Решение № 334 от 18.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Варна, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20243110202431 по описа за 2024 година

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на Г. М. И. ЕГН **********, подадена чрез адв. И. Г. от АК Шумен, против НП № 23-0002808/15.05.2024 г. на ****** на ОО "АА" Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП , вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно като навежда твърдения, както за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, така и за нарушение на материалния закон. Моли НП да бъде отменено, алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, представлява се от проц. представител адв.И. Г. от АК Шумен, който моли жалбата да бъде уважена като излага аргументи за незаконосъобразност на НП, издадено в противоречие с тълкувателно постановление №2 от 08.10.2025г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, изтъква и че Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" няма контролни правомощия по чл.

177, ал. 3, т. 1 предл. 2 от ЗДвП.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

По делото е постъпило писмено становище от ******* с юридическо образование в.к., в които същата излага доводи за неоснователност на жалбата и позовавайки се на съдебна практика моли НП да бъде потвърдено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и 1 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с. з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Н а 22.02.2024 г. свидетеля Б. Г. И., ст. инспектор в ОО "АА" Варна, изпълнявал служебните си задължения като осъществявал пътен контрол.

Същият се бил позиционирал в гр. Варна, район пристанище „Вана-Изток“ на слизане от Аспарухов мост на 300м преди пристанище „Одесос“ в посока ПЧМВ. Около 13: 19 часа той спрял за проверка въззивника, който управлявал МПС марка ******** 18.480 4Х2 **** с рег.№ ******* от Кат.N3 с прикачено към него полуремърке ******** с рег.№ ****** от Кат.04.В хода на проверката от обясненията на водача и представения от него пътен лист № 0023725/02.02.2024 г., товарителница сер. № 050716/02.02.2024 г. и кантарна бележка № 40000001576/02.02.2024 г. било установено, че той извършва обществен превоз на пшеница по маршрут от гр.Провадия до гр. Варна.

Установено било също така, че общата маса на ППС-то възлизала на 54020кг. и превишавала с 14020кг. максимално допустима такава от 40000кг. Към момента на проверката въззивникът не представил документ разрешаващ превишението на посочената норма.

За констатираното нарушение св. Б. Г. И. съставил на въззивника АУАН № 00753/02.02.2024 год., в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки, че няма възражения.

Писмени възражения срещу акта не постъпили в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 15.05.2024 г., въз основа на него, ****** на ОО "АА" Варна издал процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.

2 от ЗДП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 3000 лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал актосъставителя Б. Г. И., който в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка на въззивника с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още разпечатка от картата на водача, пътен лист №0023725/02.02.2024 г., товарителница сер. № 050716/02.02.2024 г. и кантарна бележка № 40000001576/02.02.2024 г.; Заповед № РД-01-67/29.02.2024 год. издадена от ИД на ИА "АА", както и Заповед № РД-08-107/29.02.2024 год. на министъра на транспорта и съобщенията.

2

Допълнително в хода на съдебното производство е представен, съответно приобщен и тълкувателно постановление №2 от 08.10.2025г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените административни наказания съдът, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Фактическите обстановки на акта и НП макар и твърде лаконични съдържат обстоятелства и факти които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.

Ясно и недвусмислено от обстоятелствените части на АУАН и НП се установява за какво точно деяние е ангажирана отговорността на въззивника – за това, че управлява ППС с обща маса надвишаваща максимално допустимата от 40000кг с 14020кг. В пълен унисон с изложените факти са и посочените като нарушени правни норми.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Нормите на натоварване на ос са регламентирани в Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Съобразно нормата на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. допустимата максимална маса на ППС за движение по 3 пътищата, отворени за обществено ползване за съчленени ППС - МПС с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40t.

В случая по делото не е спорно, че на датата посочена в акта и НП въззивникът е управлявал посоченото в НП съчленено ППС – влекач с две оси и прикачено към него полуремарке с три оси, с което е извършвал обществен превоз на товари – по маршрут гр.Провадия – гр. Варна от името на превозвача "**********. В тази насока са приложените към делото товарителница, пътен лист и кантарна бележка, удостоверяващи, че въззивника е извършвал превоз, като водач на ППС-то посочено в НП.

От друга страна от приложените по делото писмени доказателства – товарителница и кантарна бележка, и трите документа подписани от въззивника, се установява, че на посочената дата въззивникът е превозвал пшеница с нето тегло 39500кг., и обща маса на ППС-то 54020кг. измерено на 02.02.2024 г. в 13: 19ч. В кантарната бележка са посочени още изпращача на стоката ******, клиента ***********, ППС-то както и въззивника като водач на последното.

С оглед на горното съдът счете, че въззивникът е извършил нарушението за което е санкциониран. В тази връзка НП се явява обосновано, а АНО е дал правилна квалификация на нарушението и с оглед тълкувателно постановление №2 от 08.10.2025г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Що се касае до изложеното в жалбата, възражение за недоказаност на нарушението тъй като контролните органи не били извършили замерване с измервателно устройство одобрено за измерване, съгласно условията и реда на Закона за измерванията, то не се споделя от съда. Нарушението е било установено максимално точно и обективно на база представените от въззивника документи съпътстващи превоза и товара. При наличие на кантарна бележка и товарителница, които са били представени от въззивника и са били подписани от него, за проверяващите липсва задължение да измерват допълнително масата на ППС-то. Такова измерване би било необходимо ако има съмнения във вписванията в товарителницата или кантарната бележка, но не и в настоящия случай в който както бе посочено погоре въззивникът е подписал всички документи в които ясно е била посочена общата маса на ППС-то, въззивникът не е оспорвал вписванията в кантарната бележка и товарителницата и не е поискал извършване на замерване. При тази маса на ППС-то въззивникът изобщо не е следвало да потегля. В горната насока е налице достатъчно константна практика на съдилищата в страната в това число и на Административен съд – Варна - Решение № 13397/11.12.2024 год. на Адм. съд – Варна по к. а. н. д. № 2580/2024 год. и др.

Съдът не споделя и второто наведено възражение в пледоарията по същество на делото за това, че АНО не е компетентен да издаде атакуваното НП. Доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр. Варна, то предполага и териториална компетентност на 4 наказващия орган – Директор на ОО"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08107/29.02.2024 г. /приложена към преписката/ министърът на транспорта и съобщенията е делегирал правомощия на началниците на областните отдели "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията, на която са извършени нарушенията.

На следващо място, съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 3 от ЗДвП движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази делегация министърът на регионалното развитие и благоустройството е приел Наредбата, с която се определят: допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно, наричани за краткост "ППС", които не представляват опасност за участниците в движението, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Законодателят не е делегирал определянето на органите, компетентни да извършват контрол. Законовата делегация обхваща само реда, по който се извършва движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи регламентираните норми, както и движението на ППС, превозващи опасни товари. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, арг. чл. 166, ал. 1, т. 1от ЗДвП. Наредбата, макар и специално уреждаща обществени отношения не може да дерогира закона, ако той регламентира същите отношения, в случая компетентността на органа. При колизия между закон и подзаконов нормативен акт се прилага законът – чл. 15 от Закона за нормативните актове. В конкретния случай дори няма колизия, т. к. на министъра на регионалното развитие и благоустройството не е делегирана уредбата на контролните органи при допуснати нарушения.