Решение № 1983 от 04.11.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1983/4.11.2019г. град Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд Варна, тридесет и седми наказателен състав на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

Секретар

Петранка Петрова, като разгледа докладваното от съдията, АНД № 3541 по описа на съда за 2019 година,

Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0442-000283/11.04.2019 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна в частта, в която на С.С.С., ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба N Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0442-000283/11.04.2019 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна в частта, в която на С.С.С., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.

Осъжда С.С.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Варненският районен съд сумата от 20 лева, представляваща изплатени от съда пътни разноски на св.Г.С.Д..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски

Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено по реда на глава XII на Административно-процесуалния кодекс.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

МОТИВИ: Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалбата на С.С.С. против Наказателно постановление № 19-0442-000283/11.04.2019 г., издадено от Началник група в Сектор

„ПП“ при ОД МВР - Варна, с което са му наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба N Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

В жалбата си въззивника посочва, че не е съгласен с наложените му наказания, счита наказателното постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила, поради което в законоустановения срок обжалва същото и моли да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.А. от Адвокатска колегия Шумен, редовно упълномощена и приет от съда. По същество адв.А. моли съда да отмени наказателното постановление, поради липса на вина, тъй като въззивникът не е бил уведомен за прекратяване на регистрацията на автомобила; неправилно е определена наказващата норма, счита, че в случая е налице случайно деяние.

Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.01.2019 г. Ж.Д.Х. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Д, бл.№ 937742 на въззивника С.С.С. за това, че на същата дата около 12:40 часа в с.Горен чифлик, по ул.“Орловец посока с.Гроздьово, управлява лек автомобил „Мицубиши“ с рег.№ В 08-06 РР, собственост на З.О.М., ЕГН**********, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 26.06.2018 г. – нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. При извършената проверка нарушителя С. не представил контролен талон към СУМПС.

С. не направил възражения при предявяване на АУАН и на същата дата получил препис от него.

На 11.04.2019 г. Началник група в

Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна издал Наказателно постановление № 19-0442-000283, в което е посочено, че въззивникът С. е управлявал л.а „Мицубиши“ с рег.№ В 08-06 РР, собственост на З.О.М., ЕГН **********, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация от дата 26.06.2018 г.

Посочено е, че наказателното постановление се издава на основание Постановление № 1573 от 05.04.2019 г. на Районна прокуратура Варна за отказ да се образува наказателно производство по ЗМ № 3005/2019 г. по описа на ОД на МВР- Варна.

Административно-наказващият орган е приел, че С. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и не е представил контролен талон към СУМПС, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и му наложил административни наказания: по пункт 1.: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като за основание за налагане на наказанието е посочена разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба N Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, по пункт 2. „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Съдът, след като се съобрази с приложената административно- наказателна преписка и събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно - наказателното производство съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, длъжностно лице от служба за контрол съгласно изисквания на чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, съгласно изискванията на чл.189, ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление е връчено на С. на 17.07.2019 г., жалбата срещу него е входирана в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна на същата дата, жалбата е подадена в срока на обжалване по чл.57 ал.2 от ЗАНН от надлежната страна, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По пункт 1.

На първо място:

Съставен е акт за установяване на административно нарушение, който дори и формално не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП са посочени три изисквания към моторните превозни средства за движение по пътищата, отворени за обществено ползване – автомобилът да е с регистрация, да има табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и да е заплатена пътната такса за автомобила по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата. В АУАН и в наказателното постановление не е посочено кое предложение от чл.40 ал.1 от ЗДвП според административно-наказващия орган е било нарушено. Законодателят в тази правна норма е предвидил няколко различни хипотези. След като административнонаказващият орган не е прецизирал кое точно от тези нарушения извършителят е нарушил, то той е нарушил правото му на защита, тъй като го е лишил от възможността да разбере точно в какво е обвинен, на базата на какви доказателства и оттук е поставен в невъзможност да организира правилно своята защита. Само и единствено този факт води до незаконосъобразност на административния акт, тъй като нарушаването правото на защита е от категорията на особено съществените нарушения, които безусловно водят до отмяна на постановения акт.

На второ място:

Съдът счита, че разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП е обяснителна и определя изискванията към МПС и ремаркета за регистрация, наличие на регистрационни табели и платена такса, за да бъдат допуснати за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, а не е забранителна и не формира фактически състав на административно нарушение.

На трето място:

Административно-наказващият орган е приел, че въззивникът С. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като основание за това е посочил, че регистрацията на управляваното от С. МПС е била служебно прекратена на 26.06.2018 г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. В чл.143 ал.15 от ЗДвП е посочено, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Тази хипотеза е залегнала и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /наричана по-нататък Наредбата/, където в Раздел III Прекратяване регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, в чл.18 т.10 е предвидена възможността регистрацията на превозно средство да се прекратява служебно по чл.143 ал.15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

И в двете нормативни разпоредби е посочено, че задължението за регистриране на превозното средство е на собственика, който го е придобил. В наказателното постановление е отразено, че С. управлява лек автомобил, собственост на З.О.М..

С оглед на изложеното съдът счита, че няма представени категорични доказателства, че С.С.С. към момента на проверката 06.01.2019 г. е бил собственик на лекия автомобил, за да възникне за него задължението в двумесечен срок от придобиването му да го регистрира, неизпълнението на което задължение да даде основание за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила и търсене на административно-наказателна отговорност за управлението му след този срок.

На четвърто място:

За съда е спорен правния характер на разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Разпоредбата е в Глава Трета –

Пътни превозни средства на ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за допускане на движението им по пътищата на страната и изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата и други.

По своя характер и наименование прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство е принудителна административна мярка, които са нормативно уредени в глава VI на ЗДвП – Принудителни административни мерки.

Там, в чл.171 т.2а е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство и са изброени изчерпателно хипотезите, при които се предприема тази мярка, сред които не фигурира неизпълнение от страна на собственика на задължението да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването. Не е посочено нито в ЗДвП, нито в Наредбата, от кой орган се извършва това служебно прекратяване на регистрацията и с какъв акт. Не е регламентирано задължение за уведомяване на собственика на превозното средство за наложеното служебно прекратяване на регистрацията, каквото задължение е предвидено в чл.10 ал.2 от Наредбата при другите случаи на прекратяване на регистрацията. Не е предвиден ред за обжалване на акта за служебно прекратяване на регистрацията.

С оглед на изложеното съдът счита, че нормата на чл.143 ал.15 от ЗДвП, послужила като основа за започването на настоящето административно-наказателно производство, е противоконституционна, тъй като предвижда възможност за ограничаване на правото на собственост на гражданите, без да е предвиден законен ред за защита на това тяхно право. Тази процедура по прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство следва да бъде включена в глава VI на ЗДвП – Принудителни административни мерки, което би гарантирало законосъобразното ѝ прилагане.