Решение № 9128 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9128 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от М. Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110135148 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу М. Й. Ж., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 267,31 евро (522,81 лв.) – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от м.*** г. до м.*** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, сумата от 50,74 евро (99,24 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., сумата от 3,38 евро (6,61 лв.) – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.*** г. до м.*** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0,82 евро (1,60 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.12.2023 по ч.гр.д. № 64390/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в ***, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и 1 претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Й. Ж., чрез назначения особен представител адв. М., е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Твърди, че не била клиент на топлинна енергия, не притежавала вещни права върху имота, предвид извършен отказ от наследството на ***. В условие на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от 2 законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В конкретния случай, от приетите като писмени доказателства по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***от ***г., и решение № ***от *** г., постановено по гр.д. № *** г. по описа на СРС, *** състав (влязло в законна сила на *** г.), се установява, че през процесния период наследодателят на ответницата - ***, е била собственик на процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в ***.

Видно от удостоверение за наследници, изх. № *** г., издадено от ***, район „***“, *** е починала на *** г., като е оставила за наследници по закон М. Й. Ж., *** Й. Ж., Н. *** и **.

От приетото като писмено доказателство по делото съдебно удостоверение, изх. № ***., издадено по гр.д. № *** г. по описа на *** състав, се установява, че в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН, под № *** г., е бил вписан извършен от ответника М. Й. Ж. отказ от наследството, оставено от ***.

Съгласно чл. 48, изр. 2, вр. чл. 1 ЗН приемането на наследството произвежда действие от неговото откриване. С арг. от същия текст и отказът от наследството произвежда действие от смъртта на наследодателя, като се счита, че отреклият се от наследство никога не е придобивал включени в наследството права и върху него не са преминавали задълженията на наследодателя. Предвид извършения от ответницата М. Й. Ж. отказ от наследството на ***, съдът приема, че тя не е придобила по пътя на наследственото правоприемство процесния топлоснабден недвижим имот и няма качеството клиент/потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Ето защо не е налице основание за ангажиране на нейната отговорност, защото не е нито собственик, нито ползвател на топлинна енергия. Поради това предявените срещу нея искове за цена на доставената топлинна услуга и лихви за забава се явяват неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски за производството на основание чл. 78, ал.

3 ГПК има ответницата М. Й. Ж.. Последната не е сторила разноски, доколкото е представлявана от особен представител, назначен от съда по реда на чл. 47 ГПК. Ето защо и разноски със съдебното решение не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:

***, срещу М. Й. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми:

3 сумата от 267,31 евро (522,81 лв.) – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от м.*** г. до м.*** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, сумата от 50,74 евро (99,24 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., сумата от 3,38 евро (6,61 лв.) – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.*** г. до м.*** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0,82 евро (1,60 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 08.12.2023 по ч.гр.д. № 64390/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „***.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4