Решение № 465 от 15.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Д. Въззивно гражданско дело № 20241000501642 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. С. С. срещу решение № 3570/02.12.2022г. на СГС, ГО, 17 състав, постановено по гр.д. № 5907/22г., с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е приел, че К. П. не следва да носи отговорност като главен редактор, тъй като не е работодател на журналиста.

Въззивникът поддържа, че именно той носи отговорност според гражданите и обществото за редакционната му политика. Според практиката на ВКС главният редактор може да отговаря само за собственото си виновно и противоправно поведение, ако се установи, че разпространението на клеветническа информация се дължи на негови действия. Според въззивника той носи отговорност, когато не е посочен автор на статията или е ползван псевдоним. От показанията на свидетелите се установява, че посоченото под процесната статия име „М. С.“ е псевдоним. Неправилно и необосновано е заключението на първоинстанционния съд, че няма непозволено увреждане чрез процесните изрази, тъй като не представляват фактически твърдения.

Неправилно е прието, че представената информация не е изопачена, както и 1 че използваните изрази нямат за цел да очернят и злепоставят въззивника.

Според него статията навежда на извод, че той би направил всичко, дори и да излъже, за да се спаси от задържането под стража. Видно от представените към исковата молба доказателства е, че той страда от онкологично заболяване.

Неправилно е прието в решението, че публикуваната статия почива на факти, които са били предмет на добросъвестно и предварително журналистическо разследване. Това не кореспондира със свидетелските показания. Според жалбоподателя има противоречие между съобщеното от свидетелите, доведени от ответника. Неправилно е прието, че няма неправомерно разгласяване на чувствителна информация. В случая има превишение на границите, при които може да бъде оповестена такава информация, защото чрез статията се внушава, че М. С. се преструва на болен и с това не би могло да се допринесе за информираността на обществото.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС и постанови друго, с което уважи предявения иск.

Ответниците в депозирани писмени отговори и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват жалбата. Считат я за неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД. В исковата молба ищецът М. С. твърди, че ответникът „Кроз“ АД е собственик и издател на вестник „Галерия“, а вторият ответник К. П. е негов главен редактор. В брой13/543/, година XI от 25-31.03.2020г. на стр.9 на вестника е публикувана статия със заглавие : „М. С. се прави на онкоболен“, придружено със снимка, на която той е в съдебната зала, въпреки, че изрично е декларирал, че не е съгласен да бъде фотографиран и заснеман от представители на медиите. Снимката е публикувана без негово съгласие. В статията се твърди, че той използва всякакви хватки, за да излезе от ареста, че е подсъдим като лидер на престъпна група за злоупотреба с европейски фондове. Тези твърдения са неверни и са разпространени единствено с цел да го дискредитират пред обществото и уронване на личното му достойнство. Статията засяга неверни твърдения за личния му живот, здравословното му състояние. Изнесената 2 информация представлява лични данни по смисъла на бл.4, пар.1, т.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и Съвета от 27.04.2016г. Статията е свързана с придобИ.ето, обработването на лични данни, чрез записване, извличане, употреба, разкрИ.е и разпространение от страна на издателството на вестника, които попадат в обхвата на този регламента. Както европейското право, така и чл.32, ал.1 от Конституцията на страната, уреждат правото на личен живот и неговата неприкосновеност. Ищецът се позовава на Указания със заглавие „Физически и морален интегритет“. Твърдението, че е лидер на престъпна група, също не отговаря на истината. Обвинен е за участие в престъпен сговор. Ищецът поддържа, че за статията е узнал на 25.03.2020г. и тя го е накарала да изпита срам и без вина да се оправдава. След публикуването на статията е изпитал душевни болки и страдания, почувствал се е иронизиран и подиграван, загубил е увереност и самочувствие. Статията е провокирала интереса на близките и познатите му, които не са запознати със здравословното му състояние. Тези неверни твърдения са възприети от неопределен брой хора в общественото пространство, тъй като вестникът е с широк тираж. Статията му е причинила тормоз, унижение, страдание, емоционален стрес и психическа болка поради дискредитирането и уронване на доброто му име. Затова моли съда да осъди солидарно ответниците да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди от 50 000лв., в едно със законната лихва, считано от 25.03.2020г. до окончателното му изплащане.

Ответниците „Кроз“ АД и К. П. са депозирали писмени отговори. И в двата се твърди нередовност на исковата молба, както и неоснователност на предявения иск. Оспорват твърденията в исковата молба като считат, че за информацията в статията има предишни публикации в пресата и интернет мрежата. Считат, че няма обработване на лични данни чрез записване, извличане, употреба, разкрИ.е и разпространение от страна на вестника.

