Определение № 1819 от 04.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1819 гр. София, 04.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000501498 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение от 19.05.2026 г. по гр. дело № 4384/2026 г. на Софийския градски съд е повдигнат спор за подсъдност с Окръжен съд – Пловдив във връзка с искова молба с вх. № 3821/30.01.2026 г., подадена от Ю. Б. Г. срещу „Лено“ АД, в частта по: 1) исковете за обявяване нищожността на клаузата на чл. 2.3 (d) от договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 8275/16.01.2023 г.; клаузата на чл. 1.3 от арбитражна спогодба по арбитражно дело № 2/2024 г. на Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд – гр.

Пловдив /към което са присъединени арб. дела № 7 и 8 от 2024 г./; клаузите на чл. 1.10 и чл.

1.11 от арбитражна спогодба по арбитражно дело № 2/2024 г. на Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд – гр. Пловдив /към което са присъединени арб. дела № 7 и 8 от 2024 г./; и 2) иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 13 000 евро, представляваща част от сумата 66 703,13 евро, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Спорът за подсъдност е допустим, като компетентен да го разгледа на основание чл. 122, изр. 1 ГПК е САС.

Окръжен съд – Пловдив е бил сезиран от Ю. Б. Г. с искова молба от 30.01.2026 г., по която първоначално е било образувано т. д. № 708/2026 г., с която срещу „Лено“ АД са предявени:

1) искове за обявяване за нищожни на: 1.1) клаузата на чл. 2.3 (d) от договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 8275/1.08.2022 г.; 1.2) клаузата на чл. 2.3 (d) от договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 8275/16.01.2023 г.; 1.3) клаузата на чл. 1.3 от арбитражна спогодба по арбитражно дело № 2/2024 г. на Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд – гр. Пловдив /към което са присъединени арб. дела № 7 и 8 от 2024 г./; 1.4) клаузите на чл.

1.10 и чл. 1.11 от арбитражна спогодба по арбитражно дело № 2/2024 г. на Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд – гр. Пловдив /към което са присъединени арб. дела № 7 и 8 от 2024 г./; и 1.5) клаузата на чл. 2.4, буква „е“, т. ii, първа, втори и трета подточка от договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 8275/1.08.2022 г.; и 2) иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 13 000 евро, представляваща част от сумата 66 703,13 евро, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за кредит от 1.08.2022 г. ответникът „Лено“ АД предоставил на заемополучателя ЕТ „Ю. – Ю. Г.“ сумата 50 000 евро, по който солидарен и ипотекарен длъжник била ответницата Ю. Г.. Част от сумата от 28 000 евро се 1 предоставяла чрез превод към предходен кредитор на Ю. Г. по три договора за заем към „Кредитна Агенция България“ ООД във връзка с договори за ипотечен кредит № 011-328, № 011-367 и № 011-382. По друг договор за кредит от 16.01.2023 г. . ответникът „Лено“ АД предоставил на заемополучателя ЕТ „Ю. – Ю. Г.“ сумата 15 000 евро, по който солидарен и ипотекарен длъжник била отново ответницата Ю. Г., като част от сумата от 8 055,44 евро се използвала за погасяване на задължения за неустойка за забава към „Лено“ АД по предходния договор за заем от 1.08.2022 г. Във връзка със заплащането на различни суми по двата договора за заем от ответника били заведени три арбитражни дела при Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд – гр. Пловдив, а именно – арб. дела № 2/2024 г., № 7/2024 г. и № 8/2024 г., които са обединени в едно дело. В рамките на арбитражното производство между страните била сключена спогодба, в която се уреждало начина на заплащане на суми за главница и лихви. След сключване на спогодбата ищцата продала свой жилищен имот, като част от цената от 148 000 евро се заплатила на ответника „Лено“ АД, след което същият заличил ипотеките по процесните заемни договори. Твърди се, че при сключването на заемните договори ищцата не била действала като търговец, а като потребител, тъй като предоставените парични средства били използвани за погасяване на задължения на ищцата като физическо лице към предходния кредитор „Кредитна Агенция България“ ООД и към ответника, а не в търговската дейност на ЕТ „Ю. – Ю. Г.“, каквато не била развИ.на. Към момента на сключване на заемните договори ищцата работела по трудов договор, а освен това била и пенсионер. Средствата по заема постъпили и по лична банкова сметка на ищцата. Твърди се, че атакуваните в настоящото производство клаузи от договорите за заем и от арбитражната спогодба били нищожни на различни основания – като нарушаващи чл. 43, ал. 1 и 2 ЗКНИП, като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и като противоречащи на добрите нрави. Твърди, че въз основа на нищожните клаузи от арбитражната спогодба ищцата заплатила на ответника сумата 66 703,13 евро, която се явява платена без основание, от която претендира част в размер на 13 000 евро.

