Разпореждане № 5294 от 18.09.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5221/2025
- Вид
- Разпореждане № 5294
- Подписан
- 18.09.2025
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 180, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5294 гр. Пловдив, 18.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330205221 по описа за 2025 година намери, че същото не подлежи на разглеждане от РС-Пловдив, като производството по делото следва да бъде прекратено, доколкото актът, с който е сезиран съдът, се явява просрочен.
Производството е образувано по подадено от Й. С. Ш. „Искане за възобновяване и отмяна“ на ЕФ, серия К, № 10207576, адресирано до Административен съд-Пловдив.
С разпореждане на зам. председател на Административен съд-Пловдив е счетено, че процесното „Искане за възобновяване и отмяна“ по правната си същност представлява въззивна жалба срещу ЕФ, серия К, № 10207576, с който на молителя е наложена глоба в размер на 100 лева. Респективно „Искане за възобновяване и отмяна“ на ЕФ, серия К, № 10207576 е изпратено на РС-Пловдив и е получило Вх.№ 96742/18.09.2025 по описа на РС-Пловдив за произнасяне по компетентност по реда на чл. 59 ЗАНН.
Изводите на зам. председател на Административен съд-Пловдив, че процесното „Искане за възобновяване и отмяна“ по характера си представлява въззивна жалба по смисъла на чл. 59 ЗАНН се споделят от настоящия състав. Това е така, доколкото предмет на процедура по възобновяване са само влезли в сила актове. Ноторно известно е, че влизането в сила на санкционните актове предполага редовното им връчване и изтичане на съответния срок за обжалване.
Видно от съдържанието на процесното „Искане за възобновяване и отмяна“ в него се излагат твърдения, че атакуваният ЕФ изобщо не е бил надлежно връчен на санкционираното лице по някой от законоустановените способи. Оспорването на редовното връчване, реално представлява оспорване на твърдяното от въззиваемата страна влизане в сила на процесния ЕФ.
По изложените съображения процесното „Искане за възобновяване и отмяна“ 1 следва да бъде разгледано по реда на чл. 59, ал.1 от ЗАНН, като в случай, че се приеме:
-липса на редовно връчване на атакувания ЕФ, серия К, № 10207576, то срокът за обжалване на същия не би се явил изтекъл и спорът за законосъобразност на ЕФ следва да се разреши от районния съд по същество;
-наличие на редовно връчване на процесния ЕФ, то следва да се извърши преценка за срочност по смисъла на чл. 59, ал.1 ЗАНН.
Видно от приложената по делото разписка, процесният ЕФ е надлежно връчен на жалбоподателя при отказ на дата 28.03.2025г.
Противно на възраженията на жалбоподателя, това представлява надлежен способ за връчване.
Начинът на връчване на наказателните постановления по ЗАНН е уреден в чл.
58 от ЗАНН. Предвиденият ред не е изчерпателен, тъй като урежда само две хипотези относно връчването на наказателните постановления и ЕФ, без да нормира всички възможни ситуации. Първата е при липса на усложнения-адресатът е намерен и препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис - чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Втората нормирана хипотеза предвижда отклонение, а именно отсъствие на адресата от известния адрес- чл. 58, ал.2 ЗАНН.
Процесният случай не попада в нито една от двете изрично нормирани хипотези-лицето е реално намерено, но отказва да подпише представения му препис от ЕФ. Очевидно е, че е налице липса на специално правило, което следва да активира субсидираното приложение на НПК, предвид изричния текст на чл. 84 от ЗАНН, тъй като в противен случай с отказващо волеизявление на нарушителя да получи ЕФ, същият би осуетил административното наказване без законова основа за това.
Процесният случай е легално уреден в чл. 180, ал. 4 от НПК „Ако получателят не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва“
В този изричен смисъл Определение №8663 от 29.06.2009 г. по адм. д. № 4446 / 2009г. на Върховен административен съд и Определение № 2245 от 22.12.2016 г. по н. д. № 2529 / 2016 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
В този смисъл са и Определение № 1485 от 10.06.2014 г. по н. д. № 1560 / 2014 г. на Административен съд – Пловдив и Определение № 870 от 26.05.2016 г. по н. д. № 1213/2016 г. на Административен съд – Пловдив, в които изрично е прието, че на основание чл. 180, ал.4 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН способът връчване при отказ е надлежен способ за връчване на НП, стига да са спазени всички условия за надлежно удостоверяване личността на връчителя, лицето, което е направило отказа и на свидетеля на отказа. В случая всички тези условия са налице.
В приложената по делото разписка изрично е отбелязано, че ЕФ е предложен 2 за връчване лично на наказаното лице- Й. С. Ш..
Индивидуализиран е връчителят- А.Д.Т., *** от РУ- Пазарджик, като е положен подпис от същия.
Индивидуализиран е свидетелят на отказа- И.И.И., както и служебния му адрес по месторабота в РУ-Пазарджик- ***. Положен е подпис от същия.
Поради изложеното съдът намира, че връчването е редовно и срокът за обжалване е започнал да тече на дата 28.03.2025г.
Съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН наказателното постановление и ЕФ подлежат на обжалване в 14-дневен срок от връчването им на нарушителя.
Срокът изтича на 11.04.2025г.- работен ден.
Към процесното „Искане за възобновяване и отмяна“ на ЕФ, серия К, № 10207576 е приложено като доказателство Разпореждане за присъединяване на ТД на НАП от дата 07.08.2025г. Прилагането на този документ като писмено доказателство към искането за възобновяване и отмяна индикира, че най-ранната възможна дата за входирането му е 07.08.2025г., тоест повече от три месеца след изтичане на срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното връчване е редовно, срокът за обжалване е изтекъл, а ЕФ се явява влязъл в законна сила акт.
Така мотивиран,
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА подадено от Й. С. Ш. „Искане за възобновяване и отмяна“ на ЕФ серия К, № 10207576, имащо характер на въззивна жалба по смисъла на чл. 59, ал.1 ЗАНН с Вх.№ 96742/18.09.2025 по описа на РС-Пловдив като просрочено.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД 5221/2025 по описа на РСПловдив.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването му пред Административен съд –Пловдив с частна жалба по реда на чл. 63, ал.2
ЗАНН, за което се дължи държавна такса в размер на 30 лева.
Препис от разпореждането да се връчи на жалбоподателя чрез защитника.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3