Присъда № 365 от 04.07.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 365/04.07.2023 г. по НОХД № 881/2022 г. по описа на СРС, НО, 108 състав

Софийска районна прокуратура е внесла в СРС-НО обвинителен акт по досъдебно производство № 513 ЗМК-1837/2018 г. по описа СДВР, пр.пр. № 42567/2018 г. по описа на СРП, с който е обвинила подсъдимия В. В. Ч. в извършване на престъпление по чл. 325, ал.2 вр. ал. 1 от НК, а именно в това, че на 05.05.2018 г., в град София, във влак на „Метрополитен“ ЕАД, на метростанция „Обеля“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - показал половия си орган на намиращите се във влака непълнолетни момичета А. Л.

Н. и М. А. Ч., след което на изхода на метростанция „Обеля“ показвал на същите неприлични знаци за орална любов, като движел едната си ръка наляво-надясно пред устата си, като по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

Делото е разгледано от първоинстанционния съд в отсъствие на подсъдимия Ч. при нА.чие на предпоставките на чл. 369, ал. 3 т. 2 от НПК.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, като намира, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните доказателства. Намира действията на подсъдимия за продължителни, упорити и чрез тях грубо е нарушен обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото. Акцентира се върху обстоятелството, че за извършване на деянието подсъдимият е използвал две непълнолетни момичета, извършено е с цинизъм, тъй като се касае за разголване на части от човешкото тяло, като е извършено и с дързост, тъй като е осъществено на публично място, в градския транспорт и в светлата част на денонощието. Прокурорът пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на справедливо наказание, като при определяне на наказанието да се отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелството, че същият не е осъждан.

Служебният защитник на подсъдимия Ч. – адв. И. И. иска от съда да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимия за невинен. Застъпва тезата, че действията на подсъдимия са били насочено единствено към свидетЕ.та Ч., не е целял да покаже явно неуважение към обществото, а отделно от това никой от останА.те пътници в метровлака не е реагирал по никакъв начин, защото най-вероятно не е възприел действията на подсъдимия. По отношение действията на подсъдимия пред тоалетната намира, че те също са били насочени само към една от свидетелките, като е изразил полово влечение към нея, но не и неуважение към обществото.

Алтернативно, при признаване на подсъдимия за виновен моли съдът да съобрази, че Ч. не е осъждан и се занимава с теологични науки, поради което намира, че на същия би могло да се наложи и наказание „пробация“.

Съдът, като анА.зира събраните в хода на съдебното следствие доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. В. Ч. е роден на г. в с. П., община Петрич. Същият е българин, български гражданин, с постоянен адрес с. П., община Петрич, ул.

„*********“ № . Подсъдимият Ч. не е осъждан и не е освобождаван от 1 наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.

На 05.05.2018 г. в гр. София непълнолетните А. Л. Н. /родена на г./ и М.

А. Ч. /родена на г./, се качили във влак на „Мтерополитен“ ЕАД от метеостанция „Люлин“. В същия влак се намирал и подсъдимият В. В. Ч., който бил облечен в расо. Когато влакът достигнал до метростанция „Обеля“, свидетелките Н. и Ч. се насочили към вратите, за да слязат от вагона. В този момент подсъдимият Ч. отметнал част на расото си и им показал половия си орган, който бил във възбудено състояние. Свидетелките А. Н. и М. А. Ч. се възмутили, а свидетЕ.та Н. попитала подсъдимия дА. е нормален, при което той се разсмял. Двете непълнолетни момичета и подсъдимият Ч. слезли на спирка „Обеля“, като свидетелките се насочили към изхода на метрото, където имало магазинче и кабинки на тоалетна. Момичетата спрели до магазинчето, а подсъдимият останал в близост до кабинките на тоалетната.

