Решение № 1470 от 13.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1470 гр. Варна, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100501493 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 ГПК.

С Решение № 50063/12.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1766/2022 г. по описа на ВКС е отменено Решение № 1872/13.12.2021 г. по в.гр.д. № 1945/2021 г. по описа на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 289431/02.06.2021 г., подадена от И. А. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д., срещу Решение №261530/ 07.05.2021 г., постановено по гр. д. №7328/2020 г. по описа на ВРС, с което са уважени предявени от Ж. Н. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, като е прието за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи заплащането на присъденото със Заповед за изпълнение № 1706/24.04.2020 г., издадена по ч. гр. д. 4138/2020 г. по описа на ВРС, в полза на ищеца вземане, породено от неизпълнение на задължение за връщане на заемна сума по Договор за паричен заем с поръчителство от 10.05.2012 г., а именно: главница в размер на 20 000,00 лв., представляваща частичен иск от сумата от 44 000,00 лв., дължима по Договора; законова лихва за забава в размер на 4 911,11 лв. за периода от 12.05.2017 г. до 12.10.2019 г., представляваща частична претенция от сумата от 10 804,44 лв.; законна лихва върху главницата, считано от 23.04.2020 г. до изплащането на вземането.

1

Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено при неправилна преценка на доказателствения материал. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд в разрез с процесуалните правила не е допуснал своевременно направеното искане от него за назначаване на съдебно-графологична експертиза. Оспорва реалното предаване на уговорената с договора за заем заемна сума в размер на 44 000 лв. Сочи, че сключването на договор за заем в размер на 20 000 евро не може да бъде установявано със свидетелски показания предвид изричната забрана на чл.

164, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл оспорва кредитирането на свидетелските показания за горния факт на св. К.. Сочи, че показанията на ищцовите свидетели са противоречиви и взаимноизключващи се, поради което не следва да бъдат възприемани като достоверни. Счита, че от показанията на всички разпитани свидетели по делото се установява наличие на уговорка за сума в размер на 5000 лв., като предаването на цитираната сума отново остава недоказано. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ж. Н. К., ЕГН **********, чрез адв. Б., с която са предявени частични искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да се приеме за установено по отношение на Ж. Н. К., че И. А. Д., ЕГН **********, дължи заплащането на присъденото със Заповед за изпълнение №1706/24.04.2020 г., издадена по ч. гр. д. №4138/2020 г. по описа на РС - Варна в полза на Ж. Н. К., вземане, породено от неизпълнение на задължение за връщане на заемна сума по Договор за паричен заем с поръчителство от 10.05.2012 г., а именно: главница в размер на 20 000 лв., представляваща частичен иск от сумата от 44 000 лв., дължима по Договора; законна лихва за забава в размер на 4 911,11 лв. за периода от 12.05.2017 г. до 12.10.2019 г., представляваща частична претенция от сумата от 10 804,44 лв.; законна лихва върху главницата, считано от 23.04.2020 г. до изплащането на вземането.

В исковата молба ищецът Ж. Н. К. излага, че на 10.05.2012 г. сключил с И. Д. договор за паричен заем, като непосредствено преди сключване на договора му предал сумата от 44 000 лв. Д. се задължил да върне сумата в срок до 10.05.2017 г., но не го сторил. По депозирано от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. №14138/2020 г. по описа на РС – Варна. Срещу издадената заповед за изпълнение Д. подал възражение по чл. 414 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. А. Д., чрез адв. Т., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва получаване на заем в размер на 44 000 лв. от Ж. К. в брой или по банков път.

Излага, че през м. май 2012 г. дългогодишният му приятел Ж. К. му предложил да му заеме сума в размер на 40 000 – 50 000 лв. за ремонт на апартамент в гр. Варна, но той преценил, че не може да върне голяма сума и лихва и двамата се споразумели К. да му заеме 5 000 лв. Поддържа, че К. му предложил бланкетен договор за заем с поръчителство и го уверил, че нямало 2 да има поръчителство и лихва, а заеманата сума щяла да бъде записана покъсно, в рамките на деня, когато даде парите, защото в момента нямал наличност по каса. Не оспорва, че на 10.05.2012 г. е подписал договора за заем на последната страница, но възразява, че в него не се съдържали размерът на заема и срок за връщането му. Поддържа, че след около месец двамата се разбрали парите да не се дават и К. да скъса единствения екземпляр от договора. Предявява възражение за унищожаемост на договора за заем поради измама, на осн. чл. 29, ал. 1 ЗЗД, поддържайки, че К. умишлено го е въвел в заблуждение, че ще му даде в заем сумата от 5 000 лв., което така и не се случило. Счита клаузата за нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД поради липса на реално получаване на сумата и противоречие с чл. 3, ал. 1 Закон за ограничаване на плащанията в брой.

В подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Според т. 11. б. от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземанията на кредитора, дори ответникът да не е направил подобни възражения в срока за отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Приобщен е по делото договор за паричен заем с поръчителство от 10.05.2012 г., от който е видно, че на посочената дата в гр. Смолян, общ.

Смолян, обл. Смолян, Ж. Н. К. и И. А. Д. сключили договор, в който К. в качеството на заемодател се задължил да предаде в собственост на Д. в качеството му на заемател 44 000 лв., а заемателят се задължил да върне заемната сума в срок до 10.05.2017 г. В чл. 2 от договора е записано, че предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя се е извършило непосредствено преди подписване на договора, като същият служи за разписка за получената заемна сума.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на водени от ищеца свидетели.

От свидетелските показания на сина му Н. Ж.в К., се установява, че през 2012 г. Д. показал на двамата с баща му парцели в гр. Варна, които да купи и евентуално в бъдеще да направи склад за дървен материал, който да се зарежда от двамата К.и, които се занимавали с дърводобив и преработка. През м. 05.2012 г. Д. разписал договор за заем на капака на колата пред гаража си в гр. Варна, получил на ръка от баща му сумата от 20 000 евро и ги преброил.

Тогава им казал, че тези пари може да не му стигнат и поискал още 5 000 лв., за да станат така заетите парични средства общо 44 000 лв. Прибрал парите и документите в апартамента си и отишли във вилата му. Свидетелят разбрал, че тези 5 000 лв. били дадени на ответника при неговото по-късно отИ.е до Смолян, на път за София. Не е сигурен, но смята, че И. е попълнил данните и че той и баща му са подписали договора пред него. Не е чел договора и не е категоричен, дали е имало написано нещо в него.

От свидетелските показания на съпругата му Ал.М. К.а се установява, че в заведението в Смолян дали на Д. в присъствието на него приятел 3 предварително уговорената сума от 5 000 лв., което било може би една седмица след даване на сумата от 20 000 евро, за която имало договор, но тя не помни дали е бил напечатан или написан с химикал. Съпругът й и Д. имали уговорка за по-голяма сума пари. Съпругът и синът й отишли до Варна във връзка с уговорка за извършване на съвместна дейност, свързана с площадка за склад.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на воден от ответника свидетел.

От свидетелските показания на Ив.Й.М. се установява, че на връщане от София двамата с Д. отишли в гр. Смолян, където в кафене се срещнали с К. и били само тримата. И. подхвърлил, че има нужда от пари и К. му предложил да му даде. Д. говорил за някакви 40 000 – 50 000 лв. Говорили за много неща и за съвместен бизнес. Имали уговорка от предната седмица или по-предната за парите. Отишли до заложната къща на К., откъдето Д. излязъл само с една правна бланка, без цифри, дати. Бланката била с неговите имена, но абсолютно нищо не било записано в нея. Свидетелят отказал на Д. да му стане поръчител по договора за 40 000 – 50 000 лв. В крайна сметка К. и Д. се разбрали за 5 000 лв. К. нямал 5 000 лв. на каса и се уговорили да отидат малко по-късно да ги вземат, но когато отишли заложната къща или каквото ще да е било, била затворена. Отишли късно заради неизправност на колата по пътя след Пловдив, като се обадили на К. за съдействие, но той бил далеч и не могъл да помогне. Излезли от заведението и Д. разписал договора на предния капак на колата. К. имал и други документи и с И. обсъждали дърва и нещо за продан. Разговорът на масата започнал за сума от 40 000 – 50 000 лв., но Д. казал, че не му трябват толкова пари, трябвали му 5 000 лв., защото имал нещо да си довърши и двамата се уговорили за 5 000 лв., но предаване на сумата свидетелят не видял.

В хода на въззивното производство е прието заключение по комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза, изготвено от вещите лица Б. Б. и Д. М., което съдът кредитира като обективно и компетентно, от което се установява, че не може да се установи хронологичния – времеви момент на полагане на различни части от ръкописния и цифров текст и да се отговори на въпроса дали са добавени впоследствие, след подписване на процесния договор за заем, ръкописно изписаните текстове за заемната сума от 40000 лв.

– цифром и словом, и за датата на връщане на сумата – 10.05.2017 г.. ръкописно изписаната сума 44000, както и словом написаната „“четиридесет и четри хиляди лева“ и ръкописно изписаната дата 10.05.2017 г. са изпълнение от Ж. Н. К.. Цифровият текст „44000“ е изписан с един вид пишещо средство, ръкописният текст „И. А. Д.“ на л. 2 – с друг вид пишещо средство, останалия ръкописен и цифров текст в документа – с трети вид пишещо средство.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявените частични установителни искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.

1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията в исковата молба, че на 10.05.2012 г. в гр. Смолян е сключил договор за заем, по силата който ответникът е получил от него сума 4 в размер на 44 000 лв. със задължение за връщането й в срок до 10.05.2017 г. и настъпилата изискуемост на задължението.