Определение № 1681 от 07.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1681 гр. София, 07.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно частно наказателно дело № 20231100602954 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Н. Х. М., чрез повереника му адв. Н. Лалев, в качеството му на представител на ощетеното юридическо лице „С.Ф.“ ЕООД, по досъдебно производство № 513 ЗМИП № 5194/2016 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 33982/2015 г. по описа на Софийска районна прокуратура, срещу определение № 1423 от 27.04.2023 г. по ч.н.д. № 16396/2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав, с което е потвърдено постановлението на Софийска районна прокуратура от 29.10.2021 г. за прекратяване на досъдебното производство № 513 ЗМИП № 5194/2016 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 33982/2015 г. по описа на Софийска районна прокуратура, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано.

Сочи се, че от съдебния акт било видно, че на А.Ф.К. е отказано в редица клонове на „Обединена българска банка“ ЕАД да му бъде предоставен достъп до банковата сметка на „С.Ф.“ ЕООД. Според свидетеля Д. същият се оплакал от този факт. Последното водело до извод, че А.К. е търсил клон на кредитната институция, в който да му бъде предоставен достъп до банковите сметки на дружеството – навярно поради недоглеждане и/или грешка на неин служител, а може да бъде предположено и за съществуването на неформални контакти с такива. Същото било постигнато с гореупоменатия служител. На следващо място принципна политика на банковите служители било в случаите на отказ да посочват причините, поради които се отказвало извършване на определена услуга. В тази връзка А.К. бил уведомен защо не му се предоставя възможност да се разпоежда с парични средства по банковата сметка на дружеството. Последното изключвало случайното предоставяне на достъп до банковите сметки на дружеството, понеже същият е търсен въпреки неколкократните откази на служители на кредитната институция от различни нейни клонове. Сочи се, че от действията на А.К. и служители на банката са настъпили вреди за дружеството, като в тази връзка се излагат подробни съображения, включително за нарушения на правото на ЕС, в частност чл. 16 и чл. 17, пар. 1, изр. 2 от ХОПЕС, както и директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Въззивният съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения и доказателствата по делото, приема следното от фактическа страна:

С постановление на Софийска районна прокуратура от 29.10.2021 г. е прекратено досъдебното производство № 513 ЗМИП № 5194/2016 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 1

33982/2015 г. по описа на Софийска районна прокуратура, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

Производството по досъдебно производство № 513 ЗМИП № 5194/2016 г. по описа на СДВР е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, а именно за това, че на неустановена дата за времето от 4.05.2015 г. до 25.06.2015 г. в гр.

София противозаконно присвоил чужди движими вещи – пари в размер на 94 990,00 лв., собственост на „ОББ“ АД, които владеел на основание сключена на 31.03.2015 г. в гр.

София упълномощителна сделка с Н. Х. М., ЕГН **********, в качеството му на управител на „С.Ф.“ ЕООД, титуляр на банкова сметка № 800231031224840 в „ОББ“ АД.

В хода на разследването са извършени множество процесуално-следствени действия – разпитани са голям брой свидетели, приобщени са писмени документи, между които разписки, платежни нареждания, документи, изходящи от „Обединена българска банка“ ЕАД и др., изготвено е заключение по съдебно-икономическа експертиза.

От показанията на свидетеля Н. Х. М., управител на „С.Ф.“ ЕООД, се установява, че същият се е запознал с А.К. през 2015 г. К. се представил като счетоводител и му предложил да регистрира фирма и да изкарват заедно пари от реклама и счетоводство, като К. се занимава със счетоводната дейност, а М. – с рекламната. Свидетелят М. регистрирал дружеството „С.Ф.“ ЕООД, ЕИК ****. Заедно с К. отишли при нотариус и свидетелят М. му издал нотариално заверено пълномощно за представителство на дружеството. После заедно отишли до банка и открили сметка на дружеството, бил издаден електронен подпис, който останал у К.. После отишли до НАП и регистрирали фирмата по ЗДДС. Оттогава свидетелят М. не бил виждал К.. Впоследствие М. извадил извлечение от сметката на дружеството и установил, че в сметката има средства, за които той не знае. Отишъл до банката и пуснал молба пълномощното на К. да бъде оттеглено. След като оттеглил пълномощното, разбрал, че К. е изтеглил парите, които били налични по сметката на дружеството.

