Определение № 17670 от 19.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1107/2026
- Вид
- Определение № 17670
- Подписан
- 19.08.2026
- В сила
- 19.08.2026
- Състав
- Стефан Кюркчиев, Гергана Коюмджиева, Мария Милкова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17670 гр. София, 19.08.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Кюркчиев
Членове:
Гергана Коюмджиева
Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501107 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. З. К. срещу Определение от 15.01.2026г. по гр.д. № 55973 от 2025г. по описа на 145 състав при СРС, с което районният съд е постановил връщане на искова молба и прекратяване на производството, поради възприетия от него извод за неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности в исковата молба.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение, като поддържа становище за неговата незаконосъобразност. Сочи, че дадените му по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК указания били надлежно и своевременно изпълнени, тъй като в подадената на 13.01.2026г. уточнителна молба бил изрично дефиниран правния интерес от предявяването на иска за отмяна на уволнението, както и фактите, на които се основавал този правен интерес.
Писменото изявление на ищеца, с което били направени необходимите уточнения, било съобразено с необходимостта от изпълнение на указанията на съда, а споменатото обстоятелство не било взето предвид от първоинстанционния съдия, поради което и основния извод, на който било основано обжалваното определение, бил неправилен.
От съдържанието на приложените съдебни книжа в кориците на гр.д. № 55973 от 2025г. по описа на 145 състав при СРС се установява следната фактическа обстановка:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявените искове на М. З. К. срещу „Шавемакер България“ ЕООД. Предмет на делото е трудов спор, а съдът е сазиран с иск за отмяна на уволнението, като незаконно.
След постъпване на преписката с исковата молба пред Софийски районен съд и образуване на делото, районният съдия е постановил изрично разпореждане от 23.12.2025г. с което е дал подробни и конкретни указания на ищеца, насочени към отстраняване на 1 нередовности в исковата молба. Нередовноситет са в две основни групи, като първата от тях се свързва с констатация за неяснота на фактите, на които се основават предявените по исков път претенции и правния интерес от предявяване на иска. Втората е свързана с констатация за неуточнена процесуална представителна власт.
Извършените следващи процесуални действия от името на ищцата мотивират извод, за предприетите усилия за изпълнение на дадените от съда указания, доколкото е постъпила молба с вх. № 8810/13.01.2026г., в чието съдържание ищцата, чрез процесуалния си представител уточнява, че правния интерес на ищцата да обжалва уволнението се изразява в това, че в нея било посочено различно правно основание спрямо фактите, които били реализирани обективната действителност.
С обжалваното Определение от 15.01.2026г.по гр.д. № 55973 от 2025г. по описа на 145 състав при СРС, първоинстанционният съд е върнал исковата молба, мотивирайки съдебния акт с факта на неизпълнение на дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности в исковата молба и на основание чл. 129, ал.3 от ГПК.
Определението на първоинстанционния съд е съобщено на жалбоподателя и в последствие е било обжалвано с частна жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Частната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Тя е подадена в рамките на установения от закона срок за обжалване на определенията и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, а за да достигне до този извод, настоящият състав на съда взе предвид следното:
Съдът е длъжен служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и д а следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. В този смисъл, разпореждането за връщане на исковата молба би било постановено съобразно с правилата на процесуалния закон – в две възможни хипотези: ако ищецът не е предприел своевременно необходимите действия, за да изпълни указанията на съда или ако изпълнението на указанията е било ненадлежно /непълно, неточно, несъответно/.
В конкретния случай обаче, е налице е писмено волеизявление, което е направено от името на ищцата и е насочено към изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности.
Обективираното в този уточнителна молба изявление на процесуалния представител в действителност не е съвсем ясно и прецизно, но е смислово разбираемо и достатъчно за да мотивира необходимия извод за наличие на правен интерес от предявяването на иска. Този правен интерес е породен от твърденото от ищцата несъотвествие - между фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество и записаното в заповедта за уволнение правно основание за уволнението.
Въпросът за правното значение на подаденатана 13.01.2026г. уточнителна молба, 2 очевидно следва да бъде преценен по- внимателно, в контекста на предприетите от районния съдия усилия за отстраняване на нередовностите.
При това, ако е необходимо – на ищцата може да бъдат дадени допълнителни указания за изясняване на онези формални противоречия, които според районния съдия са осъществили пречка пред развитието на производството. В този контекст е уместно да се отбележи, че отстраняването на несъществените непълноти/противоречия във фактическите твърдения на страната, биха могли да бъдат отстранени дори и на по- късен етап, в процедура по чл. 145, ал.2 от ГПК.
Поради несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд, с тези на настоящата въззивна инстанция и по изложените по- горе съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 15.01.2026г. по гр.д. № 55973 от 2025г. по описа на 145 състав при СРС, с което първоинстанционния съд е върнал искова молба с вх. № 417947/ 22.12.2025г., подадена от М. З. К.и със съдебен адресат – адв. Д.Ш., гр. София, ул.
„********.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на първоинстанционния съд, със задължителни указания по прилагане на процесуалния закон, съгласно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3