Присъда № 67 от 06.11.2024, Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към присъда №67/06.11.2024г., постановена по НОХД №1155 по описа за 2024г. на ОС- В..

Производството е по реда на Глава 27 от НПК, чл.371т.2 от НПК.

ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Е ОБВИНИЛА:

М.И.К. в това, че на 26.08.2023г., в гр. В., намерил чужди движими вещи - кожен портфейл „Арт - 93", на стойност 53.10 лева, лична карта на К.Ст.Кр., СУМПС на К.Ст.Кр., дебитна карта на „Банка ДСК" АД на К.Ст.Кр., пластика за виртуална карта на „Банка ДСК", ваучери за храна на стойност 25.00 лева, сума пари в размер на 30.00 лева, всичко на обща стойност 108.10 лв., собственост на К.Ст.Кр. и в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който я е изгубил- престъпление по чл.207ал.1 от НК и в това, че на 26.08.2023г., в гр. В., в условията на продължавано престъпление, на 4 пъти използвал платежен инструмент - дебитна карта 474836******7127, издадена от „Банка ДСК" АД на К.Ст.Кр., без съгласието на титуляря, както следва:

- на 26.08.2023г., в гр. В., използвал платежен инструмент - дебитна карта 474836******7127, издадена от „Банка ДСК" АД на К.Ст.Кр. и извършил 2 броя успешни трансакции - извършени плащания на суми в размер на 14.00лв. и 15.80лв.- плащане на POS terminal в търговски обект на фирма „Сити 18" ООД, на бул.„Сливница" № 18 в гр. В. и 2 брой неуспешни трансакции - неуспешно плащане на сума от 10.00 лв. и 36.00лв- плащане на POS terminal в „Лунапарк - В.", Морска гара - В., като деянието не съставлява по - тежко престъпление- престъпление по чл.249ал.1 във вр. с чл.26ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа повдигнатите обвинения спрямо подсъдимия М.К.. Счита, че същите се подкрепят от доказателствата по делото, поради което подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност. По отношение на първото престъпление предлага на съда да му наложи наказание Глоба в размер на 300лева, а по отношение на престъплението по чл.249ал.1 във вр. с чл.26ал.1 от НК счита, че следва да му бъде наложено наказание Лишаване от свобода към минималния размер, което да бъде намалено с 1/3 и отложено за изпитателен срок от четири години.

В хода на разпоредителното заседание като частен обвинител в процеса е встъпил пострадалия К.Ст.Кр.. Същият пледира за признаване на подсъдимия за виновен, като счита, че разкаянието и съжалението на същия са неискрени. Изтъква, че подсъдимият е няколкократно осъждан, имал е възможност да се свърже с него и да се извини, но не го е сторил. Предвид обстоятелството, че е извършил деянията в присъствието на своето дете, на което следва дава пример, счита, че наказанието лишаване от свобода не следва да бъде отлагано, а изтърпяно ефективно. Предлага на съда да му наложи такова в справедлив размер, но не по- малко от четири години, тъй като условното наказание не би постигнало своя ефект и да не се създава чувство за безнаказаност у подсъдимия.

Подсъдимият М.И.К. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът сочи, че подсъдимият е съдействал изцяло във фазата на ДП, като е дал обяснения, съжалил е за стореното, възстановил е имуществените вреди и размера им на пострадалия в хода на ДП. Сочи, че с действията си подсъдимият е показал, че е осъзнал, че това което е направил е неправилно и укоримо, и именно поради това е оставил на публично място портфейла на пострадалия с единствената цел те да бъдат намерени и върнати на собственика им. Изразява съгласие с предложението на прокуратурата по отношение вида и размера на наказанието по чл.207, ал.1 от НК- глоба в максималния размер.

1

По отношение на престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК също се солидаризира с предложеното от прокурора за наказание в минимален размер, а именно от 2 години Лишаване от свобода, който на основание чл.58а, ал.1 да се редуцира с 1/3, но предлага на съда да отложи изпълнението на това наказание с изпитателен срок от 3 години, а не с 4. Горното обосновава със семейното положение на подсъдимия, който е баща, грижещ се самостоятелно за малолетния си син, както и за още едно дете в своето домакинство, поради което счита, че това наказание би изиграло своята възпитателна и възпираща роля спрямо подсъдимия. Сочи, че са налице условията за определяне на едно общо наказание, а именно по-тежкото от двете така определени от съда, а именно 2 години лишаване от свобода, като на основание чл.58а да бъде редуцирано с 1/3 и да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. От своя страна подсъдимият изразява съжаление за стореното, изтъква, че е възстановил всички щети, поради което и в последната си дума пледира за налагане на наказание, така както е поискал неговия адвокат.

