Решение № 42 от 04.02.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Панагюрище, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. С. като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20235230200209 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „Еко-хидро-90“ ООД, ЕИК: 112580619, представлявано от управителя Г. С. Д. против НП № 13-2300075 от 29.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ и за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ на търговското дружество, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. (две хиляди) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.

Твърди се, че НП и АУАН не съдържат точно описание на извършеното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Сочи се, че в НП и АУАН е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната квалификация.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явяват процесуален представител, който подържа жалбата и искат отмяна на атакуваното НП.

Релевира допълнителни доводи, а именно че е налице процесуално нарушение при съставяне на НП, доколкото не е посочено фамилното име на актосъставителя.

1

АНО - редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Районен съд - Панагюрище, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „Еко-хидро-90“ ООД е санкциониран за това, че на 16.01.2023 г. на обект "Рахабилитация на улично платно и изграждане на тротоари на улица, участък от км 0+000 до км 1+020", находящ се на ул.

"Стоян Каролеев", с. Баня, община Панагюрище, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснал да работи лицето А К Г с ЕГН **********, в нарушение на принципа, въведен с разпоредбата на чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда. Отношенията между жалбоподателя и А Г не били уредени като трудови правоотношения, макар същият да е престирал работна сила.

Нарушението било извършено на 16.01.2023 г. с. Баня, Община Панагюрище и установено на същата дата от ДИТ Пазарджик, при извършената проверка на място и на фирмената документация на дружеството.

Извършеното съставлявало нарушение на чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда, за което на 31.01.2023 г. св. Р. М. съставил против жалбоподателя АУАН, който бил подписан и получен от надлежно упълномощено лице.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на представляващия жалбоподателя на 31.03.2023 г. (л. 18 от делото), а жалбата против НП била подадена от същото лице по пощата на 11.04.2023 год.( л.8 делото) и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства в АНП, както и съдържащи се в от АНД 69/2023г. по описа на съда доказателства.

С оглед възприетата фактическа обстановка съдът намира, че от обективна страна установено по делото запълва състава на нарушението 2 по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, при което правилно е била ангажирана отговорността на дружеството по реда на чл.414 ал.3 от КТ, в качеството му на работодател.

Съдът приема следната фактическа обстановка:

На 16.01.2023 г. св. Р. М. - старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, заедно с колегата си свидетел Р Т след получен сигнал се отправили към с. Баня, общ. Панагюрище обект "Рехабилитация на улично платно и изграждане на тротоари на улица, участък от км 0+000 до км 1+020". Повод за сигнала била получена информация за починало лице. На място на обекта св. М. и св. Т установили работници на „Екоходро-90“ ООД, които полагали асфалт и извършвали ремонтни дейности.

Починалото лице било на място, в работен бус на дружеството жалбоподател. От присъстващите лица 7-8 човека (сред които бил и св.

Райков), които познавали починалото лице събрали устни и писмени сведения за него, от които данни установили, че починалото лице е престирало труд за жалбоподателя, като след направена справка в Регистър на действащите трудови договори установили, че за него няма трудов договор. На място св. М. и св. Т изискали пътния лист на товарния автомобил, тъй като останалите работници посочили, че той е шофьорът, който сутринта към 6:30 е превозил определена част от работниците от с.

Костандово до обекта, като такъв им бил представен, като същият бил попълнен от А Г. След издадени предписания е представена справка за сключен трудов договор с лицето А Г и прекратен поради настъпила смърт. Въз основа на събраните доказателства от Р. М. бил съставен АУАН, на основание който е отпочнало настоящото производство. Във връзка с всичко гореизложено се установи категорично и това, че към момента на извънредната проверка с починалото лице А К Г не е бил сключен трудов договор.

С оглед на казаното до тук съдът намира, че правилно е ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на дружеството с издаденото НП.

Несъстоятелно е възражението на дружеството, че са нарушени процесуалните правила по съставянето на АУАН, тъй като не се съдържало точно описание на извършеното нарушение, както и 3 обстоятелствата, при които е извършено, както и че не било посочено фамилното име на актосъставителя. Видно от самият АУАН, последния е съставен при спазване условията на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, тъй като в АУАН изрично е отбелязано името на съставителя, а именно: „Инж. Р. И.

М., на длъжност главен инспектор при ДИТ – Пазарджик. Що се касае за възражението относно описанието на извършеното нарушение, както и обстоятелствата, при което е извършено деянието, та настоящия съдебен състав не откри такива нарушения – описанието на нарушението е описано подробно и ясно в АУАН, респективно в НП. Всички обстоятелства са изяснени коректно. Всичко това показва, че на процесната дата дружеството не имало сключен трудов договор с А К Г с ЕГН **********, проверяващите са приели, че отношенията са трудовоправни, като е следвало да има сключен трудов договор. В своите изводи АНО е прав, тъй като до момента на смъртта си – Г е извършвал работа, която изцяло покрива признаците на трудова дейност.

Според настоящия съдебен състав при определяне размера на имуществената санкция АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната индивидуализация. Правилно е била определена санкция в малко над минималния размер, а именно 2000 лева, като е отчетено степента на обществена опасност на деянието и са изложени подробни мотиви в тази насока. С тази санкция ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.

В случая не са налице основания за приложението на чл.9, ал.2, във вр. с чл.28 от ЗАНН, доколкото самото нарушение е със завишена степен на обществена опасност. То пряко влияе на интересите на работника, като засяга освен неговите трудови права, но и тези свързани със социално и здвноосигурителния му статус. Още повече, че лицето е починало именно полагайки трудова дейност в предприятието на жалбоподателя.

С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване на обжалваното НП и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който своевременно – в последното съдебно заседание, направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че същото е основателно и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде 4 присъдено в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище София, тъй като тя има статут на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" обн. ДВ. бр.6/2014г., а според чл.7, ал.1 от същия правилник, териториалните дирекции „Инспекция по труда“ са структурирани към Агенцията.

За определяне размера на възнаграждението съдът съобрази разпоредбата на чл.37 от ЗПП и тази на чл.27а от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН, като взе предвид, че настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели, както и че не е с фактическа и правна сложност. По тези съображения съдът намира, че следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 51.13 евро /100 лева/.

Панагюрският районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-2300075 от 29.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Пазарджик, с което на „Еко-хидро-90“ ООД, ЕИК: 112580619, представлявано от управителя Г. С. Д., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди ) лева.

ОСЪЖДА „Еко-хидро-90“ ООД, ЕИК:112580619, представлявано от управителя Г. С. Д. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Булстат: 831545394, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр. София, разноски в размер на 51.13 евро (петдесет и едно евро и 13ст.) - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето м у.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 5