Момичетата видели къде се намира подсъдимият, който започнал да им показва неприлични знаци за орална любов, като движел едната си ръка наляво-надясно пред устата си. Тогава свидетЕ.та М. А. Ч. заснела подсъдимия Ч., който държал мобилен телефон в ръка и изглеждал сякаш ги снима. След това двете момичета си тръгнА., а впоследствие свидетЕ.та Н. споделила пред сестра си – свидетЕ.та В. Л. за случилото се. Заснетият от свидетЕ.та Ч. бил качен в интернет, като със свидетЕ.та Н. се свързА. други момичета, които й споделили за подобни преживявания. Било образувано досъдебно производство, в хода на което свидетелките Н. и Ч. разпознА. подсъдимия като лицето, което си е показало половия орган в метровлака.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анА.з на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите А. Л. Н., М. А. Ч., В. В. Л., Л.

Л. П., заключението на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, протокол за разпознаване на лице – 2 броя, справка за съдимост на подсъдимия.

Съществени за изясняване на релевантната фактическа обстановка са показанията на двете свидетелките А. Л. Н. и М. А. Ч., тъй като те са очевидци на извършеното от подсъдимия и показанията им са източник на пряка доказателствена информация за осъществилите се събития.

Показанията на двете свидетелки са обективни, в достатъчна степен подробни, логични, взимано се допълват и изцяло кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира напълно. Въпреки съществения период от време - около 5 години, който е изминал от датата на събитията до момента на разпита на свидетелките пред съда и двете свидетелки демонстрират много ясен спомен относно събитията, за които разказват, като съдът намери, че дребните несъответствия в показанията на свидетелките например дА. подсъдимият вече е бил в метровлака, когато момичетата са се качили в него или се е качил заедно с тях са несъществени и по никакъв начин не разколебават извод на съда за добросъвестност и достоверност на показанията на свидетелките Н. и Ч.. В случая същественото е, че по отношение значимите за предмета на доказване обстоятелства показанията на свидетелките съответстват едни на други без сериозни противоречия и разминавания. Свидетелките посочват, че събитията, за които разказват са се 2 случили през 2018 г., като е обяснима липсата на детайлен спомен относно точната дата, но тази липса на спомен относно датата в показанията на свидетЕ.та Ч. беше преодоляна чрез приобщаване на показанията й, дадени в хода на досъдебното производство.

В разпита си пред съда и двете свидетелки разказват за качването си в метровлака на метростанция „Люлин“, като непосредствено преди слизането им на метростанция „Обеля“ мъж, облечен в расо го отметнал и показал половия си орган, който бил във възбудено състояние. Макар първоначално действията на подсъдимия да са били възприети от свидетЕ.та Ч., която посочила на приятЕ.та си подсъдимия, то по отношение конкретните действия на подсъдимия в метровагона свидетелките са категорични и ги описват еднозначно – свидетЕ.та Ч. посочва, че този мъж „изкара си половия член от расото и седя и се пипаше. Тогава казах на приятЕ.та ми да се обърне да види каквото и аз съм видяла, при което тя се развика „Ти нормален ли си?“. СвидетЕ.та Н. от своя страна посочва, че „М. ме потупа и ми каза да се обърна и аз се обърнах и видях как той си вдигна расото и си развея члена“ .

Еднопосочни са показанията на свидетелките и относно това, че мъжът ги последвал, слизайки от вагона, както и че впоследствие докато той бил до намиращите се до изхода на метростанцията кабинки на тоалетна им показвал неприлични знаци с ръце за фелацио - с пръсти и език в устата си.

Кореспондиращи помежду си са показанията на двете свидетелки и относно обстоятелството, че същите се приближили до лицето, което им правело тези знаци и го заснели с телефон, а намиращ се наблизо мъж се поинтересувал защо момичетата снимат подсъдимия.

Изводът, че именно подсъдимият е лицето, което е показало в метровлака половия си орган и впоследствие е правил жестове с ръце пред устата си за фелацио съдът базира на приобщените по делото два броя протоколи за разпознаване на лице. При извършеното разпознаване по снимки в хода на досъдебното производство и двете свидетелки са разпознА. подсъдимия като лицето, за което са дА. показания по делото и чиито действия са описА.. Непосредствено преди извършване на разпознаването свидетелките са били разпитани и са посочили конкретни белези, по които могат да разпознаят лицето, за което са дА. показания. Разпознаването е било извършено в присъствието на две поемни лица, по снимки, тъй като преди това в разпита си като свидетел подсъдимият е заявил, че не желае да участва при провеждане на процесуално-следствено действие разпознаване на живо.