Варненският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

М.И.К. е роден на 22.04.1992г. в гр. Сливен, живущ в с.гр., български гражданин, със средно образование, разведен, работещ, осъждан.

Св. К.К. живеел в гр. В.. На 26.08.2023г., около 20.15ч., св. Кр. излязъл от дома си, находящ се на ул.„******, в гр. В. и посетил кварталния магазин. Св. Кр. носел със себе си кожен портфейл „Арт - 93", лична карта, СУМПС, дебитна карта на „Банка ДСК" АД и пластика за виртуална карта на „Банка ДСК", всички на негово име, ваучери за храна на стойност 30.00 лева, както и сума пари в размер на 30.00 лева. След като напазарувал в портфейла му останали ваучери на стойност 25.00 лева и сума пари в размер на 30.00 лева.

При прибирането си във входа на блока, в който живеел, около 20.20ч., св. Кр. не забелязал, че портфейлът му изпаднал от десния му джоб и паднал на земята. Пострадалият се прибрал в дома си, без да разбере, че е изгубил въпросната вещ.

По същото време, на 26.08.2023г., около 20.30ч., подс. М.К. се намирал във входа на блока, в който живеел св. Кр., тъй като бил дошъл със сина си на гости на негов приятел св. М.П., живущ на ул.„********, в гр. В.. Около 20.30ч. на същата дата тримата излизали от кооперацията, тъй като щели да ходят на разходка. Слизайки подс. М.К. намерил във входа на блока портфейла, който св. Кр. бил загубил малко преди това, ведно с намиращите се в него вещи - лична карта, СУМПС, дебитна карта на„Банка ДСК" АД и пластика за виртуална карта на „Банка ДСК", всички на името на К.К., както и ваучери за храна на стойност 25.00 лева и сума пари в размер на 30.00 лева.

Подс. К. решил да не уведомява никой, че е намерил изгубените чужди вещи, въпреки че, в портфейла се намирали личната карта и СУМПС на собственика му, с данни за адреса, на който живеел последния. Подс. К. не споделил и със сина си и със св. М.П. за намерените от него вещи. Повикали такси, след пристигането на което тримата се отправили към площад Севастопол в гр. В..

След като слезли от таксито подс. К., синът му и св. Пандов тръгнали пеш към входа на Морската градина в гр. В.. Малко по- надолу, на бул.„Сливница", срещу хотел „Черно море" подс. М.К. влязъл със сина си в един магазин. Тъй като видял, че в портфейла, който намерил по-рано имало дебитна карта на „Банка ДСК" АД, подс. К. решил да се възползва от нея, като извърши неправомерни трансакции без съгласието на титуляра й. В изпълнение на взетото решение подс. М.К. извършил 2 броя успешни трансакции - извършени плащания на суми в размер на 14.00лв. и 15.80лв. - плащане на POS terminal в търговски обект на фирма „Сити 18" ООД, на бул.„Сливница" № 18 в гр. В., като закупил 2бр. електронни цигари и запалка. След като излезли от магазина подс. К., синът му и св. Пандов продължили към Морска гара, където по-късно същата вечер, подс. К. отново използвал дебитната карта на св. Кр., като извършил 2 брой неуспешни трансакции - неуспешно 2 плащане на сума от 10.00 лв. и 36,00лв- плащане на POS terminal в „Лунапарк - В.", Морска гара - В..

По този начин с действията си подс. К. използвал платежен инструмент - дебитна карта 474836******7127, издадена от „Банка ДСК" АД на К.Ст.Кр., на 26.08.2023г., като извършил 2 броя успешни трансакции - извършени плащания на суми в размер на 14,00лв. и 15.80лв.- плащане на POS terminal в търговски обект на фирма „Сити 18" ООД, на бул.

