Решение № 17959 от 22.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17959 гр. София, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. М.ОВА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М.ОВА Гражданско дело № 20241110120365 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу ответника В. И. В. обективно кумулативно съединени установителни искове, за признава за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 2304,78 евро (4507,76 лева), представляваща непогасена падежирала главница по договор за паричен заем № 4249415 от 31.08.2021г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, сумата от 390,55 евро (763,84 лева), представляваща договорна лихва за период от 17.09.2021г. до 02.09.2022г., сумата от 353,58 евро (691,55 лева), представляваща мораторна лихва за период от 03.09.2022г. до 22.08.2023г., които са платени на заемодателя от „Файненшъл България“ ЕООД в качеството му на гарант по Договор за предоставяне на гаранция № 4249415 от 31.08.2021г., сключен с ответника, който е прехвърлил вземането на заявителя съгласно Приложение № 1 от 04.10.2022г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020г. и длъжникът е уведомен за цесията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48513/2023г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД твърди, че на 31.08.2021г. бил сключен договор за паричен заем № 4249415 при Общи условия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (заемодател) и В*** И. В. (заемополучател), по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 5000 лв., представляваща чистата стойност на кредита, която сума била предоставена на заемателя на датата на сключване на договора съгласно отбелязването договора с характер на разписка. В договора било уговорено заемателят да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 5959,20 лв., а само размерът на възнаградителната лихва за периода на погасителния план по договора от 17.09.2021г. до 02.09.2022г. (последната падежна дата по договора) – 959,20 лв. В договора било уговорено и че в случай че заемателят забави изплащането на някоя то погасителните вноски, ще дължи на заемодателя законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Ищецът твърди, че съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване 1 на договора за заем да предостави едно от предвидените в договора обезпечения, сред които сключване на договор с одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В тази връзка на 31.08.2021г. бил сключен между ответника-заемател В*** И. В. и „Файненшъл България“ ЕООД (гарант) Договор за предоставяне на гаранция № 4249415, с което ответникът възложил, а гарантът се задължил да сключи договор за предоставяне на гаранция със заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно със заемателя за всички задължения по договора за заем от 31.08.2021г. и за всички последици от неизпълнението му. В договора за предоставяне на гаранция било предвидено ответникът да дължи възнаграждение на поръчителя по сключената гаранционна сделка. Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за паричен заем, поради което гарантът „Файненшъл България“ ЕООД заплатил на заемодателя дължимата сума, включваща главница, договорна лихва и обезщетение за забава в размер на сумата от общо 5485,02 лв., с оглед на което за него възникнало регресно вземане за платените суми спрямо ответника. Съгласно Приложение № 1 от 04.10.2022г. към Рамков договор за покупко продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020г. „Файненшъл България“ ЕООД прехвърлил вземанията си на „Агенция за контрол на просрочения задължения“ ООД, чийто правоприемник се явява ищецът, и ответникът бил уведомен за цесията, с оглед на което ищецът се легитимира като носител на предявените вземания. Твърди, че за тези вземания била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48513/2023г. по описа на СРС, 145 състав, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, което обосновава правния му интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаване на предявените искове, претендира законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

Ответникът В. И. В. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове като недопустими, респ. неоснователни. Оспорва активната легитимация на ищеца, тъй като същият не е страна нито по заемното правоотношение, нито по договора за гаранция, сключени между ответника и трети лица.

Отделно от това оспорва в полза на гаранта да е възникнало регресно вземане срещу ответника, доколкото не е изпълнено изискването в договора за гаранция за уведомяване на потребителя за извършеното от гаранта плащане. Поддържа и че гарантът е платил вземането без основание, доколкото не е противопоставил на кредитора всички възражения на ответника срещу дължимостта на вземанията по договора за заем. Оспорва сключването на договора за цесия за процесните вземания поради липса на надлежна индивидуализация, както и липса на уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, направено от цедента. Оспорва реалното отпускане на сумата по договора заем. Намира поставянето на изискване за предоставяне на обезпечение като условие за сключване на договора за заем за противоправно като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 5, предл. 1 ЗЗП вр. чл. 68в ЗЗП. Прави възражение за нищожност на договора за предоставяне на гаранция, респ. на клаузата на чл. 4, ал. 3 на основание чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 10 и т. 19 ЗЗП, тъй като предвижда задължение на заемателя при неизпълнение на задължения по договора да плати необосновано високо обезщетение или неустойка, каквото е задължението за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция от 31.08.2021г., още повече че заемателят е едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант „Файненшъл България“ ЕООД, овластен да получава плащания и по договора за гаранция, плащането на възнаграждението се дължи с предимство на падежа на вноските по заема и без оглед дали гарантът е изпълнил задължението си по договора за гаранция. С оглед изложеното намира, че всички плащания, направени по нищожния договор следва да бъдат отнесени за погасяване на задълженията по договора за заем. Прави възражение за нищожност и на договора за паричен заем от 31.08.2021г. на основание нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 ЗПК, тъй като в размера кредита, както и на ГПР не е включено предвиденото в договора за гаранция възнаграждение, а отделно от това на ответника не е бил предоставен погасителен план преди подписване на договора. С оглед изложеното намира, че дължи само чистата стойност на кредита и то в случай че е останал неплатен остатък след приспадане на платените суми за лихви по договора и възнаграждение на гаранта по договора за предоставяне на гаранция. Ответникът оспорва при сключване на 2 договора за заем да са й били представени посочените в чл. 1 документи – стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия на бъдещия паричен заем, предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя и приложени във връзка с информационните права на субекта на данните заемател, което се е отразило на правото й да вземе информирано решение за сключване на договора. Позовава се и на нищожност на договора за предоставяне на гаранция поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗПП както и на нищожност на разпоредбите на чл. 3, ал. 1-4 от договора за предоставяне на гаранция от 31.08.2021г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Прави евентуално възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Твърди, че е извършвала многократно доброволни плащания по договора, включително преди образуване на делото, които моли да бъдат съобразени при решаване на делото. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за заповедното и за исковото производство.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предяви са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал.

2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на кредита от кредитополучателя, сключването на договор за предоставяне на гаранция с твърдяното съдържание, плащането на вземанията по договора за заем от страна на гаранта, сключването на договор за цесия и уведомяването на длъжника за нея.

По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл 86 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.

При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на 31.08.2021г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ответника В. И. В. като заемополучател е сключен Договор за паричен заем № 4249415, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя-ответник сумата от 5000 лв., а ответникът се е задължил да върне същата на 26 двуседмични вноски за периода от 17.09.2021г. до 02.09.2022г. В договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит и годишен процент на разходите в размер на 40,90 %. Уговорено е още, че общата дължима сума от заемателя се равнява на 5959,20 лв. и същата включва заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора, изчислена към момента на неговото сключване (чл. 2, т. 7). Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора страните по него са се съгласили да се рефинансира текущия заем на заемателя по повод Договор за паричен заем № 3932531 в размер на 3797,59 лв., а разликата след извършеното прихващане да се изплати на ответника, за което плащане договорът служи за разписка. При посочената уговорка съдът намира, че фактическият състав на договора за кредит е бил завършен към датата на сключването му, доколкото договорът има реален характер и изисква предаване на сумата на заемателя.

Между страните по договора за кредит е уговорено на основание чл. 4 от договора и че заемателят се задължава, в срок до три дни от датата на сключване на договора да 3 предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, отговарящи на условията на чл. 4.1. от договора; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.