Подсъдимият е бил съпоставен с три сходни му лица, поради което съдът намира, че при извършване на разпознаването са били спазени изискванията на процесуалния закон и протоколът, обективиращ резултатите от него може да служи на съда при формиране на изводите му относно извършителя на описаните от свидетелките Н. и Ч. действия.

Показанията на свидетелките Н. и Ч. се подкрепят и от показанията на сестрата на свидетЕ.та Н - В. Л., на която Н. споделила за случилото се в метровагона. Въпреки отдалечеността на събитията свидетЕ.та посочи годината, през която са се случили – 2018, като в пресъздаде в основни линии събитията, а именно, че сестра й пътувала заедно с нейна приятЕ. в метрото, прибирайки се към ж.к. „Обеля“, във вагона е имало мъж, облечен като поп, който си вдигал расото и показвал половия си орган. СвидетЕ.та посочва, че след като момичетата са слезли от метровагона мъжът ги последвА. и им правил знаци да отидат в тоалетната. Подкрепящо твърденията на 3 свидетелите Ч. и Н. относно това, че свидетЕ.та Ч. е заснела с телефона си мъжът, който е показвал половия си орган е и заявеното от свидетЕ.та Л., че тя е гледала заснетия клип, като е възприела, че мъжът е махал на сестра й и нейната приятЕ. да отидат при него. От показанията на свидетелите Л. и Н. се установява, че след като заснетия клип бил качен в социалните мрежи със свидетЕ.та Н. се свързА. и други момичета, които споделили, че подсъдимият е извършвал подобни действия и пред тях.

В заключение съдът намира, че от показанията на свидетелите Н. и Ч., подкрепени от показанията на свидетеля Л., ведно с протоколите за разпознаване по несъмнен начин се установи, че именно подсъдимият е показал в метровлака половия си орган и впоследствие е правил знаци на Н. и Ч. за извършване на фелацио. По делото не беше ангажирано нито едно доказателство в подкрепа на противното.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от вещи лица психиатър и психолог, която е обстойно и убедително аргументирана при разпита на вещите лица в съдебно заседание. Вещите лица потвърдиха даденото заключение, че подсъдимият Ч. не страда от същинско психично заболяване – психоза, което да се приравни към разстройство на съзнанието по смисъла на НК, нито има данни подсъдимият да е страдал от такова заболяване в миналото, включително и към 2018 г. В експертизата вещите лица са посочили, че при освидетелстваният са нА.це характерови особености, които не оформят патология, а се касае за акцентуация на личността. В тази част заключението претърпя корекция при разпита на вещите лица в съдебно заседание, които посочиха, че по- скоро се касае за личностово разстройство, което силно затруднява социалната адаптация на лицето. Вещите лица изясниха подробно, че акцентуацията на личността е гранично състояние, като е много трудно да се постави ясна граница, още повече че самият подсъдим при провеждане на интервюто е бил витиеват, рационА.зирал и доминирал в контакта, което направило самото изследване по-трудно. Пред съда вещите лица заявиха, че понастоящем, след като отново са се запознА. с изложеното в експертизата са по-склонни да приемат, че при подсъдимия се касае за личностово разстройство, но са категорични, че и двете състояния – акцентуация на личността и личностовото разстройство не са психични заболявания, не водят до отпадане на базисните психични годности и подсъдимият може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според вещите лица под влияние на алкохол тези характерови особености се разтормозяват и улесняват извършването на действия от вида, които са предмет на делото. Ако бъде възприето заявеното от подсъдимия, към инкриминирания момент се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опИ.е – лека или лека към средна степен, но не се касае за патологично опИ.е.