пълномощника на взискателя, поради което платеното АВ в размер на 700 лв. е прекомерно и следва да се редуцира под мин. по наредбата /под 615 лв./. ПОС счита, че справедливото АВ е 200 лв. за образуване на ИД и 200 лв. за процесуално представителство за извършване на изп.действия по ИД, общо -400 лв.. В този смисъл ВАС в р.09273/27.7.2016 г. по а.х.д.№3002/2015 г., потвърдено с р.

№5485/02.05.2017 г. на ВАС, 5-чл.с. по а.х.д№1403/2017 г. счита, че НМРАВ не съдържа 2 точен критерий, който може да гарантира, че определените от Висшия адвокатки съвет мин.размери на АВ са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. ВАС се позовава на мотиви, изложени в решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съед.д.С-427/16 и С-428/16 в т.47 и счита, че спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да се присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на на чл.36,ал.2 от ЗАдв. – да е обоснован и справедлив, т.е. да е изражение на двата критерия – обем и сложност на извършената дейност, да е пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален.

Ето защо обжалваното разпореждане на ЧСИ следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго с което платеното адвокатско възнаграждение на взискателя да се редуцира от 700 лв. на 400 лв.

От приложената таблица е видно, че е начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ - 599,99 лв.с ДДС върху сумата 6000 лв., включваща АВ на взискателя от 700 лв., която следва да се отмени с оглед редуцирането на АВ и ЧСИ да изготви нова.

Горното налага извода, че ЧЖ е основателна, поради следва да се отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ за дължимите от длъжника разноски за такси по ТТР ЗЧСИ и делото да се върне на ЧСИ за изготвяне на ново постановление за разноските, съгласно изложените по-горе мотиви.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 26.02.2024 г. на ЧСИ Христо Стоянкин, рег.

№909 с район на действие ПОС по ч.изп.д.№43/2024 г., с което е отказано да намали размера на платеното адвокатско възнаграждение пълномощника на взискателя като прекомерно от 700 лв. на под минимума по Наредба №1/2004 г. и на определената пропорционалната такса по т.26 от ТТЗЧСИ. И вместо него ПОСТАНОВЯВА:

РЕДУЦИРА платеното от НДН Груп ООД, възраграждение по ИД №43/2024 г. от 700 лв. на 400 лв.

ЕИК

115799116 адвокатско

ВРЪЩА делото на ЧСИ Христо Стоянкин, рег.№909 с район на действие ПОС по ч.изп.д.№43/2024 г. за изготвяване на ново постановление за разноски и за пропорционалната такса по ТТРЗЧСИ при съобразяване указанията на съда в мотивната част на настоящото решение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4