От показанията на свидетеля В.С. се установява, че през 2015 г. се запознал със свидетеля Н. М.. От своя страна М. го запознал с човек на име „Б.“. Последният му предложил да изкара малко пари като регистрира дружество на свое име. Свидетелят С. се съгласил и Б. му помогнал да регистрира дружеството „Н.А.Т.С.“ ЕООД, ЕИК ****.

Свидетелят С. сочи, че не знае какъв е предметът на дейност на дружеството, нито къде е седалището му. Всички документи, които подписал, му били дадени от Б.. Свидетелят С. признава, че е подписал пълномощно, дадено му от Б., което било и нотариално заверено, но не помни кого е упълномощил. Пълномощното останало у Б.. Познава А.К. от протести, на които са участвали заедно, но не знае, че е упълномощил именно него.

От показанията на свидетеля К. се установява, че същият е бил пълномощник на двете дружества „Ф.С.“ ЕООД и „Н.А.Т.С.“ ЕООД. За дейността си оперирал от офиса си чрез интернет. Като пълномощник на двете дружества сключвал договори, които изпълнявал, и получавал и теглил средства на база изпълнени договори и издадени фактури.

Не отчитал средствата на собствениците, тъй като не бил длъжен. В допълнителен разпит свидетелят сочи още, че присъствал, когато свидетелят М. открил сметка на дружеството в „ОББ“ ЕАД. Оригиналът на пълномощното му бил даден лично от него. Впоселдствие се срещал няколко пъти с М., за да му дава пари, но никога не е получавал раписка. Свидетелят К. получавал имейли от банката за движението на паричните потоци по сметката на дружеството „С.Ф.“ ЕООД, като имало случай през март или април 2015 г., в който по сметката били останали около 80 лв. и свидетелят М. ги изтеглил. Това дало повод на свидетеля К. да му се обади и да се срещнат, като на тази среща свидетелят К. обяснил на свидетеля М., че тези пари не били изкарани от последния и следователно той нямало как да има претенции към тях. Свидетелят К. оперирал със сметката на дружеството „С.Ф.“ ЕООД до лятото на 2015 г., когато му откраднали личните документи и други документи, сред които оригиналът на пълномощното. По същото време започнал да му звъни непознат адвокат, който по думи на свидетеля го изнудвал. Сочи, че до тогава теглил различни суми в различни клонове на банката. Спомня си за проблем в клона на бул. „Гоце Делчев“ – пълномощното не било качено в системата от служителя, който открил сметката. Това било през месец февруари или март 2015 г. Тогава служителите от този клон се поинтересували къде е открита сметката и се обадили в клона на ул. ****, където е станало това, и където бил представен оригинала на пълномощното. Служителите от този клон извършили 2 проверка, включително се обадили на нотариуса, който заверил пълномощното, като в крайна сметка сумата била изплатена на свидетеля К.. Вторият път отново в клона на бул.

„Гоце Делчев“ пълномощното липсвало в системата, като служителката в клона помнела свидетеля К. от предходния път. Извикала управителя и установили, че пълномощното отново го няма в системата. Управителят разговарял по телефона с централата. След това се извинили за забавянето, обяснили, че проблемът бил при тях и изплатили сумата.

Впоследствие нямал повече проблеми с тегленото от сметката на дружеството до лятото на 2015 г., когато откраднали документите му. Опитал да се свърже със свидетеля М., за да получи ново пълномощно, но не успял да установи връзка на познатия му мобилен телефонен номер.