„Сливница" № 18 в гр. В. и 2 брой неуспешни трансакции - неуспешно плащане на сума от 10.00 лв. и 36,00лв.- плащане на POS terminal в „Лунапарк - В.", Морска гара - В..

От заключението на изготвената видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза/Протокол № 109 на БНТЛ/ се установява, че лицето, обект на експертизата е от видим мъжки пол с нормално телосложение, облечено със сива тениска, сиви панталони.

Действията на лицето са описани и онагледени със снимкови кадри в изследователската част на протокола, подредени в хронологичен ред. Резултатът от проведеното сравнително изследване позволява да се направи извод, че на изследваните изображения е заснето едно и също лице, посочено като М.И.К. ЕГН: **********.

От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването съдебнооценителна експертиза се установява, че стойността на намерените и отнети движими вещи възлиза на 108.10 лв./сто и осем лева и десет стотинки/. В експертизата е оценен ваучер за храна за още 5 лева, който реално не е бил намерен от подс. К., тъй като пострадалият К.К. го е бил изхарчил преди това и поради това не фигурира в диспозитива на обвинението.

Анализът на писмените и гласните доказателствени средства налага следния правен извод:

От обективна страна подсъдимият М.И.К. е осъществил състава на престъпление по чл.207ал.1 от НК, тъй като на 26.08.2023г., в гр. В., намерил чужди движими вещи - кожен портфейл „Арт - 93", на стойност 53.10 лева, лична карта на К.Ст.Кр., СУМПС на К.Ст.Кр., дебитна карта на „Банка ДСК" АД на К.Ст.Кр., пластика за виртуална карта на „Банка ДСК", ваучери за храна на стойност 25.00 лева, сума пари в размер на 30.00 лева, всичко на обща стойност 108.10 лв., собственост на К.Ст.Кр. и в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който я е изгубил; както и по чл.249ал.1 във вр. с чл.26ал.1 от НК, тъй като на 26.08.2023г., в гр. В., в условията на продължавано престъпление, на 4 пъти използвал платежен инструмент - дебитна карта 474836******7127, издадена от „Банка ДСК" АД на К.Ст.Кр., без съгласието на титуляря, както следва:

- на 26.08.2023г., в гр. В., използвал платежен инструмент - дебитна карта 474836******7127, издадена от „Банка ДСК" АД на К.Ст.Кр. и извършил 2 броя успешни трансакции - извършени плащания на суми в размер на 14.00лв. и 15.80лв.- плащане на POS terminal в търговски обект на фирма „Сити 18" ООД, на бул.„Сливница" № 18 в гр. В. и 2 брой неуспешни трансакции - неуспешно плащане на сума от 10,00 лв. и З6,00лв- плащане на POS terminal в „Лунапарк - В.", Морска гара - В., като деянието не съставлява по - тежко престъпление.

Съдът намира описаната по- горе фактическа обстановка за установена по несъмнен и безспорен начин въз основа показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, заключенията по назначените съдебно- оценителна и техническа експертизи, както и писмените доказателства по делото. Същата не се оспорва от подсъдимия. Последният признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. От доказателствата по делото се установява, че пострадалият Кр. притежавал описаната в обвинителния акт дебитна карта 474836******7127, издадена от „Банка ДСК" АД, на негово име. В показанията си същия сочи кога и по какъв начин е загубил портфейла, вещите , които са се намирали в него, както и хронологията на установяване на лицето, което е 3 намерило изгубените от него вещи и е използвало платежния инструмент без негово съгласие. В този смисъл са и показанията на останалите свидетели, които кореспондират със заключението по назначената лицево- идентификационна експертиза. От заключението на същата се установява, че именно подсъдимият е лицето, което е използвало неправомерно в съответните търговски обекти дебитната карта на пострадалия, а така също и че той е лицето, което е намерило портфейла на Кр. с намиращите се в него вещи. Св. Пандов сочи в показанията си кога и с кого е бил на инкриминираната дата, както и че подс. К. е пазарувал в обектите, в която е била използвана дебитната карта на пострадалия. Въз основа на горното съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият е намерил портфейла на пострадалия с намиращите се в него вещи, като вместо да го предаде в полицията или на собственика, тъй като личните документи на същия са били в него, той го взел със себе си.