Решение № 215 от 23.12.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. гр.Мадан, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100444 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от С. А. С. срещу „******** ****, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 6350,00 лева (след допуснатото изменение на иска в с.з.), представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № ******** от *******г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на ******г. ищецът сключил Договор за паричен заем № ********* с ответното дружество, по силата на който заемодателят „********“ *** му предоставил заем в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева, при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 5000,00 лева, Размер на погасителна вноска: 336,99 лв., Ден па плащане: 18-то число.

Ищецът сочи, че не му е предоставен екземпляр от договора, поради което не може да посочи всички съществени елементи на договора за кредит, но му е известно, че на основание чл. 8 от договора му е начислена неустойка в размер на 4 536,33 лева за неизпълнение на задължението му в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, което отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал.1 от общите условия към договора за заем, като твърди, че не е съм запознат с тези общи условия и те не са му предоставяни.

Счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна. Сочи, че основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем, като твърди, че в процесния договор 1 за паричен заем е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.

Твърди също, че неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на 4 536,33 лева, която е почти равна на размера на отпуснатата сума. Счита, че така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване, като се позовава на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК.

Твърди, че е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва, поради което ищецът счита, че дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем.

Сочи, че обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Твърди, че при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД, като уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Твърди също, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи.

Сочи, че размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, като ако това беше направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва).

2

Сочи също, че неустойката е нищожна и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, тъй като за да възникне правото на неустойка, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения, поради което счита, че противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

Твърди, че процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит, като според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба, като в т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Налице са нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което ищецът счита, че целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен чл.22 ЗПК, като последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В молбата си ищецът твърди, че в изпълнение на Договор за паричен заем № ****** е заплатил на ответника сумата от 9401,00 лева, за част от които представя разписки: 1. Разписка № ********* от *********г. – 476,00 лева; 2. Разписка № ******** от *****. – 560,00 лева; 3. Разписка № ****** от *****г. – 546,00 лева; 4. Разписка № ******** от *****г. – 553,00 лева; 5.

Приходен касов ордер № ******/**** – 553,00 лева; 6. Разписка № ***** от ****** – 553,00 лева; 7. Разписка № ****** от ****. – 555,00 лева; 8.

Приходен касов ордер № ******/*******г. – 1945,50 лева.

Поради недействителността на договора за заем за ищецът е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него 5000,00 лева, а не на лихви и други разходи, като разликата между заплатената сума от 9401,00 лева до дължимата от 5 000. 00 лева в размер на 4401,00 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По 3 изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че на ******г. С. А.

С. е подал искане за заем до „****** ***, в качеството му на небанкова финансова институция отпускаща заеми, чрез което иска да му бъде отпуснат паричен заем в размер на 5000 лв., който заем да бъде върнат на 21 погасителни вноски. Това искане С. А. С. е отправил по свое усмотрение, като след предоставянето на СЕФ е взел информирано решение да сключи договор с ответника, като отделно от това, с подаденото искане за отпускане на паричен заем С. А. С. декларирайки, е предложил на „*******“ ****** да обезпечи заема с ценна книга. След извършване на оценка на така депозираното искане и въз основа на посочените в него параметри и преговори с потребителя за заем, „****** “ ***** е одобрил искането за заем, като е отпуснало сумата от 5000 лв. на С. А. С., в резултат на това, на ******г. в гр. С. между страните - С. А. С., като Заемател и „*******“ ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем № ********/******г. с изрично и ясно посочени параметри по договора в чл.3 от същия.

Ответникът твърди, че към момента на сключване на договора С. А. С. е издал в полза на „*********** ***** ценна книга и не е предоставил гарант, който да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем. В тази връзка, в чл. 8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното по чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем.

Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора, видно от положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства положеният подпис на всяка от страниците, а за изричното му съгласие с тях чл. 12 от договора за заем. Заемателят е запознат с активния погасителен план, по който следва да прави погасителни вноски, видно от положения подпис под същия и собственоръчно изписаните имена, поради което ответникът счита, че Договора за паричен заем е изцяло валиден и сключен в свободата на договарянето между страните, предоставена от ЗЗД, отговарящ на всички законови изисквания и сключен с прякото влияние на потребителя, тъй като Заемателят лично е участвал и е влияел на формирането на заема със заемодателя „*******“ ***, запознал се е изрично и е подписал договора за заем и всички приложения към него, както и документите, свързани с отпускането му, а така също и е получил заемната сума от заемодателя. След така сключените каузални правоотношения С. А. С., като заемател е предприел действия по изплащане на дължимото и към момента на подаване на исковата молба ищецът е погасил предсрочно кредита.

Относно размер на ГПР ответникът сочи, че съгласно чл. 3, т. 5 от 4 договора ГПР по заема е в размер на 49,251 %., като същият размер е посочен и предоставения на ищецът СЕФ - част III. Според законовата разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Р. Б. С Постановление № 426 на МС от 18.12.2024г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, обн. ДВ бр. 106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г. годишния размер на законната лихва по просрочени парични задължения е определен в размер на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.