Решение № 2325 от 26.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2325 гр. Варна, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. И.а като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20223110107215 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от А.В.Г., чрез юрисконсулт Г.С.Г. срещу Т. Д. И., ЕГН:**********, с адрес: гр.*** положителен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника, в следните размери: 3806.92лв. /три хиляди осемстотин и шест лева и 0.92 ст./, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит *** от 12.09.2018 г., сключен между „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, ЕИК:***, кредитор и Т. Д. И., ЕГН:**********, кредитополучател, вземането по който е прехвърлено от кредитора с Договор за цесия от 18.06.2020г. на настоящия ищец „Ф.И.” ЕАД, ЕИК:***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.06.2021 г., до окончателното погасяване на задължението;

426.91 лв. /четиристотин двадесет и шест лева и 0.91 ст./ - лихва за забава начислена за периода от 21.06.2019г. до 01.06.2020г., с изключение на периода 13.03.2020г. до 13.07.2020г..

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на сключен Договор за потребителски кредит *** от 12.09.2018 г. , „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“ като кредитодател е предоставило сумата от 10 000 лева на ответника, който се задължил да я върне съгласно уговорен погасителен план на 12 броя равни месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Общият размер на плащанията по договора възлизал на 12194.04 лева. Кредитът бил усвоен изцяло от титуляра. Въпреки изправността на ищеца, ответникът е преустановил плащането на погасителните вноски по кредита. Плащанията по кредита били 1 в размер на 8190 лева, с които са погасени първите седем вноски по кредита и частично осмата вноска. Падежът на първата изцяло неизплатена вноска е настъпил на 20.06.2019г., от която дата ответникът е изпаднал в забава.

Крайният падеж на задължението е настъпил на 20.09.2019г.. Понастоящем, непогасените вноски по кредита са в исковия размер. Въпреки настъпилият падеж на паричното задължение, изпълнение от страна на ответника не е последвало. Ответникът дължи и обезщетение за забава върху неизпълненото главно задължение в размер на законната лихва. По силата на Договор за цесия от 18.06.2020г. между „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“ и „Ф.И.” ЕАД като цесионер, ищецът е придобил вземането по договора срещу ответника, ведно с всичките му привилегии и обезпечения. По силата на изрично пълномощно, дружеството – ищец изпратило на титуляря уведомително писмо за актуалната сума по дълга към датата на цесията. Предвид неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 11501/2021г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител, в писмена молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

По разноските:

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 2

18.06.2014г., т.12.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 117.62 лева - довнесена държавна такса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 217.62 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК, в отношенията между ищеца „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, от една страна и ответника Т. Д. И., ЕГН:**********, с адрес: гр.***, от друга, че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника в следните размери: 3806.92лв. /три хиляди осемстотин и шест лева и 0.92 ст./, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит *** от 12.09.2018 г., сключен между „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, ЕИК:***, кредитор и Т. Д. И., ЕГН:**********, кредитополучател, вземането по който е прехвърлено от кредитора с Договор за цесия от 18.06.2020г. на настоящия ищец „Ф.И.” ЕАД, ЕИК:***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.06.2021 г., до окончателното погасяване на задължението;

426.91 лв. /четиристотин двадесет и шест лева и 0.91 ст./ - лихва за забава начислена за периода от 21.06.2019г. до 01.06.2020г., с изключение на периода 13.03.2020г. до 13.07.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11501/2021г. по описа на ВРС, 39 състав.

ОСЪЖДА Т. Д. И., ЕГН:**********, с адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 134.66 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.11501/2021г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА Т. Д. И., ЕГН:**********, с адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 217.62 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3