От показанията на свидетеля Г. Д., служител на „Обединена българска банка“ ЕАД, се установява, че на 4.05.2015 г. в офиса на клон „Света София“ на „ОББ“ ЕАД дошъл клиент, който предоставил оригинал на пълномощно за разпореждане, като едно от правата било да се разпорежда с банковите сметки на „С.Ф.“ ЕООД. Пълномощното било нотариално заверено от нотаруис М.Г., рег. № 6222 на Нотариалната камара. Свидетелят взел досието на дружеството и видял, че има заверено копие на пълномощното. Клиентът предоставил личната си карта и бил установен като А.К.. Свидетелят Д. установил, че във вътрешната сисетма на банката „АБАД“ спесименът от подписа и пълномощното не са качени. Сканирал пълномощното и спесимена и ги качил в системата „АБАД“. Няма спомен дали в същия момент или малко по-късно извършил проверка за истинността на пълномощното. Тъй като имало представено такова в папката на фирмата, предположил, че на когото е било представено, е извършил проверката. Имало подпис на служител, извършил проверката. Не видял в досието на дружеството молба, с която е оттеглено пълномощното. След няколко месеца разбрал, че е станало проблем с въпросното дружество и с пълномощника. На 15.07.2015 г. лично се свързал с кантората на нотариус М.Г. и проверил дали пълномощното е нотариално заверено с посочения на него регистрационен номер и дали е оттеглено. От кантората го уведомили, че пълномощното е валидно и не е оттеглено.

От показанията на свидетелката Д.Ц. се установява, че в случай че даден клиент или собственик на дружество е оттеглил пълномощното си по отношение на някое лице, той трябва да се яви в клона, в който е открил сметката, и да подаде писмено искане за оттегляне. Служителят, приел искането, удостоверява с подписа си, че го приема и незабавно изтрива пълномощното от системата „АБАД“, като след това се пише нотация, че пълномощното е оттеглено. Спомня си за случай със „С.Ф.“ ЕООД – през 2015 г. в клона дошло лице, което не било познато и не било редовен клиент, и поискало да изтегли пари от сметката на дружеството, но има някакъв проблем. Свидетелката Ц. казала на служителката Д.У. да се обади в клон „Света София“ на ОББ, където била открита сметката, и да провери. Тя разговаряла със служителя Г., който след като направил проверка, качил пълномощното в системата АБАД и то било видимо. След това свидетелката Ц. оторизирала плащането и на клиента била изплатена желаната сума.

От показанията на свидетелката Х.Я. се установява, че на 30.03.2015 г. в клон „Света София“ на „ОББ“ АД е дошъл клиент за откриване на сметка на „С.Ф.“ ЕООД. Попълнил всички необходими документи, включиштелно и спесимен, който служителката приела, сканирала и качила в електронната система АБАД. На 31.03.2015 г. в офиса на клона дошъл пълномощник на дружеството и представил на служителя Д.Г. копие на пълномощно, заверено от него с „вярно с оригинала“. Г. приел спесимена на пълномощника, за което се подписал. След това пълномощникът си тръгнал. Свидетелката Я. установила, че пълномощното има само две страници и липсва нотариална заверка, поради което уведомила Г., че няма как да направи проверка за истинността на пълномощното. Свързали се с пълномощника, който след няколко дни предоставил копие на цялото пълномощно с нотариална заверка. Свидетелката Я. се свързала с нотариалната кантора, откъдето потвърдили, че пълномощното е редовно, и едва след това качила пълномощното в системата АБАД. Това станало на 3.04.2015 г. На 23.04.2015 г. свидетелката Я. приела молба за анулиране на пълномощното от управителя на дружеството. Веднага влязла в системата АБАД и изтрила сканираното пълномощно и спесимена на пълномощника, с което прекратила неговите разпоредителни права и действия със сметката на дружеството.