Ответникът „Лено“ АД е подал отговор на исковата молба от 9.03.2026 г., в която е заявил становище за недопустимост на исковете на осн. чл. 299 ГПК предвид арбитражната спогодба, а евентуално – и за неоснователност на исковете. Заявил е и възражение за подсъдност, предвид уговорената в първия договор от 1.08.2022 г. договорна местна подсъдност за съдилищата в гр. София.

С определение от 17.03.2026 г. ОС – Пловдив е приел за основателно възражението за местна неподсъдност поради уговорена договорна подсъдност на осн. чл. 117, ал. 2 ГПК.

Приел е, че на настоящия етап няма яснота по въпроса дали процесните договори са потребителски, тъй като това е и спора по същество, поради което не може да се приложи и специалната подсъдност по чл. 113 ГПК. Поради това за компетентен съд е приет СГС, на когото е изпратено делото.

Впоследствие делото е било образувано като гр. д. № 4384/2026 г. на СГС.

За да повдигне спора за подсъдност с определение от 19.05.2026 г. СГС се е мотивирал с това, че уговорената договорна подсъдност се отнася само за исковете за нищожност на клаузи в договора от 1.08.2022 г., които действително са подсъдни на СГС. Подобна уговорка липсвала в останалите процесни договори /договора от 16.01.2023 г. и арбитражната спогодба/, поради което за тях е приложима общата местна подсъдност по чл.

108, ал. 1 ГПК – по седалището на ответника, което е в гр. Пловдив. Споделил е извода за неприложимост на специалната подсъдност по чл. 113 ГПК.

При така установените обстоятелства Софийският апелативен съд намира следното по повдигнатия спор за подсъдност:

Предмет на спора за подсъдност са само част от предявените искове – относно нищожността на клаузи от договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 8275/16.01.2023 г. и на клаузи от арбитражната спогодба, както и относно осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 13 000 евро, платена въз основа на същата арбитражна спогодба. По отношение на останалите искове /относно договора от 1.08.2022 г./ не е повдиган спор за 2 подсъдност.

Принципно правилно и двете спорещи окръжни съдилища са приели за неприложима към казуса специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК относно потребителските искове.

Въпросът дали процесните договори са потребителски е и основният спор по същество по делото, като по него не следва да се взема предварително становище. Самите договори от външна страна не сочат да са потребителски, тъй като са сключени между търговци.

Ищцата е предявила исковете съобразно общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК – по седалището на ответното дружество в гр. Пловдив. Тази подсъдност може да бъде дерогирана при уговорена договорна подсъдност, каквато е налице само в договора от 1.08.2022 г., а не и в договора от 16.01.2023 г. и арбитражната спогодба. Следователно, само исковете относно договора от 1.08.2022 г. са подчинени на договорната подсъдност по чл.

117 ГПК, а останалите – на общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК.

Процесуалният закон предвижда подсъдност поради връзка на делата в хипотезата на първоначално съединяване на искове само в следните случаи: 1) по чл. 104, т. 6 ГПК – относно родовата подсъдност на окръжните съдилища, ако поне един от исковете е подсъден на окръжен съд; и 2) по чл. 116 ГПК – относно местната подсъдност при иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони. Настоящият казус не попада в тези хипотези. Договорната подсъдност по един договор е приложима само за споровете по този договор, но не и за споровете по друг договор.

Впрочем, в отговора на исковата молба е направено възражение за неподсъдност само по отношение на исковете относно договора от 1.08.2022 г., поради което само за тези искове ОС – Пловдив е разполагал с правомощията по чл. 119, ал. 4 ГПК, а не и за останалите искове.

С оглед на изложеното компетентен да разгледа исковете, по отношение на които е повдигнат спора за подсъдност, е Окръжен съд – Пловдив.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване – така т. 9 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК – ВКС.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искова молба с вх. № 3821/30.01.2026 г., подадена от Ю. Б.

Г. срещу „Лено“ АД, в частта по: 1) исковете за обявяване нищожността на клаузата на чл.

2.3 (d) от договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 8275/16.01.2023 г.; клаузата на чл. 1.3 от арбитражна спогодба по арбитражно дело № 2/2024 г. на Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд – гр. Пловдив /към което са присъединени арб. дела № 7 и 8 от 2024 г./; клаузите на чл. 1.10 и чл. 1.11 от арбитражна спогодба по арбитражно дело № 2/2024 г. на Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд – гр.

Пловдив /към което са присъединени арб. дела № 7 и 8 от 2024 г./; и 2) иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 13 000 евро, представляваща част от сумата 66 703,13 евро, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, е Окръжен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4