Поддържат, че статия няма негативно съдържание спрямо ищеца, че той е привлечен като обвиняем по няколко дела. Оспорват стилистиката на статията да нарушава правните и морални норми. Оспорват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, тъй като в периода от м.01.-06.2020г. и след това е имало и други публикации, разкриващи същата информация. К. П. оспорва, че не носи отговорност за вреди като главен редактор.

Към исковата молба е представен вестник „Галерия“, бр.13/543/, 25.03.- 3

31.03. 2020г.- заглавна страница и още две страници от броя.

Във връзка със здравословното състояние на ищеца са представени и приети като доказателства епикриза от „V МБАЛ София“ ЕАД и становище № 1 на Медицинска комисия към МП- ГДИН от 06.03.2020г.

Към отговора на исковата молба, депозиран от К. П. са представени и приети като доказателства последна страница на вестник „Галерия“, длъжностни характеристики за длъжностите: „Главен редактор“, „Отговорен редактор“, трудов договор № 7/ 01.11.2013г.

Съдът е направил констатация между оригиналите на тези три документа и копията, съдържащи се по делото, и е установил идентичност между тях.

Към отговора на исковата молба, депозиран от „Кроз“ Ад са представени публикации, отнасящи се до М. С. от интернет издания.

От писмата, изходящи от „Национална дистрибуция“ АД и Агенция „Стрела“ ЕООД се установява, че те не разпространяват вестник „Галерия“ и не могат да предоставят информация за тиража му. Представено е писмо от изпълнителния директор на „Кроз“ АД, от което се установява , че тиражът на процесният брой на вестник „Галерия“ е бил около 27000-28000 броя, от които са продадени 75%. Този документ не е оспорен.

Във връзка с наказателните дела, водени срещу ищеца са представени съдебно удостоверение и писмо от Прокуратура на РБългария до СПнС, от които се установява, че срещу него е образувано нохд № 4014/19г. и престъпленията, в които е обвинен. Представено е Постановление за привличане на обвиняем на ищеца от 06.09.2018г. и от 20.08.2019г.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Б. излага, че е работил за ищеца от 2006г. до 2018г. Бил му е шофьор. Помагал му докато е бил в ареста, както и на семейството му.

Ищецът е разбрал за статията и му се е обадил да купи вестника. По телефона му е казал, какво пише в статията, а впоследствие му я е занесъл на свиждането. Излага твърдения за реакцията на ищеца, когато е разбрал за статията, неговото емоционално състояние след като я е прочел. Свидетелят споделя личните си впечатления от реакцията на семейството му във връзка с нея.

4

Свидетелите Д. и Д. познават ответника К. П.. Първият е външен автор във вестник „Галерия“ , а вторият е неин съпруг. И двамата заявяват, че К. П. е главен редактор и се занимава предимно с ръководството на вестника- намиране на реклами, среща с хора, обща политика. Следи предимно първата страница и заглавията на нея. В редакцията отива всеки ден след 12.30ч. Тя пише коментари на културна тематика. Отговорните редактори и дежурните редактори контролират вътрешните статии на всеки брой. Свидетелят Д. заявява, че е редактор на сайта „Антени бг“ и във вестник „Галерия“, че М. С. е редакционен псевдоним. Когато върху един текст работят повече от двама души се подписва с такъв псевдоним. Колегите са питали свидетеля дали ищецът може да има частично раково заболяване и затова е попитал специалист. Според него информация за здравословното състояние на М. С. преди тази във в-к „Галерия“ е имало в други публикации. Снимката на ищеца при статията не е правена от автор на вестника, а е от публикация в интернет.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излагат. Тези на свидетелите Д. и Д. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК, доколкото първият е външен автор и публикува във вестник „Галерия“, което предполага близки взаимоотношения с К. П.- Д. и издателството, а вторият е неин съпруг.

Въпреки тези установени връзки съдът намира показанията ми за достоверни.

При така събраните отхвърлил иска изцяло. доказателства първоинстанционният съд е

Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционния съдебен акт, по допустимостта му само в обжалваната частта, а по отношение на неговата правилност е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

5

По правилността му.

Отговорността за вреди на юридическо лице е по чл.49 от ЗЗД по съществото си е гаранционно обезпечителна, тъй като то не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на негови работници или служители. Те трябва да се причинили вредите- имуществени или неимуществени, при или по повод възложената им работа, както и те да се дължат на техни противоправни действия или бездействия, които да са извършени виновно. Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, а така и също и факта на възлагане на работата. В случая по чл.49 от ЗЗД законодателят е възложил репариране на вредите на правен субект, който отговаря на основание, различно от това на деликвента. Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата.

С оглед характера на отговорността по чл.49 от ЗЗД възложителят на работата, какъвто е издателят на вестника, не извършва с възлагането на работата противоправно деяние. Но той отговаря за такова, извършено от този, на когото е възложил работата.

Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа/ПП на ВС № 7/29.12.1958г./.

Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже и установи фактите, на които основава своите искания или възражения.